Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05.2017 09:07 - ЕФЕКТ(ИВ)НАТА ДЕМОКРАЦИЯ
Автор: krumov Категория: Политика   
Прочетен: 592 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Свободата и демокрацията нямат алтернатива. Друг е въпросът, че за тях се говори повече там, където по-малко ги има. И българите са сред тези, които най-много говорят по тези теми, даже имаме историческа личност като Левски, която сме превърнали в икона на свободата. Затова и толкова гневна (и фатална за БСП) бе реакцията на хората по отношение глупавите думи на Корнелия Нинова за вредата от демокрацията, макар и тя надали да е искала да каже точно това, което каза. По-лошото е човек да продължава да упорства в глупостта.

   Разбира се, има и такъв момент, че не са много българите, вникващи в смисъла и съдържанието на думите като свобода и демокрация, разбирани повече като нещо, което друг трябва да ни осигури. А причините за това са и обективни, и субективни. И могат да се преодолеят само с активно и самокритично вглеждане в собствените кривици, а не с твърдоглавие, афиширано като принципност или дори (?!) национално достойнство. Понеже какво достойно има в просташкото поведение при защита на една допотопна фашистка кауза?! Или колко да е достойно едно мутренско поведение, което се състои в тормоз над другите от позиция на силата и по Закона на джунглата. Макар вече „бухалката от 90-те години да се е заменила със съдийско чукче, а анцугът – с прокурорска тога”, както своевременно отбеляза адвокат Радан Кънев. Така законът у нас отдавна „не е оръжие на слабия, а на този с оръжие”. Пък уж „демокрацията е създадена да предпазва човека от царе и султани, от башибозуци и местни феодали”, казва Кънев.

   Очевидно у нас „двете големи партии са взаимно вкопчени, взаимно се атакуват и взаимно практикуват т. нар. пост-истина”, допълва обясненията за българската реалност Александър Кьосев. „Думата "популизъм" е дори вече слаба, за да се опише това, което се случва – обяснява той. – Това си е живо промиване на мозъци, това е живот в страхове и фобии. Това е ситуация, в която определен тип политически субекти апелират не към елементарния здрав разум на своя електорат, а към неговите страхове, страсти, травми, зависти. И когато целият този букет от негативни емоции стане основното, което се цели и таргетира, тогава вече говорим за една особена пропаганда – при нея няма никаква разлика между елементарния факт и бруталната лъжа”.

   Ама кел файда като и Кънев от „Нова република”, и Кьосев от „Да, България” са вън от управлението. Може би точно защото не умеят да лъжат така, че да им вярват. Което, за да обясним защо се получава, се нуждае от малко теория по въпроса.

   Прочее, дългосрочната тенденция към демокрация винаги се е развивала под формата на възходи и спадове. В началото на 20 век са съществували само шепа демокрации, а дори и те не били изцяло демократични от гледна точка на днешните стандарти. Докато в началото на 21 век вече около 90 страни по света могат да бъдат считани за демократични.

   „Макар че много от тези демокрации са изпъстрени от различни недостатъци, общата тенденция е очевидна: разглеждана в дългосрочен план, модернизацията действително води до демокрация”, обясняват в съвместно изследване политолозите Роналд Ингълхарт и Кристиан Венцел. Според които „стратегиите, ориентирани към експорт са били далеч по-успешни като мотори на продължително икономическо развитие и, евентуално, демократизация”. Така че „при равни други условия, високите нива на икономическо развитие обикновено правят хората по-толерантни и по-доверчиви, полагат по-силен акцент върху себеизразяването и по-усиленото участие в процеса на вземане на решения.”

   Така е по принцип. В действителност обаче в своето развитие демокрациите допускат сериозни отклонения, като най-голямото е това в посока на формалната демокрация – плод на историческото развитие на дадена страна при определени религиозни, философски и политически условия, наложили трайни промени в мирогледа на хората. При което сериозните отклонения в развитието на българския демократичен процес няма как да не се свържат с православието, турското робство и комунизма. За да ни докажат, че „ефективната демокрация” се превръща в доста по-труден за постигане стандарт от „изборната демокрация”.

   В същото време обаче „икономическото развитие действително е свързано с дълбинни промени във вярванията и мотивациите на хората – и тези промени на свой ред променят ролята на религията, работните мотивации, нивата на човешко възпроизводство, ролите на половете и сексуалните норми. Освен това, те водят до все по-засилващи се масови настоявания за демократични институции и по-отговорно поведение от страна на елитите”, твърдят Ингълхарт и Венцел. Макар, според двамата професори по политически науки, желанието за свобода и независимост да са универсални аспирации. „Те могат да бъдат подчинени на необходимостта от препитание и ред, когато оцеляването е несигурно, но се превръщат във все по-високи приоритети, когато оцеляването стане по-сигурно. Базисната мотивация за демокрацията – човешкото желание за свобода на избора – започва да играе все по-важна роля.”

   Затова нашите управляващи апапи държат хората бедни и зависими – за да не са достатъчно мотивирани да се борят за демократичните си права. Което означава, че нашите „партии са свикнали да гушат всички пари и след това да ходят да ги подаряват на хората, от които са ги откраднали”, обяснява Радан Кънев. Затова на още по-къса каишка ни държаха някога комунистите. Или, както ни го рисува в зората на българския социализъм интернираният в Търново бивш министър-председател Никола Мушанов, „изглежда, че човек по-лесно може да се връща към първобитното. Простащината и безделието откога като да се въздига към съвършенство духовно и морално.”

   И докато за установяване на една ефективна демокрация са нужни векове, то за нейното превръщане в диктатура е достатъчен един преврат. Каквито не е като да е нямало в новата ни история. Достатъчно е да издигнеш знамето на лъжата и простотията и да го поддържаш, доколкото можеш. Защото все пак дори потисническите режими рано или късно откриват, че е прекалено скъпо да удържат тези тенденции, тъй като това блокира появата най-вече на ефективния сектор на познанието – процеси, които обещават позитивно развитие и на държави като Иран, Русия и Китай. Няма как да се развиваш със скудоумия тип „Лисенко”, „Мичурин” или „Мао Дзъдун”.

   Апропо, противоречиви процеси, каквито неизбежно се развиват и в България. При това с днешна дата. Затова изглежда логично, че с проблемите на местната демокрация се зае не друг, а Институтът за пазарна икономика (ИПИ). Който събра анализите си в доклад, твърдящ, че 45 на сто от експертите и 61 на сто от студентите у нас смятат, че през последните пет години състоянието на българската демокрация се е влошило. Тоест, управлението на ГЕРБ очевидно е черна дупка в развитието на България в демократично, а както видяхме от взаимовръзките по-горе, и в икономическо отношение. По-лошото е, че след изборите на 26 март тази тенденция обещава да се задълбочава. Защото никой разумен човек не очаква вълкът да пази стадото.

   „Системната политическа корупция в изпълнителната, законодателната и съдебната власт превръща България в "превзета държава", а демокрацията се проваля при ефективното разделение на властите и върховенството на закона”, пише в доклада на ИПИ. Всичко това се проявява в недоволство от липса на наказания, централизация на корупцията, засилено политическо влияние над определени сектори на икономиката, влошаване на медийното пространство, което е все повече доминирано от зависими, а напоследък – и от пропагандни медии, възход на национализма и популизма, които взаимно се подхранват.

   Като за излизане от черната дупка от Института правят съответните препоръки. В съдебната система те са свързани приоритетно с премахване на политическия контрол над Висшия съдебен съвет и ограничаване доминиращата роля на главния прокурор; в медийната сфера – с обозначаване на всички форми на публично финансиране (особено с европейски средства) и реформиране на правилата за предизборни кампании; за преодоляване на ксенофобията и икономическия популизъм – с изграждане на институционален капацитет по въпросите на човешките права и бежанците, както и с ограничаване на популистките разходи, което би застрашило макроикономическата стабилност на страната. Освен това, от ИПИ препоръчват подобряване на образоваността въобще и в частност по отношение на демократичните ценности и гражданските права, както и на основните икономически принципи. Пледира се още за подобряване на средата за предприемачите като двигатели на икономическия растеж и заетостта.

   Като не забравяме, че превръщането на ефектната изборна демокрация в икономически ефективна (с висок жизнен стандарт) зависи от всички ни.




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krumov
Категория: Политика
Прочетен: 201647
Постинги: 134
Коментари: 78
Гласове: 708
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930