Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07 06:45 - ЛУСТРАЦИЯ – НЕЗАБАВНА!
Автор: krumov Категория: Политика   
Прочетен: 539 Коментари: 1 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   Над 30 години България се лута из шубраците на демокрацията, предвождана от нови и нови спасители, излъчвани от тъмните дебри на зависимостите, господар на които е бившата мафиотска структура Държавна сигурност. Организирана под формата на терористични клетки (с отделни явочници), зареждани със зависими от криминални престъпления сътрудници, склонни към подлост. "България 30 години е на този хал, защото не прекъснахме тези неща, отказваме да ги видим и тези хора продължават да ни лашкат като бригадирски колички." Щом и Татяна Дончева е стигнала до този извод, няма какво друго да се случи, за да разберем, че лустрацията е неизбежна. Че спешно се нуждаем от освобождаване от хората с престъпно мислене, които са превзели държавата, защото, както казва Николай Колев – Босия, у нас селекцията във властта е именно на основа на престъпното мислене. А най-показателно за това е зареждането с такива кадри на организираните престъпни групи ГЕРБ и Д(П)С.

   Защо тези двете? Защото по историческо стечение на обстоятелствата те са представители на двата субекта в пара-службите – на милиционерите еничари и техните тайни сътрудници с цел контрол над останалите граждани чрез икономиката, политиката и медиите. От които паралелни служби, ако не се освободим, ще си останем още дълго в блатото на духовната и материална мизерия, респективно на самосъжалението като непоправими мазохисти – герои на Оруел или на партизанската литература. Древните са казали: "Magna est veritas et praevalebit" ("Истината е велика и ще победи"). Тази максима обаче не важи у нас, смята отчаяният антикомунист Георги Ифандиев. Понеже мнозинството от населението не желае да познае истината и да стане свободно.

   За начало на прословутата нашенска Държавна сигурност (ДС) се смята създаденият през 1925 година отдел при полицията, който след преврата на Девети септември 1944-а преминава към новосъздадената милиция и търпи редица преобразувания. Когато ДС значително разширява обсега на своята дейност, а похватите и методите на работа, които прилага, я превръщат в репресивния орган на управлението в Народна република България.

   На 5 януари 1990 година с решение на Министерския съвет престава да съществува Шесто управление, получило печална известност като "политическа полиция", насочена срещу българската интелигенция, а цялата останала структура на ДС е трансформирана в нови специални служби. При което на проведената Кръгла политическа маса не се прави нищо, за да започне прекъсването на истински отровната връзка между тайни служби, партия и държава, смята Диана Иванова, изследваща психическите последици от живота в тоталитарна среда.

   Какво правят по същото време в Германия? След първите избори през 1990 година двете германски правителства постигат единодушие, че "досиетата трябва да се затворят" и да има "генерална амнистия". Но след втората окупация на службите, предприета през есента на 1990-а, гражданският контрол и достъпът до наследството на ЩАЗИ получават ключова роля в договора за обединение на Германия. Натиск, който в България така и не се състоява, а периодично и по повод бива заменян от пасивно възмущение към някои от политиците.

   Не минали през центрофугите на фашизма и комунизма, предполага се – по-обективни, британски историци предлагат работно определение за доносите като спонтанни съобщения от отделни граждани до държавата (или до друга власт, например църквата), съдържащи обвинения в неправомерни действия на други граждани или длъжностни лица и призоваващи за наказание. За разлика от което терминът "информатор" обикновено предполага редовни и платени отношения с полицията. За безкористно и користно разобличаване на враговете на държавата говорят и французите. Според които, разобличаването е нещо добро, ако мотивите на човека, който го прави, са безкористни, а режимът, към който е насочено, е – в очите на наблюдателя – добър. То е лошо, ако едно или и двете условия не са изпълнени.

   Има ли разлика между служенето/слугуването на Държавна сигурност преди и след Девети септември, както и след Десети ноември? Разликата е, че преди Девети и след Десети е имало и има, както користни информатори, така и безокористни доносници, докато между Девети и Десети водещите се за безкористни доносници са слугували користно на превзетата от партията (мафията, шайката) държава. Нещо повече. Изследователката на тези практики –  Шийла Фицпатрик – пише, че в съветския случай "манипулативните" доноси трябва да се разглеждат като част от комплекс от неформални механизми на гражданско посредничество, включително отношенията клиент-патрон и "връзкарството", които са социо-културният еквивалент на сталинската "втора икономика" или черния пазар.

   В крайна сметка, според британския журналист и историк Тимоти Гартън Аш, "това е дебат за сравнителните ужаси. Фактът на края на комунизма в Европа е заседнал в съзнанието на хората от целия континент и те се питат дали ужасите на комунизма са били сравними с тези на нацизма". В каквато връзка "архивите на комунистическите диктатури едва сега се отварят", а иначе "милиони мъже и жени са били въвлечени в подобни трагични житейски мрежи в хода на "краткия 20-ти век", който приключи през 1991 година". Та, "ако новото поколение историци, използвайки архивите, успее да помогне на хората, които никога не са го преживели, да разберат какъв е бил той в действителност, те ще са си заслужили заслуженото. Но първо ще трябва сами да го разберат", смята Аш.

   Никой от разобличените сътрудници на ДС не се възгордя от сътрудничеството си, макар почти всички да се опитаха да оправдаят подлостта си, жонглирайки с понятията "донос" и "информация". Различни са и основанията, на които тези милиони са приспивали съвестите си – за да спасят себе си и семействата си или да успеят в кариерата си. По-важното е, след като ги разберем, да не им позволяваме да ни управляват, заемайки държавни длъжности. Към които повечето се стремят, било – за да задоволят користта си, било – за да я прикрият.

   "Най-големите антикомунисти се оказаха ченгета" , тъжно констатира десетилетие след началото на промените първият президент на България д-р Желю Желев. Нещо непроменено и 30 години след промените. Затова и в току-що сформирания 46-и парламент има (бивши) доносници. А е всеизвестно, че бивши комунисти, бивши курви и бивши подлеци няма. Защото в основата на тяхната житейска философия е предателството – по-малко или по-голямо. Предателство спрямо истината, справедливостта и човечността.

   Как се "бореха" с тази проказа българските политици? Като я използваха. Още от 1990 година, когато бе разкрит готвещият се за премиер от СДС Петър Берон – Бончо. Последван от 28 юнаци – депутати във ВНС. След което ченге се оказа и зам.-шефът на предизборния щаб на СДС Христо Иванов, агент Александър. Още тогава в първите редици на СДС се наредиха и други сътрудници на ДС – неформалът Христо Смоленов, московският възпитаник и преподавател в школата на МВР Стоян Ганев, небезизвестният юрист, а по-късно и конституционен съдия Георги Марков, чиято попара и до днес сърбаме.

   Сътрудник на Второ главно управление с псевдонима Жорж  се оказа опитващият да се вклини като седесар Жорж Ганчев. Агент Чавдар на Шесто управление беше Харалампи Анчев, юрист, близък до СДС, служебен министър в правителството на Софиянски. Шестак беше и проф. Богдан Богданов (агент Николов). Писателят Георги Данаилов, агент Андрей от Второ главно управление, беше един от първите директори на Агенцията за българите в чужбина. Икономистът на СДС Венцислав Димитров, който доведе Иван Костов на "Раковски" 134 , се оказа с псевдоним Попов – агент в СГУ-ДС, втори отдел. Да не забравяме и главните редактори на демократичната преса Атанас Свиленов, Енчо Мутафов, Васил Станилов, социолози като проф. Георги Фотев, историци като акад. Георги Марков и други. 

   За да стигнем до Комисията по досиетата и нейната регулярна работа по Закона за отваряне на тези досиета, междувременно приет от Тройната коалиция. В резултат на чиято работа имаше и някои "драми", макар повечето от разкритите мекерета да си налягаха парцалите, страхувайки се обществото да не скочи да ги лустрира не само със сегашна, но и с минала дата, с което да им се стопят мазнинките, натрупани и при комунистическия, и при демократичния режим.

   Разкрити бяха още политици, интелектуалци и журналисти. Жертви на закона паднаха и известни емигранти като Цветан Марангозов и Юлия Кръстева.

Проблемът е, че от различни гледни точки и с различни цели едни от тях биваха и са оправдавани, а други – осъждани. Вместо на всички да се ограничи достъпът до държавни служби, какъвто е смисълът на лустрацията. За да не зависи държавата от зависими хора.

   Друг е въпросът от каква точно лустрация се нуждаем към днешна дата.




Гласувай:
9
0



1. zaw12929 - ПОДКРЕПЯМ!
20.08 18:24
ПОДКРЕПЯМ!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krumov
Категория: Политика
Прочетен: 210647
Постинги: 136
Коментари: 82
Гласове: 754
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930