Страшни работи стават в българското здравеопазване. Един регионален факт: от малко над 2 млн. на близо 8 млн. лева са се увеличили изплатените на видинските болници средства от 2009 до 2012 година. От друга страна, през това време лекуваното население в областта е намаляло с една трета. А 4-5 пъти ли се е подобрило лекарското обслужване?! Толкова ли са поскъпнали лекарствата?! Очевидно тези пари са отишли за възнаграждения, на кои колко – да си кажат лекарите. А не да се слагат на началниците, за да не изпаднат от яслата. Па даже за капак да протестират по нареждане на тия, които източват парите и които са директорите (управителите) на заведенията. Защото парите се дават от здравната каса, но се раз-дават от болничните началници.

   “Въпросът за трудовите възнаграждения на работещите в лечебните заведения за болнична медицинска помощ е изцяло в прерогативите на ръководството на съответното лечебно заведение”, заяви на пресконференция миналата седмица директорът на видинската здравна каса д-р Владимир Вълчев.

   Апропо, последният национален лекарски протест е заради прехвърляне на 20 % от договорените с касата средства  от тази в следващата година. Обичайна практика години наред, която при бандюгите от ГЕРБ достигаше до прехвърляне на 40 и повече проценти. Тогава обаче хипократовци се ослушваха, понеже пък мутрите не си поплюваха.

   Прочее, какво най-важно се казва в хипократовата клетва от 4 в. пр. н. е.? „Ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща. Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство. Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава.”

   Не злорадстваме, но много нашенски лекари ги сполетя и ранна смърт, и не толкова забрава, колкото проклятия, отправени от пациенти заради мародерство, упражнено спрямо тях или техни близки. Поради което в мрежата се разпространява и български вариант на клетвата: „Ако някой, не иска да ползва услугите ни и да плаща данъци, то аз съм длъжен да го докладвам, за да бъде обявен за престъпник. Никога, няма да предавам колега, допуснал лекарска грешка, независимо от последствията, до които е довела. Когато, посещавам пациенти по домовете, ще всявам там страх и чувство за зависимост от лекарствата. Ще говоря сложно, за да ме уважават и ми се доверяват безпрекословно, и да пият отровите, които им предписвам, без да се замислят. Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано получа обещаното ми възнаграждение, за да водя охолен и изпълнен с наслади живот.”

   Разпознавате ли в тези откъси, уважаеми пациенти, вашите лечители? Сигурно. Но се страхувате да ги назовете. Щото плашенето е основна терапия, която се прилага спрямо българите не само от страна на тази система. Която, както и останалите, е сбъркана от 70 години. От сюрия управници, които ни убеждаваха и продължават да ни убеждават, че и те, и практикуваните от тях управленски схеми, са необходимо зло. Като смъртта.

   Защо е така и може ли нещата да се променят?

   Започваме с мнение от най-високо равнище. Според хирурга акад. Дамян Дамянов, зам.-председател на БАН, джи-пи-тата, освен че са некомпетентни, те са и само „разпределители в здравната система”, тоест еднолични търговци на входа на търговските дружества – болниците. „В резултат на което се разви комерсиализация в цялата система – като започнете от снабдяването с лекарства и минете през дейността на болниците, превърнали се във финансови дружества. В които директорът няма друга алтернатива, освен да разсъждава като мениджър. А в същото време пред лекарите поставихме клиничните пътеки, които въведоха модел на мислене, превърнал пациента в клиент. Или в клинична пътека. Всичко това доведе до деморализация на системата.”

   Констатации и квалификации, към които нямаме забележки. Какво се предлага обаче, за да променим нещата? „Основен опорен момент трябва да е изначален разговор на какви изисквания трябва да отговарят общопрактикуващите лекари като медици – обяснява акад. Дамянов. – Дейността им трябва да се изпълни с по-сериозно съдържание в лекарски аспект. Те трябва да извършват повече дейности, свързани с профилактиката и с диспансеризацията, а в училищата да се върнат училищните лекари, за да се грижат за младите. По отношение на болниците държавата няма друга алтернатива, освен ясно и открито – дали чрез националната здравна карта (която е някаква скрита картинка и за нас, лекарите), дали чрез просто изброяване, отчитайки особеностите на населението, на географския терен, на природните дадености и особеностите на времето – да фиксира определен брой държавни болници, които да очертаят скелета на здравеопазването. Всички тях тя трябва да осигурява безрезервно.”

   Нещо да ви се изясни до тук?! Освен че трябва да се върнем към моралната агитация и държавното здравеопазване. Ми, щом националната здравна карта за БАН е скрита картинка, какво искаме от останалите?! Които знаят само пари да искат, понеже само те в държавата закъсали материално. Емо Чолаков ли да ни обясни?!

   Затова не може да не се съгласим с алтернативното мнение на проф. Тома Пожарлиев, въвел безкръвната хирургия в България, в защита на частните болници, които „ не се субсидират от държавата, а сами си плащат сгради и апаратура, заплати и всичко останало. Получавайки средства от здравната каса само за свършена работа. Ако са в преразход, фалират и никой не ги спасява. Докато държавните болници, ако са в преразход, държавата в продължение на години го покрива. С чии средства? Щом са търговски дружества – да фалират и да се продават. Частникът ще ги управлява по-добре.”

   Какъв е обаче истинският проблем? Такъв, че в частните болници работят лекари от държавните. „Непрекъснато говорим, че лекарите не стигат, особено по определени специалности като анестезиолозите. Болниците обаче се увеличават. Ами откъде вземат лекари? – основателно се притеснява по този повод новата шефка на монополната национална здравна каса, венероложката д-р Румяна Тодорова. – Значи има нещо нередно и мисля, че законодателството в тази посока е изключително либерално.”

   Що се отнася до здравно осигурителния модел, според Тодорава няма по-добър от солидарния такъв. „Идеята при старта беше добра, но днес нещата са изкривени. У нас всеки отива в болница, защото достъпът е свободен. Областните болници отчитат, че 60 %  от пациентите им са спешни, което е абсурд. В модела беше заложено най-голяма част от здравната услуга да се поема от общопрактикуващите лекари, а не от болниците. Нужни са сериозни политически решения, за да се излезе на правия път”, казва Тодорова.

   Какви решения обаче? Всеки от моделите си има кусури, тъй че няма смисъл да се упражняваме да сменяме съществуващия в момента солидарен със застрахователен или държавен, най-малко защото в рамките на солидарния, макар и изкривен, вече имаме опит.

   Проблемът е как да подобрим джи-пи системата и особено болничната такава, която се нуждае от сериозна промяна под формата на замяна на клиничните пътеки с диагностично свързани групи. Нещо, което, заедно с подобряване на спешната помощ и снабдяването с лекарства, има намерение да прави с новия бюджет от Нова година здравната министърка Таня Андреева (акушер-гинеколог). Никакви реформи не иска обаче колегата й гинеколог Цветан Райчинов – председател на монополния лекарски съюз. „Ако искаме да внедрим диагностично-свързани групи, на системата ще са необходими минимум още 1 млрд. лева Така, че за каква реформа, за какви глупости говорим?!”, скача Райчинов, който отдавна се гласи за министър, а па и му отива да говори първоинстанционно.

   Нас обаче ако питате, България няма нужда нито от лекарския съюз, нито от другите профсъюзи. С които управниците се съобразяват, понеже мислят първо за избори, па после за реформи. Затова, за сведение и на Андреева, и на Райчинов, ще съобщим, че само 40 % от българите си плащат редовно здравните вноски. И това са преобладаващо от тези 3.9 млн. души, които се осигуряват от държавния бюджет. Докато, в същото време, над 2 млн. българи са с прекъснати здравно-осигурителни права. От която сметка излиза, че солидарно и доброволно осигуровки никой не плаща. Очевидно хората не искат да бъдат лекувани по този начин и нещата трябва да се променят.