В суматохата около мнимия атентат срещу Доган и реалния тупаник над атентатора по причина на неадекватната (за щастие) реакция на НСО, малко внимание бе обърнато на доклада на Доган пред конференцията на ДПС. В който доклад като основен враг на Сокола е посочен не някой от българските политици – те не са (или поне той така си мисли) от категорията му –, та затова се заяжда с турския министър-председател Ердоган. Търсейки европейска и световна слава, подобно древния Херострат, който подпалил храма на Артемида, за да се прочуе. Разбира се, Реджеп Ердоган е човекът, който ръководи втората по мощ армия в НАТО и 16-ата икономика в света и няма как да има алъш-вериш с една противоконституционна партия, организирана от банда бивши агенти и служители на комунистическата Държавна сигурност, още по-малко с нейния лидер.

   Но това е голямата цел на Доган – да пробута на Европейския съюз етническия си модел, който бил венец на философията и политическата му кариера, но от който в Европа вече никой не се интересува, тъй като там отдавна зарязаха заниманията си с мултикултурализъм. Пък Доган точно в този момент е решил да разкрие интимните си намерения, не защото напуска лидерския пост, а понеже смята, че заради анти-европейската конюнктура в Турция това е най-удобно сега.

   Като по този начин въвлича във фикс-идеята си не само цялото ръководство на ДПС, но и цялото движение, харизвайки го подобно циганин на сватба на своя избраник Местан –агент Павел. Който, вдъхновен от „доверието” на конференцията, се възправи след злополучния атентат от трибуната като един Сюлейман и заяви: „България вече не е същата!”. Сякаш е свършил светът или метеорит се е стоварил върху НДК. А не се е разиграла жалка пародия на убийството на Луканов от 96-а година, когато споменатите думи бяха казани от известната комунистка Нора Крачунова (Ананиева). Та, както виждате, след 17 години усилено европеизиране няма никаква промяна в българския политически наратив (разказ). Който си е все така достоен за съжаление.

   Но какви други комплекси се забелязват в турската партия?

   Що се отнася до Доган, той така и никога не можа да управлява открито България. Въпреки двете правителства с мандата на ДПС – на Беров и Станишев. Отначало, защото бе комплексиран, след това – разконспириран, а в последните години – поради неприятното облъчване, което започнаха да усещат и голяма част от последователите му. Които отдавна роптаеха и искаха смяната му.

   От друга страна, на Догановия манталитет много добре пасва тайнственото (анонимното) съществуване, което подкупва и от което се раждат легендите. Макар че всички те работят, докато не се разкрие посредствеността му и като човек, и като философ, и като политик. Той има пари, има все още и избиратели, но много добре разбира, че не всичко е наред. Особено в Анкара, където не долюбват доносници и предатели от поне 600 години. (Доколкото е известно на някои от българските историци.)

   Що се отнася до Лютви Местан, той търпеливо изчака своя шанс. И е доволен – нищо, че го получи в началото на края на турската партия. Защото и той е преминал през Държавна сигурност и много добре знае, че съдбата на доносниците винаги е зависела от други хора.

   Иначе, досегашните подвизи на митичното ДПС се дължат преди всичко на неглижирането на партията от страна на българската общественост, което е следствие на особената българска толерантност, проявяваща се под формата на безгрижие, обяснено най-добре от Пенчо Славейков в статиите му за българския фолклор. Та, в значително по-малка степен тези подвизи са резултат от сатанизиране на турската организация, за каквото говорят калпавите й политическите противници, когато оправдават загубите си при сблъсъците с коварния Сокол.

    Апропо, тук има и друг момент: ДПС е регистрирано през 1990 година от Андрей Луканов – една също сатанизирана, да не кажем митологизирана личност в новата българска история. Макар че и това не дава достатъчно основание да се придава на движението допълнителна конспиративна важност. Едно, понеже при масово гласуване маргинализирането му е неизбежно, друго – тъй като в много държави (като в съседните Румъния и Македония) етническите партии са разрешени от конституцията, а това не поражда кой знае какви сериозни етнически сътресения. За разлика от държави като Русия и Сърбия, където няма етнически партии, а изстъпленията там разтърсиха света. Тъй че нашите държавници в началото на прехода (Луканов и Желев) може би правилно предпочетоха турските агенти на Държавна сигурност да са пред очите им, вместо в нелегалност.

   Та, при това положение май само лидерите на движението имат интерес да подхранват конспиративната теория за ДПС. Тъй като извън нея и ораторските качества на Местан, и философските на Доган са силно преувеличени, ако може така да перифразираме Марк Твен. Разбира се, от съчетанието на двамата се получава някаква синергия, но тя вече не е достатъчна за поддържане на фалшивата легенда, че ДПС е европейският Робин Худ, който брани правата и свободите на бедните и онеправданите балканци. Нищо, че в театралните представления участват и кириакстефчовци като Бисеров, Данчо Ментата, Делян Пеевски и някакъв Костадинов, който освен от футбол, от друго не сме разбрали да разбира. Нищо, че периодично турските редици се втвърдяват от вредните за България действия на родните националистически недоразумения. Да не говорим, че през годините (заради келепира) турската партия припознаха и много видинлии, които преди десетина години а-ха! депутат да вкарат.

   Все едно, чорапът в турската партия се разплита и скоро ще лъснат петалата на още зависимости. По много причини обаче не Касим Дал ще доразплете плетката, така че по-скоро ние, българите, трябва да се заемем с оправяне на забърканата от Луканов галиматия. Като или забраним противоконституционното движение, или променим конституцията така, че да го узаконим. Защото сме в Европейския съюз и няма как да не спазваме европейските правила. А положението у нас е нетърпимо точно заради липсата на правила.

   Прочее, по време на идиотския референдум в неделя дойде изказването на лидера на Партията на независимостта във Великобритания Найджъл Фарадж, който заяви по ВВС, че „България е в ужасно състояние: съдебната система не е независима, а мафията реално ръководи икономиката. Ако бях българин, веднага щях да избягам от там” – заяви британецът. – В тези държави (България и Румъния) много хора взимат по 200 евро средна месечна заплата и затова всеки българин веднага ще дойде в Обединеното кралство, ако отворим границите.”

   Цитираме това мнение не, за да коментираме мизерията в страната – от свинското положение в ВГ-кочината на всички ни призлява. Но чак от Острова да виждат кой ни управлява, а ние тук да се правим на ахмаци, е жалко. И недостойно – да се правим, че си мислим, че нашите политици ще отстранят тази зависимост на държавата от мафията, след като те са мафията. Те са организираната престъпност, която се осъществява в сътрудничество с държавните органи – парламент, правителство, съдебна и местна власт.

   А връщайки се на турската тема, трябва да кажем, че и в Германия разбраха, че ДПС е турска партия – там така я определят не само медиите, но и политиците. Разбира се, не всички германци са длъжни да знаят чл. 11, ал. 4 от конституцията на България, който гласи, че в републиката „не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа”. По обективни причини не очакваме да знаят това и нашите: президент, министър-председател и неговите заместници. Ама председателят на парламента, вицепрезидентката и главният прокурор не може да не го знаят! Е, докога ще ни баламосват тогава, че ДПС е партия на български граждани, които се борят за права и свободи?

   Значи, от наша страна, ние признаваме факта, че има български граждани, които са решили, че им харесва да са мюсюлмани и да говорят турски език, защото (в някои от случаите) техни предци са правили същото. В което няма лошо. Прави ли обаче това тези хора турски граждани, т. е. турци? Не! А ако все пак те се чувстват такива, нека споделят тези си чувства в семействата и сред приятели. Или даже в Турция, но не и на българската политическа сцена. Защото „правата и свободите” им произлизат от конституцията и законите на страната, в която живеят и чиито граждани са. И само като български граждани  могат да се борят за една или друга промяна в тях, а не като „турци“ чрез „турска партия“ или „партия на мюсюлманското малцинство“.

*ДИАБОЛИЧНИ – от итал. diabolo ‘дяволът’ – дяволски, сатанински