Няма много основания за надежди в България. Няма в какво да вярваме, няма и какво да обичаме. От лицемерие при социализЪма патриотизмът се превърна в помиярстване при "демокрацията". По различни причини, най вече понеже "в страната не бе проведена лустрация, не бяха разкъсани старите комунистически мрежи, пораждащи корупция, не се води никаква целенасочена политика за поддържане на паметта за жертвите на комунизма", на няколко пъти ни обяснява Кристофер Неринг от Музея на шпионажа в Берлин. Но тук ние 30 години се правим на улави за истината, че задължителното качество на доносника е способността му да проявява подлост и срещу най-близките. Затова дори началниците на православните попове, които би трябвало да са проводници на Божията утеха за православните скотове, са потънали в зависимости, сдушени с управляващите престъпници, поощряващи ги в мародерствата, преиначавайки духа на Писанието. И доносниците, и "духовниците" – станали еничари, които не знаят произхода си, или ако го знаят, се срамуват от него, превръщайки се в позор и за българския род, и за човешкия вид.
При което поетът Кирил Кадийски основателно попита: "Луд ли си, народе, че още кротуваш, когато отдавна вече трябваше да се разбеснееш! И когато другият велик българин се обади от бесилото наблизо: "Народе-е-е-е!", дано ехото отвърне: Избори идат! Не избори идат! Избор иде! Или народ – или мърша! Извинявай, дядо Славейков!"
Прочие, поради пословична боязливост се оказваме в робски положения, относно едно от които Петко Славейков казваше, че сме мърша. Макар после за наше оправдание Бертолт Брехт да обобщи диагнозата за целия соц. лагер, констатирайки след бунтовете в Източна Германия, че народът не се е оказал достоен за доверието. Като това се подразбираше за всички, окупирани от сталинизма народи. Които, така или иначе, след 40-годишно бродене из комунистическата пустиня издрапахме до демокрацията. С Щази, Секуритате, Държавна сигурност (ДС) или друга каишка на шията. От които обаче, примерно, германци и румънци се освободиха. Докато ние, българите, не направихме нищо по въпроса. И така след още 30 години бродене, вече из демократичната пустиня, сме пак на изходна позиция. Поради липса на морален елит. А наличният такъв, освен все така лицемерен като социалистическия, се оказа още по-зависим, фалшив и негоден. Назначаван в държавните структури заради зависимости от тъмното си минало, а не заради професионални качества, хеле нравствени добродетели, на каквито от десет години "обществото" най-безочливо се подиграва.
Апропо, след последната проверка на Комисията по досиетата в кандидатските листи за бъдещото народно събрание се оказаха 87 агенти на бившата ДС. Като от сериозните кандитати без доносници е само коалицията "Демократична България", а с най-много е БСП (15), следвана от ДПС и коалицията Воля/НФСБ (с по 8), ВМРО (7), "Има такъв народ" (3), "Изправи се! Мутри вън!" (2) и ГЕРБ/СДС (1). Та, ако гнилото общество се възпроизведе в подобен на сегашния си вид, корупцията ще продължи да бъде държавна политика. "При която високите етажи насърчават ниските нива, а те съответно са длъжни да събират и отчисляват нагоре – обясняват от Института за пазарна икономика. – Така добросъвестният чиновник не бива поощряван, а наказван и държавните системи последователно се попълват с удобни, а не със способни кадри."
И така грабежът стигна апогея си: да се краде повече, отколкото има. При което едно откраднато нещо се оказва притежание на няколко крадци. Довели по този начин абсурдите на Джордж Оруел до висотата на Курт Вонегът. Според когото "големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен". Подсказана от социолога Цветозар Томов парадоксална низост на българското обществено съзнание, вследствие на която държавната политика се превърна в шоу (вероятно скоро и с балет), контролирано не от суверена, а от задкулисието. Където "реакторите и турбините на модела ГЕРБ-ДПС още работят на пълна мощност", обяснява политологът Петър Чолаков. Който смята, че разцветът на модела е започнал "през втория кабинет на Борисов, станал люлка на нова, още по-яка прегръдка между ДПС и ГЕРБ, ознаменувана от бламирането на правосъдната реформа на Христо Иванов. А в сърцевината му продължават да стоят овладените от движението, не без помощта на ГЕРБ, съд и прокуратура плюс една вярна защитна стена от медии, поставени на хранилка." Плюс отклоняващи вниманието партии-изтривалки, по-известни с наглите си главатари, отколкото с някакви принципи.
И какво от статуквото противостои десет години на това задкулисие? Нищо. Милата БСП уж се дърпа от ГЕРБ и ДПС, ама при случай и тя се включва в сиропучията (при Тройната коалиция и тази на Орешарски, както и при съвместното с ГЕРБ удобно моделиране на съдебната система, да не говорим за чупките в кръста на герговци, добревци, мишовци и други). За да станем "умален модел на Русия – от създаването на олигарсите до местните велможи, разчитащи на държавата", обяснява международникът Кирил Кирчев. Утвърждавайки така най-долнопробен държавен феодализъм (от хазарта през транспорта до бензиностанциите).
Затова положението е тежко не, ами трагично. Особено, когато "14 години преписваме "Под игото", както се изрази рекламистът Мартин Димитров по повод преписа на знаковия роман, направен на ръка от софийски седмокласници и подарен на Йорданка Фандъкова за 14-ата годишнина на ГЕРБ. Затова и 14 години в държавата няма никакво реално развитие. За справка: още през 2007 година България е подала молба за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, където членуват всички развити икономики, но където нас до ден-днешен не ни приемат. А с досега управляващите бандюги няма и да ни приемат. Както няма да ни приемат и в Шенген, и в еврозоната. И това трябва да е кристално ясно на всеки, тръгнал да гласува.
Защото без такава яснота няма да тръгнем и да се оправяме. Отделно оправянето няма да не е нито бързо, нито лесно. Важното е да става по прави(лни)я път – към отпушване на справедливостта чрез законодателството и съдебната система. Защото без правила няма демокрация. А в досегашния си вид дълбокият провинциализъм и отчужденост на българските институции от цивилизацията, към която ние се надявахме, че сме се присъединили, е потресаващ, заяви бившият премиер Иван Костов по повод опонирането на Лаура Кьовеши от страна на Висшия съдебен съвет, че тя не приема нашите кандидатури за европрокурори.
Тъй че в основите на държавността е качественото законодателство, което се създава в парламента. Затова там трябва да отидат просвет(л)ени, честни и почтени българи, а не мутри и мутреси с купени дипломи, както и всевъзможни търчи-лъжи педали. С каквито престъпници и прости пеперудки-проститутки са пълни и сега листите на досега управлявалите от Кърджали до Видин и от Благоевград до Силистра. Които негодници, съчетани със съдебна система, блокирана от безгръбначни началници-калинки са смъртоносна комбинация.
И като казваме проститутки и калинки, не проявяваме сексизъм. Напротив – жал ни е, че за повече от половината население (51.5 %) в лицето на жените, няма предвидено почти нищо в партийните програми. Понеже българските жени са свикнали да бъдат обслужващ персонал, играещи фикуси в българската политика. Като почнеш от Цецка Цачева и свършиш с Цвета Караянчева. "Това, което искат основните политически субекти у нас за жените, е да раждат деца, да си ги гледат и в най-добрия случай – да не бъдат бити", обяснява на сайта "Тоест" Светла Енчева. Според която, "ВМРО изговаря тази представа за жената най-директно." И има си хас! Нима има нещо по-сбъркано от градските леваци и селските десняци, на които разчита въпросната сбъркана организация, подло отделила се от патрЕотичната коалиция, за да се докопа поне до нужния й за субсидия един процент от гласовете?!
Затова, за да минимизирате ролята на подобни мръсотийки и купения вот, гласувайте! Гласувайте и за да спасите душите и децата си! Напрегнете си ума и преценете кой няма да ви излъже! Кой може да реабилитира законността и справедливостта, да пребори корупцията и да спре грабежа! Като в това отношение за най-важен (да не кажем единствен) ориентир може да ви послужи президентът. С когото са тия, които искрено се надяват на спасителната за демокрацията и държавата промяна, а против него – ония, които искат да ви излъжат отново.
И най-важното: бъдете смели! Не вие, а мутрите имат какво да губят.
Плюс от мен!
