Оня ден по телевизията попитаха енергетик, дърт комунист, дали вярва в Бога. Той се поогледа, премига срещу водещите и излъга, че вярва. Всички станахме лицемери – по-възрастните, защото такава беше партийната и държавна политика през голяма част от съзнателния ни живот; по-младите, понеже виждат цялата порнография в православната църква. И така не ни остава нищо друго, освен всеки да търси Бога сам за себе си. Доколкото му позволяват силите и възможности. Които, за да крепим, непрекъснато трябва да намираме, ако не доказателства, поне оправдания за смисъла от спазване на християнските норми.

   Прочее, главната цел на религиите е обяснението на най-страшната човешка мисъл – тази за смъртта и тайнственото пространство зад нея. Тайнственост, която прави мисълта страшна до степен да бъде преодолявана посредством такива пространни философски системи като будизма, християнството или исляма. Взимащи на въоръжение аргументи от целия космос, в т. ч. и от науката, която доскоро смятахме за обективната страна на човешкото съ/по-знание.

   Нещо, което твърде „обективно” бе разклатено от професора в американския университет „Уейк Форест” Робърт Ланза, смятащ, че времето и пространството са единствено „инструменти” на нашия ум. Което означава, че смъртта и концепцията за безсмъртие съществуват в свят без пространствени и времеви ограничения. Ето защо теоретичните физици твърдят, че има безкрайно много вселени с различни хора и ситуации, които съществуват паралелно.

   Всичко, което би могло да се случи, се случва и някъде другаде в тези светове, така че това означава, че смъртта не би могла да съществува "в който и да е смисъл“. При което, щом умрем, нашият живот се превръща в "многогодишно цвете, което отново разцъфтява във Вселената“. "Животът е приключение, което надхвърля нашия обикновен линеен начин на мислене“, твърди Ланза. Който, за да подкрепи твърденията си, дава за пример прочутия експеримент на Томас Янг за двата процепа.

   За какво става дума? Учени наблюдават частица, която преминава през два процепа. Частицата се държи като "куршум" и преминава през единия или другия процеп. Но ако тя бъде разглеждана като вълна, тогава става нещо различно – тя преминава и през двата процепа едновременно. Което показва, че материята и енергията могат да имат характеристики както на частици, така и на вълни, и че поведението на частиците се променя въз основа на съзнанието и възприятието на човека.

   В тази връзка, от НАСА твърдят, че в момента Слънцето приключва поредната размяна на полюсите си, което се усеща в цялата Слънчева система под формата на магнитни вълни. Точният вътрешен механизъм зад явлението е непознат на специалистите, макар магнитното поле на звездата да се наблюдава всекидневно от обсерваторията „Уилкокс” на Станфордския университет. Разбира се, тези вълни, надали могат да променят из основи възприятията на човека, но във всеки случай сигурно им влияят. За справка, Слънцето разменя полюсите си на всеки 11 години, докато на Земята те не са се сменяли от 800 хил. години. Откъдето вероятно идва и сравнително постоянното ни съзнание като земляни.

   И докато в ЦЕРН сигурно още години ще се бъхтят, докато опознаят Божията частица, нека припомним, че с последните си изследвания конвенционалната наука е установила молибденовият оксид като необходимия за възникването на живота компонент. Който се смята, че е пренесен на Земята с метеорит от Марс. "Такава форма на молибден не е могла да съществува на Земята, защото преди три милиарда години на нея е имало много малко кислород. Това е още едно потвърждение, че животът на Земята е бил пренесен от марсиански метеорит", уточнява авторът на изследването Стивън Бенер от Фондацията за приложна молекулярна еволюция във Флорида.

   А с тази хипотеза, според учените, могат да се разрешат два парадокса наведнъж.

   Първо, тя обяснява защо сами по себе си органичните молекули, даже под въздействието на топлина и светлина, не дават началото на живота, а се превръщат в някакво подобие на смола. Откъдето следва, че само борът и молибденът могат да преобърнат този процес по пътя на по-нататъшната еволюция и възникването на живот. (Апропо, в метеорит от Марс неотдавна бе открит и бор.)

   И вторият парадокс, който разрешава хипотезата за марсианския произход на живота, се състои в това, че древната Земя е била напълно покрита с вода. Което затруднявало образуването и струпването на бор, тъй като той се открива само на много сухи места, примерно като в Долината на смъртта в Америка. Докато на Марс водата е покривала далеч не цялата повърхност, така че молекулите, от които е възникнал животът, биха могли да контактуват с нея, но не да се намират постоянно в нея.

   Всичко това за пореден път доказва, че Марс е най-подобната на Земята планета от Слънчевата система, затова учените винаги са разчитали да открият живот именно на нея. Тъй като специалистите от НАСА вече са изяснили, че условията на древния Марс са били благоприятни за микроорганизмите.

   Метеоритната теория за произхода на живота на Земята се поддържа и от учени от университета в Лийдс, според които химическа "батерия", сходна с тази, която днес е характерна за всички живи клетки и генерира нужната за живота енергия, вероятно е била създадена, когато метеорити, съдържащи фосфорни минерали, са паднали в "езера" от горещи киселинни течности край вулкани на повърхността на Земята в ранния етап от съществуването й.

   "Загадката за това как живи организми са се разпространили от безжизнени скали отдавна озадачаваше учените, но смятаме, че откритите от нас необичайни фосфорни химикали могат да са прекурсор (изходно вещество) на батериите, които днес захранват целия живот на планетата", заявява химикът от университета в Лийдс Тери Кий. Реагирайки с киселинните течности около вулканите, фосфорът може да е сформирал съставка, свързана с онова, което учените са нарекли химичен живот. А "химичният живот трябва да е бил междинната стъпка между неорганичната скала и първата жива биологична клетка – отбеляза Кий. – С помощта на тези примитивни батерии химикалите са се организирали така, че да имат по-комплексно поведение и да се превърнат в живите биологични структури, които познаваме днес."

   Така вероятно се е появил животът – на границата между науката и религията, между обективното и субективното. По какъв начин обаче ще изчезне? Нещо, възможно да стане също по два начина – обективен и субективен.

   Конвенционалната наука предрича последните следи от живот на Земята да изчезнат приблизително след 1.75 млрд. години (една четвърт от общото съществуване на живот на нашата планета) в резултат на пълното изпарение на водата от нейната повърхност. Което ни връща към левичарските разсъждения за глобалното затопляне (климатичната криза), но което, при условие, че за появата на човека е било нужно три четвърти от времето на съществуване на живота на Земята, дава възможност за моделиране на земни модели, които се случват на други „живи” планети в други звездни системи. Като Kepler-22b, на която животът щял да продължи 4.3-6.1 милиарда години или на Gliese 581d, където условията за живот са с евентуална продължителност 45-55 милиарда години.

   Що се отнася до бъдещето на Земята, то, разбира се, не е осеяно с рози. Тъй като е застрашено от кибератаки на терористи, които искат да създадат тотален хаос; от разпространението на изкуствено създадени вируси, които сеят пандемии; от компютри убийци, които могат да предизвикат масови изтребления и саботажи, водещи до липсата на храни и ресурси. В тази връзка, ако веригата на хранителните доставки, примерно, бъде прекъсната по някаква причина, ще минат едва 48 часа и светът ще бъде обхванат от бунтове. Възможни са и природни катастрофи като астероиди, които удрят Земята, или екстремни климатични явления, но изследователите са убедени, че по-голямата заплаха идва от хората, а не от природата.

   И всички тези опасности се сортират и анализират от Центъра за изследвания на екзистенциалните рискове в Кеймбридж. Те обаче са достатъчно отдалечени във времето, за да ни притесняват. Притеснително е предупреждението на викингите, че краят на света ще настъпи само след два месеца. Насрочен от стихиите за 22 февруари – ден, на който бог Один трябва да бъде убит от вълка Фенрир. Преди което щяла да настъпи зимата на зимите, когато всякакъв морал сред хората щял да изчезне (това в България е налице), благодарение на което ще започне самоизтреблението. Звездите ще изчезнат и на Земята ще настане вечен мрак. Всичко това, както казахме – на 22 февруари.