Българският футбол вони отвсякъде, но му прощаваме като на малките деца. А не трябва. Защото спортът е най-големият възпитател, особено в момента, когато нито семейството, нито училището, нито църквата изпълняват подобаващо тази си функция. Затова на откриването на учебната година в едно столично училище цъфна и Валери Божинов. За да раздава енциклопедии. Макар че, ако половината от учениците ни са неграмотни, то футболистите са сто на сто. Не че другите спортисти са отличници, но те не са толкова популярни и вредят по-малко.

   Разглезени и невъзпитани са българските футболисти. Защото това, което респектира и възпитава в спорта са правилата, срещу които те всячески се съпротивляват. Отделно живеем в държава, в която това е правило. При което жална им майка на реферите, които трябва да въдворяват справедливост не по сенчестите зали и коридори на съда и прокуратурата, ами по българските игрища – пред реалната опасност от линч след всяко надуване на свирката. Щото и реферите са хора, и те грешат. Нещо, което в България не схващаме, понеже се надяваме не на себе си, а на някой друг да ни оправи живота, пък другият не е дори Господ.

   Апропо, видяхме как в миналия кръг в Бундеслигата признаха гол в случай, при който топката мина извън вратата. А ние тук сме склонни да набием и най-компетентния футболен съдия заради сбъркан тъч или спорен фаул. Затова си патим на международните терени.

   Прочее, кой друг трябва да възпитава спортистите, освен правилата и реферите? Разбира се, спортните ръководители и особено треньорите. Тия дни в България с купата на европейските шампиони бе пратеникът на УЕФА Фабио Капело. И от интервюто при Слави Трифонов всички любители на играта разбраха, че става дума за изключително ерудирана личност не само във футболно-педагогическо, но и във всяко отношение. Капело ходи на опера, на балет – не се друса като нашия шеф на футболния съюз по чалготеките и просташките партита.

   А и какви треньори могат да бъдат нашите – болшинството завършили средно образование на по 30-40 години? Как такива ще накарат Бербатов да играе в националния?! Няма как. Добрите треньори имат философия за играта, философия за отбора и най-важното – философия за успеха и неуспеха, нямаща нищо общо с тази от книжките, които ни учат да крадем законно. Защото футболът е игра, в която е заложено сътрудничество, феър плей, сближаване, а не омраза между хората.

   Та, само подкован с умения и знания треньор ще накара тези, които могат да играят, да показват във всеки мач най-доброто, на което са способни. За сведение и за съжаление, способните треньори в България се броят на пръстите на едната ръка. И за да се види разликата между един неграмотен и един можещ треньор, ще дадем за пример "Литекс". Какъв беше отборът миналата година при Стоичков и какъв е сега при Загорчич? Не че сърбинът от Войводина е гениален, просто знае за какво става дума.

   А такива поучителни примери могат да се дадат и от миналото – по близко и по- далечно. Например, класирането на българските национали на световното в САЩ през 1994 година, както и сглобяването на отбора бе дело преди всичко на тогавашния президент на футболния съюз Валентин Михов. Който бе сменен току преди световното, та после цялата слава незаслужено бе инкасирана от интернационалния комбинатор Иван Славков. Иначе, оттогава и досега Вальо Дузпата е сред единиците в българските футболни среди, които знаят, могат и правят футбол. Другите са обикновени бездарници, мошеници и перачи на пари. Които вече десетилетия затриват българските извори на футболни таланти, за да крадат чрез черно тото и най-вече чрез незаконни сделки с измислени бразилци, португалци, холандци и т. н. А, в същото време, в отбора на българския шампион играят само двама българи.

   Докато сме в миналото обаче, да припомним и още нещо: че първият треньор, който ни изведе на световната сцена през далечната 1962 година, беше чехът Рудолф Витлачил. Повторил това и през 1966-а, когато бе създал в тогавашния "Левски" футболни магьосници като Жоро Соколов, Сашо Костов и Георги Аспарухов.

   В интерес на истината, Любо Пенев успя да заблуди публиката, че "нещо добро" става в националния. Ние така ще играем, па така ще се дръпнем, па не знам какво ще направим и накрая – на геврека дупката. Вярно, че нямаме и кой знае какви футболисти (при толкова чужденци във водещите отбори), но можеше да се направи нещо по-прилично и в Армения, и срещу Чехия. Да не се връщаме към предишните хиксове, които ни изядоха главата и в предишните квалификации.

   Как обясни всичко това националният треньор? "Победата над Армения щеше да ни качи на вълната на една невероятна еуфория и убеден съм – щяхме да спечелим и срещу Чехия. Загуба вещаеше обратното, което за съжаление се случи. В Ереван знаех, че и реми запазва шансовете ни. Но и с 9 срещу 11 на терена търсехме път към вратата на съперника, защото с опълчение щяхме със сигурност да загубим. А така имахме по-голям шанс да оцелеем, но късметлийски гол за домакините обърка всичко. Да, после успяхме да вдигнем отбора за мача с Чехия в София, но разочарованието от Ереван се усещаше въпреки всичко."

   Много хубаво, ама тези предположения на ниво пред софийската баня или видинското тото не ни вършат работа, защото победите нямат минало. Прочее, ние "обикновено проспивахме първото полувреме – продължава да обяснява Чичовото. – Най-силно играехме, когато ни вкарат гол. Или като започне второто полувреме. Може би по тази причина записахме много ремита в тези квалификации.” Нещо, което и ние виждаме, но нали затова сме сложили треньор там – за да не е така. Друг е въпросът дали точно на национални играчи трябва да се обяснява, че мачът се състои от две полувремена.

   Как ще излезем от трапа на неуспехите, според Пенев? "Ако продължа на поста, ще искам да сменим екипировката например. И топките – задължително с "Найк" или "Адидас". Може да ви прозвучи прекалено претенциозно, но именно в детайлите се крие онова малкото, което все казваме, че не ни достига за голямото.”

   Ерго, ако това ще е начина за изход от кризата с националния отбор, по добре да сменим треньора. Две години са достатъчни, за да се види, че Асан няма да яде баница. И като селекция, и като футболна стратегия и тактика. Създаде се илюзия, че Пенев е майстор да мотивира футболистите. Демек, почерпил нещо от опита на чичо си Димитър Пенев. Ма, при чичото в САЩ всичко беше на самотек. И нещата вървяха къде с шанс, къде със силна индивидуална мотивация на футболистите да излязат в чужбина. Защото тъкмо бяха усетили сладостта на големите парички. А има ли по-голям футболен пазар от едно световно първенство?!

   И понеже животът продължава, както казват след провал българските футболни капацитети, след националния сакатлък дойдоха и няколкото грозни сцени във вътрешното първенство. Не че такива преди са липсвали, но последната бе такъв въпиющ позор, че заслужи световно внимание. Става дума за случката на "Герена", където фантоми с качулки изгониха току-що назначения треньор на "Левски" Ивайло Петев. Събличайки го на пресконференция по начин, недопустим и в най-просташките среди. Външно, понеже Петев бил левскар, а всъщност, за да изгонят от клуба Наско Сираков. В резултат на което няколко дни по-късно сините, ръководени от трима треньори, загубиха от ЦСКА с три гола.

   Прочее, „какво е "Левски", щом в него не играят само левскари, ами дори и българите са малцинство? – пита се журналистът Крум Благов. – Същият въпрос, разбира се, важи и за другите ни професионални отбори и за всички футболни клубове – поне в Европа. Те вече не са квартални символи, нито дори български, испански, немски или изобщо с някаква националност. Това са международни акционерни дружества, чиято цел е чрез забавления да носят пари. Нищо повече. Не е задължително собствениците им даже да се интересуват от футбол. Така че днес да викаш за "Левски", ЦСКА, "Байерн" или за кой да е друг отбор, е все едно да си запалянко на някоя търговска марка, подобна на "Сони", "Форд" или "Нокиа". С футболната романтика, уви, е свършено завинаги.”

   Апропо, бялата лястовица в това отношение в Европа е "Атлетико" Билбао.