Изследвайки Голямата депресия през 30-те години на миналия век в САЩ, десният икономист Кевин Хасет установява две грешки на тогавашните американски правителства. „Първата е бил законът „Смуут-Хайли” от 1930 година, наложил мита на над 20 хиляди вида стоки и предизвикал търговска война, съкратила световната търговия с една трета. Втората грешка е било бързото разрастване на обединенията и картелите... Картелирането или координираното вдигане на цените от бизнеса, позволено от президента Рузвелт, само задълбочава депресията.” И все пак „вероятно ключовият негативен елемент е масовото вливане на работниците в профсъюзите – от 13 % от работната ръка през 1935 година на 29 % през 1939 година”.

   Как се държи по време на настоящата криза българското правителство?

   Преди всичко като коригира грешките на американците отпреди 80 години с идеи от онова време на Остап Бендер. Вследствие на което какво се получава? Първо, на митниците митата не се плащат, но за сметка на това в цената на стоките на вътрешния пазар се калкулира не само тяхната стойност, но и увеличението с рушветите, които са дадени, за да се заобиколи митническото облагане. В резултат на което купените по 7 стотинки домати от Турция стават на нашия пазар 3 лева и 7 стотинки за килото. Второ, картелирането е забранено, но петролните цени и тези на хляба си приличат като две капки вода и във Видин, и в Бургас. Тогава къде е пазарната икономика?! И кой, къде и как бори картелирането? Никой, никъде по никакъв начин. И трето, българското правителството така се е прегърнало със синдикатите, че вече няма значение дали Трайков е министър на икономиката, или Тренчев. Икономика няма. Купувайки си спокойствие срещу държавни поръчки за синдикални фирми, правителството маргинализира профсъюзите. Което не е голяма загуба. Лошото е, че така се ликвидира икономиката, държавата, респективно жителите на тази държава.

   Засега протестите в страната изглеждат хаотични. Може би, защото са самоорганизирани, при все че точно това е показателно за недоверието на хората към политическите и синдикални организатори. БСП се опитва да яхне някои недоволства, но имиджът на комунистите е исторически и генетически обречен. Нищо, че от време навреме на предна линия за цвят се изтъпанчват някакви мухлясали тийнейджъри. Което, от друга страна, е нещо. Понеже другите политически сили нямат кураж въобще да се покажат на улицата – тях ги виждаме в парламента и по сутрешните блокове.

   Иначе, самите протести са два вида. Едните – на потребителите на петролни продукти, които реагират на високите цени, другите – на производителите на хранителни продукти, които искат държавна подкрепа за селското стопанство. За правителството обаче и едните, и другите не са прави. За Борисов са прави Бирата, Вучката, „Росатом”, Златев, „Ураган” Бистрица и донякъде магистрала „Тракия”. Която симпатягата Плевнелиев строи преимуществено със сладки приказки и на която един познат перуанец упорито вика „Ракия”.

   Как реагира на цените държавата?

   По отношение на горивата правителството с министър-председател Бойко Борисов и най-големият петролен производител и търговец на едро и дребно в страната „Лукойл” с управител Валентин Златев са договорили едномесечен мораториум за таван на цените през април. С презумпцията, че по това време цените са най-високи заради започващата пролетна селскостопанска кампания. „Това е пълно безумие – коментира инициативата Петър Ганев от Института за пазарна икономика. – Пазарът на горива е толкова несигурен в момента, а правителството се изживява като трейдър, който залага на конкретно развитие на цените. Със същия успех можем да вземем фискалния резерв и да купим опции върху злато, да заложим на футболен мач или пък просто да пуснем тото. Разликата е, че в случая правителството не играе с пари, а с регулации – крайният резултат обаче отново се измерва в пари, които ще дойдат от потребителите.”

   А Борисов и Златев са приятели. Не колкото Бирата и Борисов, а по-големи. Вследствие на което като резултат от замразените цени ще се получи следното: „Лукойл” ще продава на другите горива по пазарни цени на едро, докато в своите бензиностанции на дребно ще поддържа цените Борисовки. Така ще пласира своята стока на 100 % и като нищо ще избие рибата с оборот. Понеже няма да има никаква конкуренция. Което си е жив дъмпинг, иницииран и подкрепян от държавата.

   То, не че и без тази шашма конкуренцията на „Лукойл” е кой знае каква. Тъй като след идването на настоящето правителство трудностите пред вносителите на горива от безкрайни станаха непреодолими. След като компания като „Шел” се отказа да внася алтернативни петролни продукти още в началото на миналата година. А самите пречки са технически, акцизни, но преди всичко административни – нищо ново под българското слънце, щом правителството е решило работата да не върви както трябва, а както то иска. И така, при невъзможност да се осъществи диферсификация на доставките, се затваря единственият реален изход за разбиване на монополите и картелите при горивата.

   Прочее, както казахме по-горе, поради липса на синдикати, шофьорите сами си организират акциите срещу високите цени на нафтата и бензина. Даже протестите взеха да стават не само по-организирани, но и по-масови. Защото автомобилът отдавна не е лукс, а средство за икономическо и физическо оцеляване. Разбира се, нашите цени са съизмерими с европейските, но нали си представяте ножицата в заплатите?! Нищо, че като се отвори дума за мизерните надници, работодателите веднага скачат с аргумента за допотопната производителност. Което по принцип е вярно, но производителността не е по вина на работниците, а на мутроподобните работодатели и най-вече на мафиотската държава.

   Що се отнася до сегашните цени на петролните продукти, правителството дори да намали акцизите, цените едва ли ще паднат много. И тук, като спец по потребление, хитро се намеси Меглена Кунева. Която приятно обясни, че целта на минималните акцизи (на дизела – 615 лева и на бензина – 710 лева на тон) е да поддържат близки цени на горивата в целия Европейски съюз. За да се пресича контрабандата. Нещо правилно, пазарно и нормално. Ненормалното е, че и Кунева не казва нищо за заплатите. Та е редно шофьорите по друга линия да й теглят една подходяща. Макар че на нея сега всичко й е от полза. Тъй като се тества за независим кандидат-президент и не й пречи реклама от всякакъв ракурс и дискурс.

   Разбира се, има и други чалъми за намаляване на петролните цени. Като, например, премахването не само на акциза на биосъставката в дизеловото гориво, но и въобще на съставката. Както го стори правителството, разрешавайки на „Лукойл” да не я влага до края на годината. Без на българското правителство да му пука, че влиза в противоречие с други европейски регламенти и в перспектива неспазването им само ще утежни ценовия натиск върху горивата. Но това е положението: на източния фронт всичко е загубено, предстои да ни одрусат и на западния.

   Виж, относно най-масовия хранителен продукт – хляба нещата са по-различни. В този сектор, вместо потребителите на храни, протестират производителите: в един ден се вдигнаха над 150 фермери с около 50 трактора от Видин, над 250 машини в Ямболска област, 75 машини в Монтана, 40 трактора от фермите край Велико Търново, 100 машини и над 300 зърнопроизводители от Пловдивския регион, още зърнопроизводители от Разградско, Силистренско, Бургаско, Луковитско.

   А що? Според Дянков, щото през тази година зърнопроизводителите реализирали свръхпечалби и точно затова „нагнетяват напрежение”. Тези – посочи ги Дянков – са получили „милиони левове над това, което се очакваше”. Затова, по думите му, трябва да има регламент, според който националното подпомагане на земеделието да бъде справедливо и да не бъде само за зърнопроизводство, но и за животновъди, производители на зеленчуци, рози и т. н. И понеже още не сме минали на рози, Дянков вместо да ни обясни как да се прехраним, пита защо в последните месеци цените на пшеницата в световен мащаб намаляват, а цената на хляба у нас расте? Кого пита? Свети Петър или Тодор Живков?

   От своя страна, на обвиненията за високи цени на хляба хлебарите отвърнаха с оплаквания, че правителството потиска цените заради изборите. Което не е далеч от истината. Затова те повече няма да работят на загуба – и без това голяма част от фурните се натоварват с 50 % от капацитета и са принудени да съкращават хора и да намаляват заплати. Да не говорим, че при тази ниска цена на хляба не могат да се правят никакви инвестиции, твърдят още хлебарите.

   Връх в борбата с високите цени на храните обаче бе решението на земеделския министър да предприеме поход срещу спекулата начело с тайни клиенти в лицето на пенсионерите. Инициативата звучи като римейк от времето на НЕП-а в Русия, не дай Боже с мерките си това правителство до там и да ни доведе. Щото като гледаме акъла на някои министри, като нищо може да си поискаме не Тодор Живков, а направо Ленин. Иначе, освен с помощта на пенсионери-отрядници, Найденов ще бори спекулата и чрез участието в процеса на Министерството на земеделието, НАП и Икономическа полиция. Сериозна работа.