Макар и отвратен от живота си, българинът се страхува да го промени. И това е обичайното му поведение векове наред. Ще кажете: всеки се страхува. Така е, но и всеки трябва да разполага с минимум човешко достойнство, за да преодолява поне най-унижаващите го страхове. По-добре ужасен край, отколкото ужас без край, както е казвал Юлий Цезар.

   А от страховете с най-тежки последици за живота ни и живота на поколенията, е страхът от свободата. Насаждан у българите с всевъзможни физически, психически и икономически насилия. Не до формата на човешки навик, а до степента на скотски инстинкт за безропотно покорство, експлоатирано от византийци, турци и комунисти. За да стигнем до днес, когато ни експлоатира най-мръсната комунистическа пяна – тази на милиционерите (еничари, които не знаят произхода си) и доносниците (най-подлата част от човечеството) в лицето на ГЕРБ, ДПС, ОП и подобия. Демонстриращи патологично безсрамие с лъжи не само за настоящето и евентуалното бъдеще, но и за случилото се минало, подмивано с мухлясали идеи, използвани от лъжеродолюбци – негодници като доскоро обединените, а сега разединени с цел да не делят намаляващата политическа плячка патрЕоти. Което задълбочава отвращението от пародията на политика до най-милото в живота ни – род и родина. Защото "типичният анти-политически политик е патрЕотът. Той нищо друго не може да прави, освен да плаши с нещо. Стратегията му е като на рано пенсиониран старшинка, който си търси някаква работа, но става единствено за нощен пазач", обяснява деканът на Факултета по славянски филологии в СУ Бойко Пенчев.

   Затова е важно да се отвращаваме по правилното назначение – от отвратителните, а не от демокрацията, накъдето ни бутат управляващите и както често ни се случва. Понеже демокрацията е свободен избор на партии. Не защото е идеалният, а защото няма друг реален начин да демонстрираме свободната си политическа воля. Както няма по-адекватен на човешката природа обществен строй от капитализма. Другото са пропагандни пушилки, целящи да ни заблудят относно поредния фашизъм или комунизъм, маскиран и оправдаван като патриотизъм, популизъм и/или друго. Както в момента организираната престъпна група ГЕРБ ни баламосва с нацисткия лозунг "Работа, работа, работа!", както патрЕотите въртят интриги, не само за да сме разделени, но и за да се мразим с братята македонци, а сбиртъкът на Слави ни убеждава, че мажоритарният избор е чудодейният начин на управление, въпреки че в българските условия това е най-лесният начин за възпроизвеждане на отвратителното статукво. И всичко това се случва по причина, че наличните ни елити, за зла участ, са най-мръсната пяна от народа, отровена не само от страх, както всички българи, но още от лицемерие, алчност и подлост.

   Които с какво друго, освен с пандемията, ще ни баламосват до 4 април?

   Ще ни хвърлят прах в очите с водачите на по две листи. За да скрият боклуците-послушници, които трябва да бъдат вкарани в парламента от второто, третото и следващите места. Което се практикува от всички партии, но най-нагло от оцапаните във властта. Като най-фрапантният пример е с вмисираната ВМРО. В чиито редици половината листи (в 14 района) се оглавяват от 7 двойни водачи и в чиито листи има както най-много политически номади (характерни за балканските и африканските демокрации), така и най-много "граждански" кандидати, които – според изборния експерт Стоил Стоилов – са "сиренцето в капана за избиратели или стръвта на кукичката за изборни шарани". Тъй като "присъствието на такава категория кандидати се основава на разбирането, че част от избирателите, предимно млади, лесно се отъждествяват с т. нар. звезди в различни области: този/тази пее много готино; този е пич, щото е жури в някакъв формат; тази е била най-хубавата в Каспичан преди 20 години."

   Манипулират ни и чрез не директното, но затова пък непрекъснатото внушаване на безсмислие от  т. нар. преференции. Последствията от чието упражняване съвсем не са такива, каквито партийните началници искат да мислим, че са. Като тук "основен инструмент е заблудата, че водачът е защитен, несменяем и т. н.", обяснява Стоилов. А, особено в късите листи, "ако има много преференции, то вероятността да се концентрират в един кандидат е по-голяма и водачът може да бъде реално застрашен".

   Какво ни впечатлява в основните кандидатски листи?

   Както неведнъж сме обяснявали, конкретната цел на коалицията ГЕРБ-СДС (измислена от управляващите, за да си прикрият срамотиите с парцала СДС и за да повлекат колкото се може повече и други в блатото), е ГЕРБ така да загуби тези избори, че лидерите да не отидат в затвора. Защото за десет години са извършили безброй престъпления – до кражби за милиарди и убийства. Затова с тази цел тук има, както видни смокинови листа като Любен Дилов-син, известен с това, че казва смешно Меричлери, така и липси на знакови гербави имена като Владислав Горанов и Менда Стоянова, отстранени от Борисов, понеже (според Иван Бакалов) са свързани с "Божков".

   Но не само ГЕРБ, а и раздираната от конфликти БСП усмирява положението с "граждански" кандидати. Явно лидерката Нинова смята, че за да се оправят, нещата трябва още да се объркат. Спорна теория, която обаче в тотално сбъркани ситуации може и да помогне. Особено сега, когато и мнозина несоциалисти смятат, че БСП е най-реалната възможност за отстраняване на Борисов от властта.

   На своего рода кръстопът се намира турската партия с неформален лидер Ахмед Доган. От която продължават да се цепят крилца и перца. Поради което от сараите решиха да не злоупотребяват повече с кандидатурата на Делян Пеевски. Както заради избирателите, за които уж много желания Пеевски си е пълна подигравка, така и заради партньорите (независимо кои), с които ДПС на всяка цена е решила да участва в бъдещата власт. С общовалидния лозунг за ускорено развитие.

   Твърдо против колаборации с ГЕРБ и ДПС е коалицията "Демократична България", която обединява партиите "Да, България" на Христо Иванов, ДСБ с лидер Атанас Атанасов и евродепутат Радан Кънев, новата партия ДЕН на Найден Зеленогорски  и партията на "Зелените". Които, всъщност, са и реалната десница, която, по думите на Христо Иванов, ще гарантира законност, свобода и радикална модернизация на страната.

   Макар в не до степен на пожарен, но определено в преобладаващо граждански вариант е другата коалиция за радикални промени – "Изправи се! Мутри вън!". Която в предизборното море зацапа на трита кита – несътрудничество със сега управляващите, социалистическа (и отгоре) социална програма и смяна на главния прокурор.

   Що се отнася до Слави Трифонов, неговата партия от години уж прави кастинги за политици. В резултат на това обаче в листите се появиха малко разпознаваеми (като това на проф. Андрей Чорбанов) и много непознати (от кол и въже) лица. При което "вътрешнопартийните" проблеми започнаха още в предизборната кампания (скандалите с листите в Монтана, Враца, Пловдив). "За съжаление, има такъв народ – написа по този повод Явор Дачков. – И именно този народ е виновен да няма такава държава."

   Какви са прогнозите? Такива, за каквито е платено да бъдат. Затова не ги забелязвайте, а гласувайте! Защото само масовото гласуване ще промени ситуацията към по-добро. Така или иначе, както прогнозира социологът Живко Георгиев, не сме на прага на ново начало на политическия цикъл, а по-скоро на края на статуквото. Което, според икономиста Красен Станчев, ще бъде разбито от новите бедни, каквито са над милион и половина българи, до които не е стигнала и стотинка от раздадените в последните месеци два и половина милиарда за заплати, социални разходи, стипендии и други издръжки.

   В крайна сметка, каквото и да правим, "във всички досегашни избори се намират 5-10 процента електорат, гласуващ за персонажи, очебийно не ставащи за нищо – като се започне от покойния Жорж Ганчев, мине се през Яне Янев, Бареков и се стигне до Марешки", обяснява Бойко Пенчев. Затова "не бива да се подценява готовността да гласуваш на инат, не защото вярваш в "месията", а за да натриеш носа на всички, като се започне от онези на власт, мине се през крякащата по телевизора опозиция и се стигне до комшията, който се пеняви за някакви си там негови любимци".

   В каквато връзка ние смятаме обяснените от Пенчев простаци за двайсет процента, но това няма особено значение. Колкото – толкова. По-важното е, че трябва да се активизираме и заради тях. Независимо от пандемията, икономическата или политическа обстановка. Защото нищо не се получава даром.

Предлагам - да гласуваме за тази пария, която ни обещава перманентна пряка демокрация. Повтарям, потретвам, почетвъртвам и т.н. ПЕРМАНЕНТНА ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ. Тогава и само тогава, достойните ще намерят пътя към управлението на страната. Сега всички врати за тях са затворени.
Плюс от мен! Благодаря за статията!