Завистта към съседите и колегите е от безделие, а не народо-психиатрична особеност. Понеже, както тази порок, така и останалите изцепки си позволяваме само в България. Прекрачим ли границата, ставаме най-примерните европейци. Там да завиждаме не смогваме, а ако решим да се облещим, няма на кого – никой не се заяжда. Остава да сглупим да метнем фаса не в кошчето, а в храстчето, след което полицаят ни потупва по рамото и ни слага на мястото.
Просто упражнение, което у нас няма кой да изпълни, макар че от него зависи всичко. Включително икономиките на двете най-нови членки на ЕС – България и Румъния, които все още не са почувствали ползите от членството и ще изостават дори от централноевропейските си съседи години напред, посочи миналата седмица агенция Ройтерс. Като главни причини за икономическата слабост на двете страни е непълното използване на техния потенциал, корупцията, неефективната съдебна система, липсата на реформи, лошата инфраструктура, слабото усвояване на парите от европейските фондове, а често и недостига на квалифицирана работна ръка. При което положение разумната фискална политика на двете страни сама по себе си не е достатъчна, за да привлече чуждестранните инвестиции, които се стичат в държави като Полша и Чехия, завършва коментара си Ройтерс. Което и ние периодично повтаряме, но на което и новите управници не обръщат внимание, тъй като и те не могат да променят нещата. И решихме да се обърнем към историята. Нямаме намерение да я преразказваме, а да я огледаме от правилния ъгъл. Който хем да не изглежда патриотарски, хем да е позитивен. Защото един от главните ни проблеми е, че като се вземем много на сериозно, все на българска работа е докарваме.
От друга страна, сме забелязали, че като гледаме турски сериали, на повечето от нас ни е по-удобно да се идентифицираме или с децата, или с прислугата. И по-рядко с главните герои, които дълбаят голямата любовна трагедия. Защото ни плаши болката, плод на изначалния страх от насилника, който са ни внушавали като деца. И който сега нагло използват всякакви физически и психически насилници, в това число политиците, респективно държавата, за да ни тормозят.
Разбира се, родителите мислят, че правят добро на децата, като им внушават страх. С неизбежните заръки да внимават и с крехката надежда, че това ще им попречи да счупят стомната. Ако и да е световно известно, че децата и народите се възпитават не от съветите, а от опита, т. е. от грешките и нещастията в живота. Така че единствената „полза” от родителското упражнение е възпитаването на страхливи деца. Който синдром на преклонената главица ни е носел и ни носи само нещастия. За да стигнем до днес, когато сме доказано най-големите нещастници в света. Което пък обяснява и впечатляването ни от суеверия и трагичните неща – чернилки, мъки и трагизми, които преливат и в изкуството, и в цялата ни идентичност като българи.На нас робство ни дай, както казваме ние, хейтърите. Защото, като се оправдаваш с някаква зависимост, живееш по-лесно. Поради което продължаваме да спестяваме на децата „страшните”, но реални неща от живота. За разлика от другите нации, например англичаните, които държат децата им да научават жестоките истини още през първите седем години. Правотата на която британска философия се доказва и от световната приказна класика, изпълнена със злодеи, чудовища и смърти, а не само с принцове, принцеси и сватби. И за да опитаме да променим нещата, ще маркираме родните успешни исторически практики.
Започваме от началото на началата, когато в епохата на т. нар. естествени монархии първият заслужил български индивид безспорно е хан Аспарух Учредителят. Крум Законотворец пък е владетелят, който не само утвърди българския наказателен кодекс, но го направи по начин, който да държи топло на престъпниците до девето коляно. Режел пръсти, уши, ръце, носове и глави по-безмилостно от „Наглите”. Също с огън и меч се въвежда и спасителната монотеистична християнска религия. Тъй като правилната религия е другият крак на държавата. Който не само я държи изправена, но и помага на тази държава да напредва, за разлика от обезкръвяващото народа езическо многобожие. Като в България, едновременно с утвърждаване на религиозното, се случи и неговото културно продължение, което предпостави вторият след този на Крум сполучлив опит да се докоснем до имперската мечта. Опит, случил се при Симеон Велики, когато културата – духовна и материална – се осъзна като полезен идеологически крепител на религията и на държавата. Всичко това съхрани българщината и по време на византийското робство, а после дойде и най-успешната реализация на българската имперска мечта, осъществена по време на Втората българска държава при Иван Асен Втори. Който осъзна необходимостта от подход към реализиране на имперските цели не само чрез меча, кръста и книгите, но и посредством дипломацията.
Иначе, от новата ни история най-сериозно внимание заслужава Възраждането, когато, макар и със закъснение, формирахме националното си самосъзнание. По времето на соц-а родните съчинители свършваха Възраждането с руско-турската война, но в действителност то приключи с Първата световна война. В който период е редно да вместим първия ренесансов ум – този на Паисий Българолюбец, на Раковски, формулирал българския национален идеал и на Левски, който се зае с осъществяването на този идеал. От това време са и най-добрите български художествени текстове – повестта „Българи от старо време” на Любен Каравелов и стиховете на Ботев – художествени върхове на българщината. Тук е мястото на българската библия „Записки по българските въстания”, както и на неповторимата европейска визия за българина „Бай Ганьо”. От това време са априлците Бенковски, Волов и Каблешков, опълченците, символът на късното Възраждане Иван Вазов, Захари Стоянов, Дебелянов, Стефан Стамболов, Михайловски – баща и син, Елин Пелин, Яворов, Йовков, Гео Милев – рожби на пика и крушението на българския национален идеал.
Проблясъци в развитието си като Трета българска държава имаме през втората половина на 30-те и началото на 40-те години на миналия век при цар Борис III Обединител, както и в средата на 70-те години, благодарение на т. нар. научно-техническа революция. За да стигнем до Европейския съюз. За да му досаждаме с простотия и сиромашия. Като в случая от 15 февруари, когато нормалните хора от цяла Европа и по света гледаха мача „Арсенал”–„Барселона”, докато в Европарламента двайсетина нашенци се джафкаха за СРС-етата в България. Заседанието се предаваше по интернет-канал, но се съмняваме дори роднините на евродепутатите да са го гледали. Защото за какво е циркът? За това, че настоящите управници ни подслушвали. Както ни подслушвали и предишните, макар че съвсем не искаме да сме адвокати на настоящата милиционерщина. Най-малко, защото сме и против тази на Румен Петков, който през 07-а устно разпореди на полицаите да бият протестиращите миньори, или на Михаил Миков, който похвали софийските гаджали – пародии на полицаи, които гонеха и биеха деца из градинките след ученическия протест преди две години. Все едно, от пъпа на Европа нашенските опозиционни депутати поискаха оставката на Цветанов. Което, разбира се, е безсмислено, щото и Цветанов няма къде да е дорасъл за Европа, ама да сте чули някой от евро-критиците да е подавал оставка отнякъде? Примерно, Надежда Нейнски? Или Илияна Йотова? Станимир Илчев? Антония Първанова, която ни съобщи, че в България положението днес било както някога в Италия при Мусолини?
Въобще, празни приказки и мъртвини – посткомунистическа пустош, в която не се намери един интелектуалец, който да извика високо и ясно какво да се прави. Па да седне като Паисий и да напише една национална доктрина. Може би, защото най-големите мераклии в това отношение, университетските историци Георги Бакалов и Георги Марков, се оказаха доносници, а нашенецът Пантев заби по у лево от Фидел Кастро. Но да вземем БАН-чани, които за целта разполагат с цели институти. Защо не бафнат по въпроса? Защо преписват нямащи нищо общо с българската действителност лафове от европейски документи, за да се сложата на властта? И пак групово?
Иначе, и „Атака“ одобри стратегията за национална сигурност. Понеже имало опасност от циганизация на държавата. Стратегията бе подкрепена и от ДПС, която турска партия напоследък упорито се слага на ГЕРБ. Особено след отказа на Доган да подкрепи за кандидат-президент Кунева, заявено пред царя. По принцип обаче за сигурността се пишат стратегии по две причини: първата поради липса на сигурност при наличие на 65 000 държавни и 140 000 частни охранители и втората, за да бъде създаден буфер, в който да изтича недоволството от беззаконията и бедността.
Докато в националната доктрина трябва да става дума за друго. Накъде и как да развиваме икономиката, публичните сектори, науката и културата? Как да станем привлекателна територия за българите извън България, конкретно тези в Македония, Сърбия, Албания, Гърция, Турция, Румъния, Украйна, Молдова, Русия, а вече и в Италия, Испания, Америка? Едно- или много-национална държава сме или искаме да бъдем? Приемаме ли евро-идеята за мултикултуризма и докъде? Или не? Приобщаваме ли турския етнос, интегрираме ли циганите? Как и в каква посока?
И понеже, както казахме, на нашите фундаментални академици не им стига акълът да отговорят на тези и подобни въпроси, отговор даде едно момиче – Есма Реза. Която събра дипломните си упражнения по сравнителна народо-психология в книгата „Българи, турци и цигани в Лудогорието. Житейски нагласи в етническото многообразие” и установи, че българите и циганите имат близко отношение към труда, в противовес на турското отношение. За същността на двата вида отношение се досещате, по-важният извод е, че циганите са по-привързани към родния край. За разлика от българите и турците, които само гледат как да прегризят сиджимката и още тази пролет да теглят майната и на това правителство, и на тази родина.
Пентагонът провежда подготовка за иконом...
Защо Плевнелиев крие жена си?
Що се отнася за НАЦИОНАЛНА ДОКТРИНА, посети и ПРОЧЕТИ всичко написано в нашия блог vesvas4 и ще се убедиш, че има и други българи, които мислят като теб.Не си сам, нито ние сме сами.
