Много реакции предизвика последният екшън в СДС, разигран с главното участие на президента Петър Стоянов. Не заради синята партия, а заради синята идея, с която бяха свързани милиони българи. Исторически и емоционално.
Сценарият на последното политическото упражнение е на ГЕРБ, изпълнението – на зависими независими в парламента и около него. Нещо, което в една или друга степен е правено. Най-успешно от Иван Костов, който ликвидира съюзническата основа на СДС първо чрез партиите-двойници, а след това чрез усилено болшевизиране, благодарение на което от синя идея на милиони партията се превърна в бутиков кръжок на по една махала във всеки град. Затова Костов ще се окаже на бунището на историята, в което тепърва ще ровим.
Каквато ще е съдбата и на Бойко Борисов. Нищо, че в момента социологията му дава някакви утешителни проценти. Тя така правеше и с Костов, и с късния Стоянов.
Апропо, кой е Петър Стоянов? Бракоразводен адвокат, завършил право във времето, когато в юридическия факултет приемаха с бележка от ОК на БКП. Използван за пионка, която трябваше да подмени д-р Желев, когото комунистите, службите и Костов не можеха да контролират.
Ето по този повод мнение на симпатизант, с което на сто процента се съгласяваме: „Кандидатурата на Петър Стоянов за президент беше издигната навремето от СДС съвсем случайно, без каквито и да са негови забележими лични изяви. Неговата сила беше в убедителната антикомунистическа реторика. В делови аспект, обаче, той бе повече от посредствен, бих казал дори вреден за каузата на ОДС. Некомпетентен до наивност в сферата на икономиката, неаналитичен и без ясна управленска визия, неуравновесен и непремерен в политическите ходове, суетен и лишен от волята да разчисти контролираните от него институции от агентите на комунистическата ДС. Той не бе на висотата на обединяващ синия електорат авторитет. Нещо повече, неговите „аварски“ лакътушения ту към НДСВ, ту към ГЕРБ, на практика деморализираха синия електорат и обслужваха комунистите.”
Като същият този Стоянов сега се сеща, че Костов е враг номер едно на СДС. Не, че не е вярно, но вкарването в политическа употреба на тази 13-годишна истина днес е напълно безпредметно. Стоянов не го е било грижа, че Костов харизва държавата на комунистите и руснаците, когато е бил президент, сега се е сетил за костовото вредителство. Щото станал вреден за изпосталялата му партия. "СДС е в много тежка ситуация, ръководството допуска редица грешки също, но моите симпатии са на тяхна страна, защото виждам, че срещу тях има противник, който има много по-сериозен ресурс. Имам предвид хората около Иван Костов и ДСБ", уточнява Стоянов да не би случайно да сбъркаме виновника за калпавото СДС.
Докато в сблъсъка Костов е по-внимателен. По причина, че политическото му бъдеще виси на сламка. Та, се мъчи да не бутне и последните мостове, които са му останали. Щото от изявленията в ДСБ, разбираме, че там всички са им врагове – БСП, ДПС, НДСВ, ГЕРБ, РЗС. "Ние не се радваме и на случващото се в СДС – рони крокодилски сълзи Командира. – Единната истинска десница загуби още една своя опора". Тежко са ударени организирани членове, симпатизанти и избиратели на дясната коалиция, констатира Костов и продължава: „Не можем да сме безучастни, когато уж "сестринската партия" ГЕРБ успя в едно разрушително начинание, което е мечта за посткомунистите още от момента, в който направихме своето първо самостоятелно правителство. Но този успех на Борисов и Цветанов е частичен. В парламента има Синя коалиция, има ни нас – ДСБ.”
Прочее, сламката е именно Синята коалиция. Само че как ще продължи да съществува тази коалиция, след като от ДСБ вече издигнаха водачите си на листи за парламентарните избори? И дали не пак с цел да изнудват евентуалните си партньори в лицето на благоразположените от синия кръг „Единство”, пропагандиран от Надежда Нейнски?
Като тук в скоби трябва да отбележим, че засега от ДСБ не са определили водач на листата във Видинско. За където няма да е чудно, ако кандардисат Вили Лилков. Който, реално погледнато, може да стане депутат от Видин, проблемът е, че партията му няма голям шанс да преодолее 4-процентовата бариера.
„Най-тежкият удар, разбира се, беше разцеплението на СДС, предизвикано от Иван Костов с образуването на "Демократи за силна България". Това е политически проект, който вероятно е имал намерение да заеме това политическо пространство, като се прехвърлят всички грехове на управлението на Костов върху СДС и новата партия се яви на бял кон. Трагедията е, че в момента в дясното пространство няма политическа партия, на която десният избирател би могъл да гласува доверие.” Думи на един изкушен от думите седесар, който се вихреше в антикомунистическия апогей на синята идея. Става въпрос за одъртелия поет с китара Едвин Сугарев. За когото, както и за Тренчев, по време на тотал(итар)ната синя власт имаше дългометражни филми по единствената национална телевизия. А па сега поетът вади нож на мъртво куче, като ни обяснява, че „Костов носи голяма част от вината за състоянието на СДС още във времето, когато се правеше партията, защото тогава начинът, по който се направи партията СДС, беше дърварски”. Нещо, което ние не само знаехме, но и го казвахме. Докато мишокът Сугарев мълчеше, понеже му бяха запушили устата със синекурно посланическо място в Монголия.
А в подобна философско-анал(итич)на дупка днес е изпаднала и друга синя звезда от онова време – Емил Кошлуков. Според когото СДС имал проблеми с историята, кадрите и бъдещето. И как не?! След като за Кошлуков бъдещето е единствено на ГЕРБ. Глупост, отбранявана по матросовски от ТВ7 под ръководството на Ники Дудука и със специалното участие на Люба Кулезич. Където доволно и персонално са оплювват всички седесари от Желю Желев до Мартин Димитров. С изключение на Петър Стоянов и оня новият.
Което нито е изненада, нито обаче влияе на нормалните хора в държавата. Щото пък от самолет се вижда, че Стоянов намира защитници само сред лизачите на сегашните управляващи. Като Александър Йорданов, например. Който години наред мишкуваше като посланик в Чехия и Македония. Или пръкналия се с късна дата голям седесар Румен Леонидов. Който се е сетил за много важния за нацията и държавата момент, че, вместо Борис Велчев, би било по-добре Петър Стоянов да бъде председател на конституционния съд. Ама що не го е казал на президента, когато е трябвало, ами с късна дата ни занимава с цяла конспиративна теория по въпроса? Според която „сините калинки обслужили в пълна програма не само уплашените управляващи, но най-вече техните кой знае защо идейни врагове от левицата”.
Естествено, има и разумни гласове, които се опитват да погледнат обективно и добронамерено на случилото се. Като гласа на един от основателите на съюза проф. Михаил Неделчев. Който споделя следното: „Открай време партийците в СДС почитат началниците си, но ако са депутати – не ги обичат. Това е абсурдно и вътрешно недемократично. В партията трябва да има солидарност. Не може да завиждаш на тези, които са станали депутати.” Иначе, „Кабаиванов си мисли, че като изключи тези депутати, СДС ще има 4 % на изборите догодина. Целта му е да разчисти непослушните и в изборната листа да подреди "нашите най-верни" хора.”
И след като това е очевидната цел, кой е истинският победител в разигралата се драма? Реторичен въпрос. Защото не само според социолога Андрей Райчев това е ГЕРБ, която се стреми да монополизира дясното. Според Райчев обаче има и друго, което си има наум Борисов – президентските избори през 2016 година.
Иначе, според повечето политически наблюдатели необходимостта от нова дясна партия е назряла, не само защото СДС, но защото и ГЕРБ не е нужната за обществото такава. „Десните избиратели имат нужда от нова, автентична, дясноцентристка партия, като нямам предвид партията на г-жа Кунева”, допълва политологът Димитър Аврамов.
Иначе, със СДС – дотук. „Любимият израз на мъжете с неизвестни имена е "марката СДС" – пише журналистът Иван Бедров. – Но когато имаш само марка, без идеи и смисъл, единственото, което можеш да направиш с нея, е да я дадеш на франчайз*. Та някой друг да продава под твоята марка боклука, а за тебе да остава срамът. Вероятно и малко облаги. Точно това направиха тези – как-им-беше-името.”
*франчайз – от англ. franchise, лицензия, привилегия; търговска концесия
Старата десница - партньор или опонент н...
Заблудите относно българската десница
Каракулак и ятаган - традиционни българс...
ЗАБРАВЕНИТЕ БЪЛГАРИ I ЧАСТ - СОБСТВЕНИЦИ...
