Под манастирската лоза
или как впрегнахме в икономиката и църквата
Австрийският икономист Фридрих Шнайдер ни отреди почетното трето място по площ на сянката, падаща над икономиките в Европа. Според него тази година скритата икономика в България възлиза на 37 %, като пред нас с по три процента отгоре са Латвия и Естония, а далеч зад нас – Турция, Гърция и Италия с по около 20 % укриване на бизнес. Ние обаче силно се съмняваме в актуалността на данните, изнесени на страниците на „Икономист”. Тъй като у нас Националната агенция за приходи (НАП) официално съобщи, че в момента туристическият бизнес укрива 2/3 от своите приходи. И затова данъчните се юрнаха масово по черноморските курорти, за да следят доколко касовите апарати на тамошните фирми работят както трябва. Защото наистина това е реалният бизнес на България, който заедно с другите услуги и ишлемето, на което викаме индустрия, формират реалната икономика.
За сенчестите икономики има и световен доклад, но той показва резултати за далечната 2007 година, когато сме укривали доходи, възлизащи на 41.2 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Макар, че тогава всичко цъфтеше и връзваше. Банките даваха кредити на юнашко доверие, пазарът на имоти се развиваше някъде в космоса, бетонът се лееше връз планини и морета като в основите на социализма. А народът – щастлив-щастлив като в оригиналното меню на Димитър Подвързачов „с хлебец, солчица, лучец и… шампанско”. И за десерт – Масларова. При което според дебелите книги сенчестата икономика би трябвало да е по-осветлена. Още повече, че начело със Станишев, Доган и царя бяхме енергийния тигър на Балканите. Докато в периоди на криза като настоящата скритата икономика е спасителна за половината трудоспособно население и в една бедна страна като България е необходимо зло.
Но да оставим сравненията с тричленката и да се похвалим с друг актуален резултат: за април-юни БВП на страната е спаднал само с 1.5 %, докато за първото тримесечие понижението е било с 3.6 на сто. Значи понижението се овладява. Но не става повишение. А продължаващият шесто тримесечие спад на българската икономика се дължи на понижението на потреблението и ограничението на правителствените покупки – намаления съответно със 7.6 % и с над 19 %. И все пак тези резултати подсказват, че страната ще излезе от рецесията, при това още през текущото тримесечие. Защото се очаква отпускарските месеци да повишат ръста на потреблението, към което ще се добави и ръста, който обикновено реализира по това време селското стопанство. Нищо, че делът на селското стопанство в икономиката е само 5.5 %. За сравнение услугите и индустрията съставляват съответно 62.3 % и 32.2 % от родната икономика, но при тях тенденцията продължава да е отрицателна.
Освен нас, по данни на Евростат, с намаляващ БВП през второто тримесечие на тази година са още Гърция (-3.5), Испания (-0.2), Румъния (-3.5) и Латвия (-3.9). Ако това може да звучи успокоително. Но понеже не звучи така, в созополската афера „Мощи гейт” с двата крака се набута и финансовият министър Симеон Дянков. За да сме издърпали икономиката с поклоннически туризъм. Номерът е толкова стар, колкото и светът, та от самото начало изглежда обречен. Защото човечеството отдавна се е излекувало от християнския фанатизъм – още по време на средновековните кръстоносни походи. Така, че сега е не само анахронизъм, но и глупост да се надяваш, че ще прилъжеш това човечество със старозаветни и новозаветни легенди. Нищо, че намерените край Созопол мощи на Йоан Кръстител бяха признати за автентични и от Ватикана. Туристите по-скоро се интересуват от добрата инфраструктура и адекватната организация на почивката, която им предлагат туроператорите и съответните курортни селища. Защото първоначалното им любопитство много бързо се изпарява, след като ги посрещнем с дупки по пътищата, режим на тока и ориенталско обслужване от времето на „Балкантурист”. За което трябва да си плащат по средноевропейски цени. А, както е известно, доброто мнение се разпространява от четирима, пък лошото – от единайсет души.
Като пример, че туристическите тарикатлъци не работят, може да послужи случаят „Белоградчик”. Около провежданото гласуване за новите природни чудеса на света популярността на Белоградчишките скали за година-две достигна световни измерения. И много наши и чуждестранни туристи се насочиха към иначе най-бедния регион в Европейския съюз. За да видят лошите пътища, никаквата туристическа информация и бездушното посрещане в стил отпреди 40-50 години! Кметът на Белоградчик Емил Цанков извърши чудеса от храброст, за да презентира града си, но на фона на буквалната съсипия в региона и държането на държавата като зла мащеха, тези му усилия за просперитет на общината се оказаха по-безсмислени и от битките с вятърни мелници.
Тъй, че в случая въобще не е важно дали археологът Казимир Попконстантинов е намерил мощи на Йоан Кръстител или нещо друго. По-важна е просташката презентация на откритието, което веднага породи отрицателни реакции не само в България, но и по света, където не от вчера ни се подиграват заради археологичните изцепки. Защото такива не само Божидар Димитров прави в работата си. Правят ги и други историци и археолози, изживяващи се като д-р Индиана Джунс. Които шлимановци какви ли не чудесии разкриват, но за съжаление впечатляват с тях сами себе си. Защото след поредното подобно откритие на място идват само някои от чуждите посланици. Проверяват за какво става дума и своевременно уведомяват колегите от корпуса и туристите в своите държави, че няма да е голяма загуба, ако не видят еди какви си камънаци, синджири, гробници и каквото е открито там. Или просто нищо не казват. Защото при съвременната конкуренция в туризма е невъзможно да ловиш с трици маймуни.
Естествено, у нас е така, на първо място заради отвратителната инфраструктура. Но на второ – и заради удивителната неспособност да създадем адекватна легенда за откритието, което сме направили. Защото легендата продава. Която, за да се купи, трябва да е нова и вълнуваща – нещо, измислено поне от Дан Браун, а не претоплен боб от времето на социалистическия реализъм. Днешните нормални хора се интересуват от новото, свежото, вълнуващото, автентичното преживяване, не от гларусите, просташкото шофиране, скара-бирата и „Мама Леоне”, които пленяваха зомбираните соц.-туристи, идващи едно време в Созопол на зорлем-курорт.
Що се отнася до българската църква, тя винаги е готова да придобие святост. Но не заради вътрешно усърдие и служба на Господа и миряните, а като нещо, идващо наготово и отвън – от Държавна сигурност, от банките, бизнеса, науката (!) и всевъзможни други светски източници на благини. И понеже не може да привлече хората в храмовете с актуални и стойностни проповеди за укрепване на християнския морал, разчита на случайни чудеса и парвенюшки мероприятия от всякакъв род и вид. В Българската православна църква (БПЦ), вместо за добро служене, се говори за имоти, наеми, такси и търговия със свещи. БПЦ върти бизнес за стотици милиони – разпорежда се с имотите си, като ги заменя и отстъпва права на строеж, събира наеми и ренти, емитира и продава собствените си т. нар. ценни книжа-марки, събира такси за извършване на обреди, участва в търгове и т. н. Поп лозе не копае.
Но понеже пък задача на данъчните е да събират повече приходи, от НАП са отправили и към църквата иск за два и половина милиона лева, дължими пенсионни и здравни осигуровки. Щото вярно, че повечето свещеници не получават заплати, ама всеки поп си е едноличен търговец. Владиката му е дал енорията като феодално владение и той си взема такси за сватби и погребения, кръщавки и освещавки по свое усмотрение и за себе си. А да сте виждали поп с касов апарат? Или с кочан фактури? Щото ние не сме. Което не се изисква и от закона, но при това положение как владиката да разбере кой по коя тарифа работи – по дневната или по нощната? Попът, разбира се, прави отчисления и за началника, но по колко да взема, решава той и на място. Ако ни изнася. Защото църковните бракове и кръщения не са задължителни. А от погребалното обслужване засега никой не е дошъл да се оплаче лично. И да свидетелства пред органите. При което обирджийството се архивира като извършено от неизвестен извършител, разбирай като неизвършено.
