От друга страна, испанските, английски, италиански, френски и руски клубни отбори са претъпкани с чужденци, което няма как да не се отрази на състоянието на националните гарнитури. Иначе с добра „тики-така” нелоши резултати в Бразилия постигнаха, примерно, Чили и Мексико – с футболисти, играещи в Испания и Португалия, поради което и последната не се представи добре.

   Какво се случи в групите?

   От първа със съдийско рамо излезе Бразилия, а с отлична игра – Мексико. Отпаднаха заслужено Камерун и не толкова заслужено – Хърватия. Макар че и хърватите изглеждаха уморени, особено звездите им Модрич („Реал” Мадрид) и Ракитич (вече в „Барселона”).

   От втора група с три победи продължи Холандия, с две – Чили. Тук беше и крахът на предишния световен шампион Испания, като в групата без точки очаквано остана Австралия.

   Посредствена беше трета предварителна група, от която убедително излезе Колумбия и доста трудно – Гърция, която трябваше да дели мегдан с Кот д’Ивоар. Неочаквано бледо се представи Япония, на която силите стигнаха едва за точка, взета от застарелите гърци.

   Шаш настана в група D, оглавена от Коста Рика, следвана от Уругвай, като тук катастрофираха другите две европейски сили – Италия и особено Англия, останала с 1 точка. Бледо издание на родината на футбола бяха избраниците на претенциозния Ходжсън, не кой знае колко по-добре стояха и тези от Ботуша на Прандели. Пълно разочарование бяха звездите им Руни и Балотели.

   От следващата група напред продължиха Франция и Швейцария, които с разумна и тактически зряла игра се справиха лесно с беззъбия Хондурас, както и с балансирания отбор на Еквадор, воден от капитана си Антония Валенсия („Манчестър” Юнайтед).

   Безпроблемно (с три победи) оглави следващата предварителна група Аржентина, втори с 4 точки в нея останаха нигерийците. Които като индивидуалности превъзхождаха отборите на Босна и Херцеговина и Иран, но представите им не бяха дотам убедителни. Босненците, макар и дебютанти, постигнаха победа срещу Иран плюс добри мачове срещу Аржентина и Нигерия, загубени с по един гол.

   Начело в своята група застана Германия, втори (в битка с португалците, спечелена с голова разлика) останаха американците. Слабо бе представянето на Роналдо („Реал” Мадрид), който обикновено прави разликата в мачовете на Португалия, а цялостно слабо се представи надценения отбор на Гана, който взе само точка, макар и от Германия.

   Неочаквано убедително спечели последната група Белгия. Което се дължеше и на слабото представяне на Русия и Южна Корея. Втори остана отборът на Алжир, в който отбелязахме и българското участие чрез доскорошния вратар на ЦСКА Райс Мболи.

   Така се стигна до осминафиналите – с напрежението, дузпите, тактическите и психологически надлъгвания. Където светна и първата червена лампичка за Бразилия, показала, че кариоките хич не са добре като отбор. Та трябваше да се измъкват чрез дузпи в битката с Чили, където се открояваха Исла и Видал от „Ювентус” и Алексис Санчес („Барселона”).

   В другия осминафинал Колумбия надигра Уругвай с 2 на 0. Най-вече понеже известният канибал Суарес (вече в „Барселона”) бе наказан. Добре от уругвайците се представиха защитниците Годин („Атлетико” Мадрид) и Касарес („Ювентус”).

   В третия осминафинал Холандия победи трудно Мексико с 2 на 1, като мексиканците водеха до 88-ата минута. Отлични впечатления от ацтеките оставиха вратарят Очоа („Аячо”), Рейес („Порто”) и Дос Сантос („Виляреал”).

   След дузпи продължи срещу Гърция отборът на Коста Рика, като гърците разчитаха главно на стабилните защитници Торосидис („Рома”) и Папастатопулос („Борусия” Дортмунд) и опита си.

   В другите два осминафинала Франция победи по-лесно Нигерия с 2 на 0, а Германия – по-трудно (с 2 на 1 след продължения) Алжир. От страна на нигерийците проблясъци имаше в играта на Моузес („Ливерпул”), Еменике („Фенербахче”) и Одемвинге („Стоук сити”). Докато значително по-мобилизиран беше отборът на Алжир, който се отличи с колективната си игра и подвизите на вратаря Мболи.

   В последните осминафинали (с продължения) Аржентина надскочи с 1 на 0 Швейцария, а Белгия надделя с 2 на 1 над САЩ. Като и двата загубили отбора бяха сред най-симпатичните на мондиала: Швейцария, водена от Отмар Хицфелд и с изпълнители като Лихщайнер („Ювентус”), Бехрами, Джемайли (и двамата от „Наполи”) и Шакири („Байерн”), Сеферович („Реал” Сосиедад) и Мехмеди („Фрайбург”); САЩ, ръководен от Юрген Клинсман и с футболисти като вратаря на „Евертън” Тим Хауърд, Бийзли („Пуебла”) и Джонсън („Борусия” Мюнхенгладбах), Брадли („Торонто”), Джоунс („Бешикташ”) и Бекерман („Реал Солк лейк”), както и Демпси („Сиатъл саундърс”).

   Може би Франция щеше да отиде по-напред от четвъртфинал, ако не бе срещнала Германия, от която загуби с 0 на 1. Но на французите тук им е мястото. Имат балансиран, но не толкова силен отбор, в който се открояваха Варан („Реал” Мадрид) и Сако („Ливерпул”), Валбуена („Олимпик” Марсилия) и Погба („Ювентус), както и Бензема („Реал” Мандрид).

   Тук е мястото и на Колумбия, която загуби втория четвъртфинал от Бразилия с 1 на 2. Като от колумбийците на ниво бяха Сапата („Милан”) и Сунига („Наполи”), Хамес Родригес от „Монако” (голмайстор на първенството с 6 гола) и Куадрадо („Фиорентина”), както и Гутиерес („Ривър плейт”), Бака („Севиля”) и Мартинес („Порто”).

   В другите два четвъртфинала отпаднаха също приятни изненади: Аржентина излъга Белгия с 1 на 0, а Холандия – Коста Рика с дузпи. От белгийците добре се представиха вратарят на „Атлетико” Мадрид Тибо Куртоа, Компани („Манчестър” Сити) и Ван Буйтен („Байерн”), Фелайни („Манчестър” Юнайтед) и Азар („Челси”). Коста Рика пък впечатли с вратаря Навас от „Леванте”, Дуарте („Брюж”) и Руис (ПСВ „Айндховен”), но най-вече с колективната си игра.

   За да се стигне до голямата четворка, която трябваше да излъчи финалистите. И където лъсна голямата дупка Бразилия, разбита от Германия със 7 на 1. Не че такъв бой заслужаваха домакините без контузения Неймар и наказания Тиаго Силва, но в никакъв случай не заслужаваха да отидат и на финал. Затова надали е редно да отличаваме някого от отбора-домакин, паднал безславно и в двубоя за третото място от Холандия с 0 на 3, с изключение може би на споменатия Силва (ПСЖ), Майкон („Рома”) и Неймар („Барселона”).

   Много по-оспорван бе другият полуфинал, в който Аржентина излъга Холандия с дузпи. Като от Холандия отлични впечатления остави с вещото си ръководство треньорът Ван Гал, както и всички от отбора, тъй като всички участваха в мачовете. Все пак отбелязване заслужава играта на вратаря Силесен от „Аякс” (и другия вратар – Тим Крул от „Нюкасъл”, спасил дузпите срещу Коста Рика), Влаар („Астън Вила”) и Блинд („Аякс”), Де Йонг („Милан”), Робен („Байерн”) и Снайдер („Галатасарай”), както и Ван Перси („Манчестър” Юнайтед).

   Така на финала на 13 юли на митичния „Маракана” в Рио де Жанейро застанаха най-достойните – Германия и Аржентина. Получи се сблъсък между Европа и Южна Америка, в който чак в края на второто продължение европейците прекършиха с физика, воля и гол на Гьотце („Байерн”) по-техничните, но безидейни южноамериканци, които сами не си вярваха, че могат да станат шампиони. Все едно, запомнящо се представяне от отбора на Аржентина направиха вратарят Ромеро („Монако”), Гарай („Бенфика”), Рохо („Спортинг”), Сабалета и Демикелис (и двамата от „Манчестър” Сити), Масчерано („Барселона”), Ди Мария („Реал” Мадрид) и Перес („Спортинг”), Игуаин („Наполи”), Лавеци (ПСЖ) и Меси („Барселона”), който въпреки нездравия си вид, вкара 4 гола и бе обявен за най-добър играч на първенството.

   Що се отнася до германците, те всички заслужават поздравления за спечелената титла – като се почне от най-добрия вратар на турнира Мануел Нойер („Байерн”) и се мине през капитана Лам („Байерн”), Хьофедес („Шалке”), Хумелс („Борусия” Дортмунд) и Боатенг („Байерн”), през Кедира („Реал” Мадрид),  Йозил („Арсенал”), Швайнщайгер, Мюлер, Крос и Гьотце (четиримата от „Байерн”), за да се стигне до ветерана Мирослав Клозе („Лацио”).