Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.04.2018 08:34 - UBI ES, DOMINE? *
Автор: krumov Категория: Политика   
Прочетен: 648 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   За българите религията никога не е била достатъчно важен народо-психологически фактор. Казваме си, че Тервел спасил Европа от арабите, че благодарение на княз Борис І сме отворили очите и сърцата си за божието слово, а после, посредством писмеността, сме го разпространили сред другите православни славяни, че монахът Паисий е възродил националното самосъзнание, че Антим Първи отвоювал българската църква. В края на краищата обаче, лицемерието, що се отнася до православната вяра, прозира не само в невярващата природа на народа, но и в поведението на неговите пастири – станали по времето на социализЪма почти всички доносници на Държавна сигурност. Само и само да заемат службите на висши архиереи, макар службогонството да не е нито толкова български, нито само православен патент.

   „Откъде идваме? Къде сме били, преди да дойдем тук? Не знам. Къде отиваме? Не знам – тъне в неведение и американският писател Стивън Кинг в края на мистерията си „Колорадеца”. – Много църкви ни уверяват, че дават отговорите, но повечето от нас изпитваме тайното подозрение, че всичко това е обикновено изнудване, целящо да напълни дискосите.” Което показва на кого всякакви архиереи и църкви са служили и служат – не малко от тях очевидно на Мамона, не само (или не толкова) на Бога.

   Макар двете служби да не бива да се смесват, особено когато нещата се поставят ребром: вяра или атеизъм, добро или зло. При което е абсурдно божества, спасители на всички хора, да се обсебват от национални или расови доктрини. Най-малко защото, според датския философ Харалд Хьофдинг, религията е „вяра в запазването на ценностите”; още повече, що се отнася не за някакви екзотични религиозни философии, а за трите основни религии – юдаизъм, християнство и ислям, които повече от три хилядолетия спасяват човешкия род със своя монотеизъм.

   Защото може би най-дълбоката и с най-големи последствия революция в човешката история се извършва някъде в столетията между късната бронзова епоха, тоест между края на второто хилядолетие пр. Хр. и началото на новата ера. И манифестът на тази революция гласи: „Да нямаш други богове освен Мен!“.  Това е процесът на възвисяване на човешкия дух, който Карл Ясперс локализира в „Осевата епоха“, а Макс Вебер обозначава като рационализиране, тоест отдалечаване от магическото мислене. Историческото ехо от тази революция без начало и без край, свързвана с името на легендарния основоположник на юдейския монотеизъм Мойсей, в течение на която пантеонът на космическите богове бива постепенно узурпиран от ревнивия Бог на библейските религии, е тема и на последната книга на германския историк Ян Асман „Мойсеевото разграничение или цената на монотеизма“. Така представя книгата нейният преводач Стоян Гяуров. Подчертавайки, че „постижението на монотеизма не се състои в това, че е „измислил“ морала и правото, а че прехвърля отговорността за тях от земята на небето, от сферата на бита в сферата на духа. Като теологизира справедливостта, монотеизмът я въздига в ранга на религиозна истина. Справедливостта се превръща в синоним на „истинската“ религия, докато безправието и неморалността стават емблема на „езичеството“.

   Като, според самия автор на книгата – професорът от университета в Хайделберг Ян Асман, „стъпката към тази нова, основополагаща религиозна форма не би могла да бъде направена без наличието на писмото. Писмовността, с която религията си служи, обаче е от особен вид. Тя функционира като предписание, което трябва да бъде следвано: който не го изучава и следва, той извършва грях.” Освен това, новата религия създава не само един нов човек, но и един нов вид общност. С откровението на Единствения Бог възниква един нов народ: избраният народ, християнската църква, уммата (ислямската религиозна общност) на вярващите. Юдеин, християнин, мюсюлманин и други понятия, изразяващи религиозно дефинирана идентичност и принадлежност, са също така нови, както и вярата в един-единствен Бог.

   А през целия 20 век, та до днес, човечеството какво ли не направи, за да пропилее целия авторитет на монотеистичните религии! Не толкова поради атеизма, колкото чрез православния национализъм, ислямския фундаментализъм, а после и някакви всеобемащи глобализъм,  хуманитарност или мулти-културализъм, които имат претенции да заменят многовековната ценностна система на юдаизма, християнството и исляма.

   "По характер съм предубеден към смесиците, които разбъркват границите, заразите, които разпространяват безпорядъка в умовете – коментира последствията френският специалист по религиите Ален Безансон в току-що излязлата си книга „Зарази”. – Не ми харесва, че национализмът се смесва с християнството толкова тясно, че вече не се знае дали тамянът се издига към Бог или към нацията, която става негов идолопоклоннически двойник".  Като, според Безансон, „днешната дехристиянизация произтича вероятно от едно отстъпление от вярата, дори сред самото духовенство. От 60-те години религиозната практика се срина – смята той. – От мига, в който хората вече не вярват в крайните цели, не се страхуват, че ще отидат в ада, нито желаят да отидат в рая, християнската вяра е в опасност. През ХХ век на Запад идеологията замести вярата: първо, комунизмът от ленински тип, после този дегенерирал дарвинизъм, който доведе до нацизма в германските страни. Днес се оплакват от метафизична празнота, в която процъфтява смътна хуманитарна религиозност.”А „един поглед към миналото показва, че една болна църква лесно преминава към исляма”.

   Още повече, че ислямът е религия, която се храни не от приобщаване на неверници, а от обръщане на друговерци. Защото за исляма атеистът е по-лош от друговереца. „Юдаизмът и християнството са религии на Откровението – обяснява професорът от Сорбоната Реми Браг (1947). – Ала само ислямът, в точния смисъл на думата, може да бъде наречен „откровена религия”, защото само в него Откровението се превръща в религия, тоест в начин да се служи на Бога.” Като тук не бива да пропускаме и една важна особеност на юдаизма като религия на самоизолацията, по причина, че като народ, който хилядолетия е бил без територия, за евреите кошмарът винаги е бил асимилацията.

   Що се отнася до християнството, разцепленията в него са преди всичко вследствие на националистични политически тенденции, маскирани било с фанатична, било научно-атеистична цел. Затова не е излишно да споменем, че и най-гениалните научните постижения не отричат Бога, а само търсят неговото ново (все по-истинско) място в съществуването на Човека и Вселената.

   „Събитията преди Големия взрив не могат да имат последици, така че не биха представлявали част от научен модел за Вселената. Поради това можем да кажем, че времето започва от Големия взрив. На мнозина не им харесва идеята времето да има начало, вероятно защото напомня за божествена намеса”, пише в началото на своята „Кратка история на времето” (1988) прочутият британски астрофизик Стивън Хокинг (1942-2018). За да заключи накрая, че „ако ние успеем да открием една завършена теория, тя своевременно трябва да стане разбираема като общо правило за всеки, а не само за неколцина учени. Тогава всички заедно, философи, учени и обикновени хора ще могат да участват в обсъждането на въпроса, защо и ние, и Вселената съществуваме. Ако намерим отговор на този въпрос, това ще е окончателното тържество на човешкия разум, защото тогава ще знаем намеренията на Бога.” Само намеренията. Защото „дори да има само една възможна единна теория, тя е просто система от правила и уравнения. Кое вдъхва живот на уравненията и заставя една Вселена да съществува заради тях? Обикновеният научен подход при създаване на математически модел не може да отговори на въпросите, защо трябва да има Вселена, за да бъде описвана от този модел. Защо й е на Вселената изобщо да се безпокои за съществуването си? Толкова ли е непреодолима тази единна теория, че да води до нейното съществуване? Или се нуждае от съществуването на Създателя и ако е така, упражнява ли той някакво друго влияние върху Вселената? А кой е неговият създател?”

   Тъй че, въпреки заразите, които витаят (някъде вилнеят, другаде само се прокрадват) из дебрите на съвременния човешки разум, „кризата, в която се намира днес човечеството, което вече има средства за собственото си унищожение, извади на повърхността религиозната инфраструктура, за която се смяташе, че е погребана –успокоява топката Реми Браг. – Не можете да казвате, че е добре, че съществуват хора, ако нямате външна референтна точка, архимедова точка, която ви позволява да утвърждавате свещената ценност на човечеството. В противен случай, защо трябва да има хора на земята?”

* Ubi es, Domine ? – от лат. Къде си, Господи?



Тагове:   Бог,   наука,   морал,   ценности,   вселена,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krumov
Категория: Политика
Прочетен: 268102
Постинги: 137
Коментари: 83
Гласове: 845
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031