Веско пее, министри хвърчат
„Кой е тоя НЦИОМ, бе?! Че да ми мери рейтинга?!” – провикна се от покрива на поредния завършен клозет майстор Ганчо Манчев по прякор Мастара, след като сложи последната керемида. И така с въпрос отговори на питането на общия си работник Киро Кирката, който му четеше процентите на политиците от парче вестник и с когото са „Фуга” ООД от времето на Указ 56. Кризата удари свирепо техния занаят, но сплотената двулична фирма продължи да действа. Свалиха надниците, не отказват никакви поръчки и така оцеляват четвърт век. От клозет на клозет, от баня в баня – днес в Банкя, утре в Драгалевци... Викат им „Туба”-та, ама това да се чува.
Прочее, рейтинзите на НЦИОМ изглеждат много верни. Дотолкова, че е могло да се напишат във вестника, без да се хабят ни хартия, ни телефони, хеле па и анкетьори. Защото никой не е изненадан от водещите позиции на ГЕРБ. Нали параноята „Европейски граждани” не е никакъв феномен, а добре организирана машина за управление на популизма. Което е уловено дори от големия български французин Цветан Тодоров в едно от последните му интервюта, където обяснява подобни предизборни тарикатлъци от страна на републиканците в САЩ. Та най-вероятно поради популистка близост на американските десни с българските леви-десни Бойко Борисов изглежда по-адекватно на американска, отколкото на европейска територия.
Как действа управленската машина в конкретния случай? Лекарският съюз, например, те плаши със стачка – ти назначаваш заместник-председателя му Стефан Константинов за министър на здравеопазването. И си решаваш проблема. Временно, разбира се, но нали всички сме временни.
Какво конкретно дава НЦИОМ на партиите? Според държавните социолози ГЕРБ запазва позициите си на най-влиятелна партия с електорален дял от 35 %, следвана от БСП – с 12, ДПС – със 7, "Атака" – с 4 и Синята коалиция – с 3.3 %. Откъдето за всички, освен за Мартин Димитров, става ясно, че със СДС е свършено. Както е свършено и с такива като Волен Сидеров, който на три пъти лъже 20 %-ния просташки вот на българите, но поради хлъзгавостта на този вот, все по-трудно го удържа. Тъй като за него (вота) претендират както от ГЕРБ и ВМРО, така и от РЗС. Което пък РЗС, вероятно с лека помощ, но на практика хептен е избутано от играта.
Иначе, социологическото проучване, проведено в периода от 15 до 23 септември, показа, че съотношението между ГЕРБ и БСП намалява от 3,5:1 (в края на май) до приблизително 3:1. И това доказвало, че БСП излиза от кризата и електоратът ѝ се стабилизира. Тая стабилизация, според нас обаче, се дължи на традиционния септемврийски дух, който обладава червените симпатизанти и благодарение на който по това време на годината те изглеждат свежи, леко агресивни и поне два месеца готови за подвизи. По същата оная традиция, по която бай Ганчо Мастара вика от покривите на завършените клозети.
Освен това, според социолозите споменатите съотношения между двете водещи сили показвали някакви раздвижвания между селата и градовете. Каквито и маневри да има обаче, най-сигурното на изборите догодина ще бъде това, че турските гласове отново ще бъдат незаобиколим фактор. Към които турски гласове ще се присъединят и циганските и така те заедно ще изберат президента на българите. Което, за съжаление на социалистите, съвсем не означава, че президентът няма да е от ГЕРБ.
Ще попитате, ама може ли така?! Що да не може?! Защото какво забелязваме като трайна тенденция от пролетта? Че полицията като институция и Цветан Цветанов като политик чупят всички социологическите кантари. Бившият физкултурник има 64 % одобрение и вече е на цели пет пред премиера. Докато полицията е най-одобряваната институция още от началото на годината. За разлика от тези, които работят с нея и след нея – прокуратурата и съдът, които са най-неодобрявани в държавата. Така, че кой ще раздава картите догодина? Полицията! Кой друг, ако не полицията, държат най-топло както на турците, така и на циганите?! В близкото и по-далечно минало и до днес?! Нали връзката на полицията с народа е като тази между Ленин и партията, или за тези, които не разбират за какво става дума, като между Веско Маринов и Цветан Цветанов. Респектът си е респект, дето се вика.
Що се отнася до другите политици, със спаднал, но все още добър, рейтинг от 42 % одобрение (и 41 % неодобрение) е президентът Гоце. Колкото проценти има и външният министър Николай Младенов, за когото сините чак сега се сетиха, че произхождал от комунистическо семейство. Айде нема нужда, както казва Ганчо Мастара! Щото, ако отворим дума за семействата на другите сини, ще стане като на 18 декември 1994. Затова стига толкова – за умрелите или добро, или нищо. Достатъчен аргумент, за да не кажем нищо и за оставката на смешката Анна-Мария Борисова. Ще попитате какво е станало през 94-а? Тогава пристигна Жан и започна голямото хоро – като онова на Антон Страшимиров.
Затова се връщаме към днешната ситуация, в която с одобрение около 40 % са още министрите Росен Плевнелиев и Мирослав Найденов – и двамата не поради делата си, а главно поради хрисимото си държане по телевизията. Докато на министрите Анна-Мария Борисова (вече екс) и Тотю Младенов с по 16 % и на Нона Караджова с процент отгоре хич не им е розова работата. На различни основания. Тотю – понеже поради кризата бързо-бързо се изчерпа в ролята на доброто ченге, а двете женски, както им вика Мастара – поради очевидно неудачния кастинг при избора им за ролите на здравен и еко-министър.
Що се отнася до рейтинга на другите министри, те са, общо взето, средна хубост. Като за отбелязване е спадът с двуцифрени проценти на Симеон Дянков и Вежди Рашидов. Което обаче е нормално, тъй като нали все някои трябва да плаща в този живот – Вежди, понеже знае как се плаща по кръчмите, а вечно заподозреният Дянков поради изначалната причина, че правилно не дава пари за глупави реформи. (Премиерът Борисов отвреме-навреме се заканва и на Дянков, но дано не е насериозно. Защото при ларж-позицията му по седенките само един финансов факир може да влиза в час с неадекватните му обещания.)
