Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2018 18:31 - ЦЕНАТА НА ЗЛ(АТ)ОТО
Автор: krumov Категория: Политика   
Прочетен: 576 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Единственото, с което към днешна дата може да се похвали България, това е хилядолетната й история. И в същото време сме си избрали национален празник, свързан с 1878 година – при американски, отнасящ се към 1776 година.

   А какви по-древни дати бихме да наложим като национални празници! Връщайки се назад в историята, това биха могли да бъдат 24 декември, когато през 879 година Църковният събор в Константинопол взема решение за даване автокефалност на българската архиепископия, с което България получава църковна самостоятелност, или 9 август, когато през 681 година Шестият вселенски събор за първи път споменава България като самостоятелна държава. Като тук за протокола, или по-скоро за екзотика, може да споменем и предложението на известната астроложка Алена, която твърди, че България отсам Дунава е създадена в 0.30 часа на 27 октомври 679 година.

   От наша страна пък бихме добавили, че вместо герба с трите измислени лъва, каквито никога не е имало на територията, най-добре е да узаконим за герб оригиналния знак на рода Дуло. Ще кажете, че това е символ на легионерите, ама нали става въпрос за национални символи, а не за интернационални от рода на сърп и чук или мултикултурни с разтворени във всички посоки ръце и крака.

   На който фон връщането към 3 март пак е добре, понеже преди Десети ноември празнувахме социалистическа революция, а преди Девети септември специален национален празник въобще не е имало. Макар че е най-добре да вземем за празник 6 септември – напук и на турци, и на руснаци, а и за поддържане на основателна гордост у нас, българите.

   Що се отнася до освобождението от турско робство, то е станало факт с подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя, случило се в 17 часа на 19 февруари 1878 година по Юлианския календар, използван тогава от двете страни. Като датата 3 март се е появила след преминаването ни през 1916 година към Григорианския календар.

   Какво ни смущава около 3 март, който, така или иначе, вместо да ни обединява като нация, продължава да ни разделя. Главно чрез ожесточаване на войната между зомбирани благодарение на десетилетно фалшифициране на историята русофили и русофоби, озлобени не толкова от криенето на истината и подценяване на националните усилия за освобождението от турско робство, колкото от 45-годишното социалистическо насилие, установена благодарение на Съветския съюз. Затова е трудно да се налагат фактите в новата ни история.

   В крайна сметка, според нас, най-важното в една война, била освободителна или завоевателна, справедлива или несправедлива, са човешките и другите материални загуби. Та, според Весела Кулева, политолог и богослов в Института за изследване на гражданските сдружения и инициативи в германския град Мюнстер, в Априлското въстание и Руско-турската война загиват 30 хиляди български воюващи мъже и 165 хиляди цивилни българи. Докато руските войници, загинали на българска територия по време на споменатата война, са малко над 15 хиляди.

   А през цялото време на социализма загиналите руснаци възлизаха в учебниците на над 200 хиляди, което не само, че е лъжа, но е и гавра с истината. И тя се правеше от същите историци – професори и академици, които до ден-днешен ни баламосват с лакърдиите си. С тази разлика, че сега се прокрадват и алтернативни мнения като това на Янко Гочев, според когото „войната от 1877-1878 г. се води не за освобождението на България, а за решаването на руските цели по Източния въпрос. Главната стратегическа цел на Русия в Източния въпрос е овладяване на Цариград и Проливите и излаз на "топли морета". Балканската стратегия на руските императори по Източния въпрос е несъвместима със самото съществуване на България като държава.” И като потвърждение на това е написаното на с. 308 от том 1 на издадената през 1954 от Съветската академия на науките „История на България”, където се казва следното: "Царското правителство преследваше във войната с Турция завоевателни цели и само ползваше лозунга на една освободителна война".

   Тоест, случването на Третата българска държава е плод на европейската политическа конюнктура и то благодарение упоритостта на младата българска нация в лицето на нейния възрожденски елит, жаден едновременно за просвещение и свобода – две по принцип неотменими едно от друго понятия. 

   „Тъжната действителност е, че докато за 15-те хиляди руски войници (преимуществено нещастни руски крепостни селяни, на които е обещана свободата, ако воюват във войната на руския царизъм за Босфора) в България има множество паметници и мемориални плочи, то 30-те хиляди воюващи български мъже и 165-те хиляди цивилни български жертви, паднали за Освобождението на Родината си, не се радват и на един самостоятелен възпоменателен паметник, от типа на който и да е посветен на руснаците монумент в България”, констатира Кулева.

   От публикувания в Държавен вестник през януари в далечната 1884 година Указ № 1144 пък става ясно, че „безкористната“ помощ на братушките-освободители е струвала на изстрадалия български народ 10 и половина милиона книжни рубли и 43 копейки (според Кулева около 40 днешни милиарда долара). Като по онова време реципрочната стойност на тези пари, казват, била точно 32.5 тона злато. Апропо, във въпросния брой на правителствения вестник четем буквално следното: „Ний Александър І с Божията милост и народна воля, княз на българите, провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер(аторски). Войски, съгласно с определението на Берлинский договор”. И се посочва сумата.

   Отделно за Съединението плащаме на Русия около 18 днешни милиарда долара. А през 1908 година, за да обяви независимостта си и за да напуснат руските окупатори, Царство България е принудено да плати на Русия „репарации“ на обща стойност днешни 60 милиарда долара.

   „Днешната стойност на всички суми, отнети от Русия и СССР от България и българския народ за 140 години българо-руски отношения, може хипотетично да се изчисли на обща стойност 895 днешни милиарда долара с олихвяването за този най-дълъг период и при динамичния прогресивен растеж на стойността.”, закръгля цената Весела Кулева. Колко на нас са ни дали за това време руснаците, те да си изчислят.

   Но да се върнем към Освобождението. Редно ли е с него да свързваме националния си празник?  Във вида му на вечна благодарност към налагаща господарско отношение спрямо нас държава – в никакъв случай. Защото и днес това потиска развитието и просперитета на нацията, подклаждайки нейната робска психика. Нещо, за което постоянно сме предупреждавани от нашите възрожденци – Раковски, Левски, Ботев, Стамболов, Захари Стоянов.

   „Дали знаят радетелите и почитателите на турското робство в България, че колкото статии е написал Ботев срещу турците, двойно, че и тройно повече е написал срещу Русия? – реторично пита по този повод свободният журналист Иво Беров. – Ами откъде ще знаят. Те Ботев не четат. Само му се прекланят. И декламират стиховете му. Само някои от тях, обаче. Две-три само. И не целите. Само първите редове. Защото и Ботев използват като лек срещу лични и обществени безпокойства. А също за прикритие на невежеството и умствения си мързел.”

   В заключение, как се отнесоха нашите съседи към българското Освобождение?

   „Русия привлича на своя страна като съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора – коментира Янко Гочев. – От руските съюзници най-съществено е румънското военно участие, особено при Плевен и край Видин, докато сръбското, започнало едва след падането на Плевен (10.12.1877) е без реален военен принос и се изразява в окупация на западни български земи. Лошото за нас е, че след като са станали руски съюзници тези балкански държави, воюващи за своята независимост, трябва да бъдат компенсирани за неизбежните им загуби във военния конфликт. Това Русия ще прави по изпитания от нея имперски модел за наша сметка чрез откъсване на български земи в Сан Стефано и подаряването им съответно на Румъния (Северна Добруджа с Тулчанска епархия), и на Сърбия (Нишко и Лесковацко с долината на р. Българска Морава с две български епархии Нишка и Нишавска).” 

   В предговора на сборника, писан от опълченеца Димитър Петков, се казва: „Гневът ни против варварската азиатска Турция, на която дотогава бяхме роби, желанието ни да видим своята угнетителка разбита и съсипана бяха толкова силни, щото малцина са искали да знаят  за последствията, които можеха да ни сполетят от нахлуването на Русия на Балканите."




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dobronameren - освен верността и полезността на публикацията
21.04.2018 07:54
заглавието й дава повод за размисъл с факта, че на български език "злато" и "злото" се различават само по една буква.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krumov
Категория: Политика
Прочетен: 268119
Постинги: 137
Коментари: 83
Гласове: 845
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031