От Бойко толко
или носи ли ГЕРБ в раницата баница
Измина година от управлението на ГЕРБ. Това не е кой знае колко време, особено за навлизане в държавното управление на нова политическа сила, поради което не е редно да правим ширещите се любителски SWOT-анализи. По-скоро ще се опитаме да формулираме тенденции от управлението, които да подскажат на всеки според оптимизма ще яде ли Асан баница или пак ще духа супата, както го е правил векове.
Изначално предубедени, болшинството български медии отбелязват такива годишнини с критични финансови антрефилета в зависимост от интересите на немедийните си чорбаджии. Затова ние, в името на обективността, ще започнем не от финансите, а от цялостното състояние на обществено-политическия и икономически живот в България. Кое е най-характерно за този живот? Разбира се, неговата престъпна същност. А коя от властите е отговорна за това? Всичките: законодателната, която, въпреки раздрусването през последната година, продължава да произвежда нормативни актове в полза на „наши” хора и фирми; изпълнителната, в която има определена активност, но тя е само в някои министерства, та още няма никакви доказателства, че цялата държавна администрация е читава и под контрол или че работи лоялно за придвижване на държавните дела напред; съдебната, чиято драстична неморалност лъсна с факти и документи, но която само се е спотаила в очакване на следващия „реформаторски” вятър; и медийната, която, паникьосана от технологиите и изискването за прозрачност на собственото си финансиране, а от там и загрижена за конкретното си оцеляване, гърми хаотично като коледна пиротехника. Та при това най-общо състояние на властите в момента още не е ясно дали колелото на трайната позитивна промяна ще се завърти.
Едно от министерствата, което не направи бюджетни съкращения в тези кризисни времена, беше вътрешното. Там пробуждането през последната година се случва под формата на арести, които се извършват всеки ден. В системата обаче работят 65 000 меверейци! И, ако половината от тях са полицаи, добре. Защото подозираме, че излишните чиновници са повече. И въпросът за тежката бюрокрация в тази силова структура непрекъснато трябва да се поставя. Докато се разреши. А не постоянно да се замъглява от рейтинга на тоя или оня или от факта, че и министър-председателят е полицай. Съкращенията тук са жизнено необходими. Не защото за тях се е сетил Иван Костов, а за да има пари за обувки, за компютри, за друга модерна техника, както и за прилични заплати на полицаите. Защото популярността на Цветанов може и да има нещо общо с работата на полицията, но на много хора правилно им се струва, че е плод повече на медийна хиперактивност. Разбира се, всички понякога, увлечени от емоции, прекаляваме с хваленето. И всички ни напъва и песни да пеем за нещо и някой си. Като в случая с песента за МВР на Тончо Русев, Евтим Евтимов и Веско Маринов, в която лирическият герой се е възторгнал, че полицията понякога си върши работата. Затова да приключваме този въпрос. Веско, човекът, си обясни простъпката: той е социален певец, към социални и социалистически песни го тегли.
Като важен, да не кажем първостепенен, фактор за съществуването на нормална държава обаче е правосъдието в нея. А в нашата Темида много се размириса напоследък. Този път благодарение на медиите. Защото иначе държавата прие някаква стратегия за правосъдието, но стратегически говорещи от системата са само министър Попова и съдия Пенчев. Първата, защото е единственият вярващ, че може да сложи ред в джунглата на Красьо, а вторият – понеже мандатът му като шеф на Върховния административен съд изтича. По-рано и Куцкова говореше за справедливите и доблестни съдии в стил „Веско Маринов” и почти в стихотворна форма, но от няколко месеца никаква я няма. Може и тя да е на море, сега е сезонът на моретата.
Иначе, последният хит на управляващите след „Родната полиция ни пази” е, че у нас данъците са най-ниски. По някакви причини обаче инвеститорите продължават да не идват. Защото, ако сглупят да дойдат, българските чиновници-мошеници ще им вземат не само това, което са спестили от ниските данъци, но и това, което са инвестирали за години напред. Както стана с „Роувър”, „Видима”, Митал, както се е случило с египетските бизнесмени, показани от Кулеков в Шоуто на Слави, както са си изпатили хилядите знайни и незнайни, чужди и наши бизнес-наивници. Защото прословутите български престъпни стопански структури така са се оплели с правоохранителните държавни органи, че държавата наистина се нуждае от извънреден закон за своята защита. Тъй като, от друга страна, държавата не е нито на Ленин, нито на Пенгезов, нито на Трактора дори. Тя е на данъкоплатците. И ако искаме тях да защитим, трябва да защитим държавния ред.
Заговори ли се напоследък в България за пари, на дневен ред изплуват европейските фондове. Ние и от българските крадем, ама европейското си е европейско – и по-представително и главно повече. Още при влизането в ЕС, щом заговореше за фондове, на Станишев очилата му святкаха като фаровете на „Мазда”. А защо, много бързо разбрахме. Благодарение на ОЛАФ.
Както и да е, заради тия пусти фондове новото правителство пак откри закритото фондово министерство и сложи в него габровския кмет Томислав Дончев, който да усвоява повече и по-качествено европейските пари. Още не може да се каже, че и той е превъртял колелото, но в земеделието се отпушиха някакви средства. Разбира се, българското земеделие няма как да не е сива, та чак черна икономика. То е и дребно, и неефективно, и неосигурено не само с финансиране, но и с пазари. И държавата не може безкрайно да бяга от ангажимента да гарантира изкупуването на земеделската продукция, след като напоследък декларира сферата като приоритетна. Значи, вместо да води пунически войни с прекупвачите и вносителите на земеделски стоки, държавата да гарантира изкупуването на продукцията. В противен случай нещата никога няма да тръгнат.
Има логика в близостта на земеделието с екологията и в тази връзка сме съгласни със Сидеров, че екологичното министерство трябва да се слее със земеделското. Защото през последната година държавните еколози се занимаха главно с въпроса за ГМО – въпрос, който на нашето незавидно дередже е толкова безсмислен, колкото и този за яйцето и кокошката.
С другия приоритет – туризма – трябва да се занимава икономическият министър Трайков. Той е много симпатично момче: реже икономическите субекти като краставици. Но няма как – толкова грижи му създадоха руснаците в другия му ресор енергетиката, че просто няма време за туризма. А и на туризма какво да му правиш?! Той си има и облекченията, и бетоновозите, които подплашват и мачкат хората по курортите, и чадърите край морето, и скалите по планините. Няма ги очакваните туристи, но то е заради кризата.
С инфраструктурата на държавата се е заел милионерът Плевнелиев. Много го хвалят тоя човек. Това щял да направи, онова щял да направи и все с малко или без пари. Докато в последните дни видяхме, че ремонтите на 1 800 км пътища в цялата страна се отлагат за по-добри бюджетни години, тъй като в момента държавата няма нужните за съфинансиране 260 млн. лева. А уж и това ни беше приоритет. Та, сега регионалното развитие се е фиксирало в десетината километра от магистрала „Люлин” и продължението на „Тракия”, докъдето има пари. Около тая „Тракия” толкова приказки се изприказваха и толкова пари се откраднаха, че с тях нормалните държави биха си направили тракийски гробници за поколения напред. У нас обаче това е положението. За нещастие на шофьорите и за щастие на Батко и Братко.
В тази връзка, що се отнася до транспорта, там дано напредне строителството на Дунав мост 2. Иначе, с планини и реки от рушвети автобусните превозвачи така и така съсипаха БДЖ, нека сега си чупят главите и автобусите в дупките по пътищата.
Накратко за другите сфери. В социалната такава с два пункта бяха намалени пенсионните вноски, като пенсиите си останаха същите. Освен това, бе ликвидирана болшевишката Висша атестационна комисия за преподавателите във висшите училища, а заради митичната здравна реформа бе сменен здравният министър. За външна политика няма да говорим – там положението е хвани Желева, удари Младенов. Понеже и Младенов още планува нещата, а и сътрудничеството му с Гоце, макар и формално, е и фактическо.
И, за да завършим позитивно, нека похвалим военния министър Аню Ангелов. Не, че сме мъже и ни тегли към казармата, ами защото досега от НАТО не сме чули дори забележка, камо ли критика към нашата войска. И тук парите не стигат (затова Дянков и на военните отпусна сиджимката), и тук генералите са колкото в китайската армия, но ако има ум и воля, нещата могат да се вкарат в европейските и световни стандарти. Въпреки главнокомандващият доносник. Докато за другите сектори от ЕС не само много критики сме чували, но и доста бой сме яли.
Засега от Бойко толко. Световното свърши. А на който не му изнася, да се изнася. Или да чака следващите избори, предлага октоподът Пол, Паул или Пурко. Това е демокрацията.
