"Необходимо е обединение на демократичната общност", подхваща ни отдалеч Огнян Минчев. За да ни цапардоса, че "оставката на настоящия кабинет и на премиера не може да бъде под условието за създаване на служебен кабинет. Имаме действащо народно събрание. Там трябва да се формира мнозинство за преходен кабинет, който да доведе страната до редовни избори за обикновено народно събрание."
Имаме, значи, действащо народно събрание (с пет процента обществено доверие), което ще подготви по-демократично изборите, отколкото служебно правителство на президента, избран мажоритарно от два и половина милиона българи, на които доц. Минчев няма доверие. В какъвто смисъл ни баламосват и професорите Георги Лозанов и Ивайло Знеполски. И те видни антикомунисти. Правейки го не точно срещу заплащане, а като героичен акт на демократични партизани, според които, ако Радев или (не дай Боже!) Корнелия кажат нещо смислено, ние веднага трябва да мислим обратното.
Ако вече въобще става въпрос за мислене. Понеже "объркващата фиксация в антикомунизма, който очевидно липсва на този протест, прави лоша услуга не само на анализаторите, но и на всички онези разумни хора от дясното политическо пространство, които хем не са "за" Борисов, хем са подчертано "против" Радев. Които нагласи уж са критични към статуквото, но в крайна сметка неглижират корупцията, завладяването на държавата от олигархични интереси и потъпкването на върховенството на закона през последните 11 години", предупреждава специалистът по комуникации и преподавател във Великотърновския университет Иво Инджов.
Както мислят и над 200 от работещите в БАН учени. Не началниците там и не задавящите се от злоба, платени по други линии, плашила с купени дипломи и звания, благодарение на които през последните 30 години изтърпяхме какви ли не крадливи ерзац-политици, за да стигнем до настоящата тиквена дегенерация, която предизвика и най-масовите след 1989 година протести у нас.
Понеже единейсет гОдин народът пъшка под робството на организираната престъпна група ГЕРБ. На четири мафиотски равнища. Над които като петел на курник стои тар(а)торът, таковайки (псувайки, не друго) тъпите си сливи и педали на ставане и лягане, не признавайки тукашните и козирувайки на европейски институции и лидери. Който тар(а)тор дотолкова се бе самозабравил, че си държеше милионите от рушвети в нощното шкафче.
Апропо, водач(ка) на най-високото управленско равнище в държавата на мафията е умната кърджалийска председателка на парламента, която по конституция би трябвало да е на мястото дори на тара(а)тора, но е изпаднала оттам поради традиционната за българите патриархалност. Още повече, че това е нивото на извратеняците, на което до споменатата другарка са се наредили още борещият се с казаните за ракия и тъмните сили в селските кокошарници Каскет, депутатите на ГЕРБ и другите (присъдружни патрЕотични и задкулисни) негодници от парламента.
Под най-горното ниво са изродите. Те за служба продават майка си и баща си. Става дума за министрите и техните заместници, както и за областните управители. Чиито качества се използват само и единствено за замазване на зулумите на тар(а)тора и другите Божии инструменти от най-високото равнище. Което означава, че по отношение на ресорите 90 на сто от изродите са абсолютни некадърници. Примери – да те е срам да даваш. Туризъм ли не щеш, енергетика ли?! Земеделие, култура и физкултура?! Правосъдие, външни работи, здравеопазване и/или финанси?!
Под чадърите на които главни канали за изтичане от държавната хазна и втичане в части джобове на бюджетни и европейски средства са помиярите – стотиците хиляди комплексирани държавни и общински чиновници, които от гишета и канцеларии тормозят електората, показвайки му ежедневно и ежечасно, че не те на него, а той на тях трябва да им благодари и слугува. Сред които, ако има изключения, те само потвърждават правилото, вследствие на което тук е царството на калинките. Щото кой тъп началник ще назначава умни подчинени, щом това няма значение?!
За да стигнем до най-долното ниво гербаджии – неизлечимите тъпанари и безсрамници. На което ниво, за да вярват в лъжите на управляващите престъпници, не е достатъчно да са средностатистически тъпаци. Трябва да са първосигнални тъпанари. И/или човекоподобни без никакъв морал, за да защитават крадците, понеже и те крадат. Качества, които, както се сещате, на по-високите равнища са по-развити.
Питате се как вредят и на бъдещето гореспоменатите дегенарати? Не само като опустошават държавата, но и като се възпроизвеждат физически и духовно. Че крушата не пада далеч от дървото. Вярно, понякога децата не приличат на родителите, но само понякога. При което не ни остава друго, освен да се надяваме, че другите родители сме повече от гореописаните. За да можем да обърнем движението на държавата в правилната посока. Затова е нужно да се мобилизираме. За да случим обръщането, помагайки кой с каквото може, както може и където и да е. Няма защо, а и нямаме за какво да се страхуваме.
Те има защо и имат за какво. Затова за тях битката с първите публични прояви на критичния брой мислещи българи е на живот и смърт. Затова си наеха и контрапротестъри. Смехотворни, но подплатени с финикийски знаци, не до там безобидни. Тъй като целят "да осмеят, унижат и остракират гражданите и тяхното недоволство", както отбеляза Емилия Милчева. Затова в оборот бяха пуснати не само некой си Флоров, но и оня Бареков, който "умее гладко да чете и да говори и така ефектът на ехо-лалията е гарантиран". Контрапротестите пред НДК и на "Ситняково", организирани от собственика на лайномета "Пик", не надвишават 15-30 души, но преработени в информационната мъгла на пропагандата, могат да предизвикат и остра агресия срещу справедливо протестиращите и срещу всеки критик на статуквото.
Прочие, твърденията, че протестиращите търсят провокации и насилие, са лъжи, които купените от управляващите медии си измислят. За да крепят властта на статуквото в лицето на ГЕРБ-ОП, ДПС, главния прокурор и приближените до управлението олигарси и в същото време яростно да нападат опонентите на мафиотския модел, блокирал държавата.
Истината е, че всяка вечер на протестите в София се събират между 5 и 10 хиляди души, като няколко пъти множеството достигна 100-120 хиляди. А протести има и другаде, най-масови – в Пловдив и Варна. Бунтуват се и хора в други селища. Отделно в подкрепа на протестите в България излизат българи в над 50 града на различни страни по света, изразяващи настроенията и недоволството на стотици хиляди български емигранти, които нямат възможност да се присъединят по различни причини.
В заключение, протестът, колкото и да е шарен, иска оставката на Борисов и на главния прокурор. И провеждането на нови избори. Протестът не иска Борисов да "рестартира държавата", за да остане начело на управлението, или за да се съхрани властовата парадигма на ГЕРБ. Искания, които бяха конкретизирани в изявлението на Отровното трио от 15 август, в което се казва: първо, че искането за оставка на Борисов и оттегляне на ГЕРБ от властта не означава просто оттегляне на физическото лице и тази партия, а заявление, че гражданството няма да търпи никое подобно (престъпно) правителство на която и да било партия; второ, че за да има доверие в изборния процес трябва да се гарантира машинно, дистанционно и електронно гласуване, което кабинет, който обслужва мафията, не може да гарантира; трето, че след оставката на главния прокурор следващият такъв трябва да подкрепя предложението за изваждане на прокуратурата от съдебната система.
За постигането на които искания на 2 септември всички честни и почтени българи са призовани на общонационален протест. За освобождаване на народа и държавата от рекетьорите. Защото нали всички човешки блага извират от свободата. Свобода или смърт – това е дилемата. И ти избираш. И по принцип всеки ден. Защото хората не са ангели. Всеки е правил, прави и ще прави грешки. Затова Бог ни е надарил с разум – за да отмерваме правиците и кривиците обективно, сиреч справедливо. Като така внедряваме справедливостта и в държавните институции, които да я бранят и със закони.
Бунтът на полицаите. Какво следва.
Гневът на полицията и гневът на граждани...
