Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2016 07:57 - ТОТАЛИТАРНИТЕ ИНСТИНКТИ
Автор: krumov Категория: Политика   
Прочетен: 512 Коментари: 1 Гласове:
4



   Нашите политици, висши чиновници и магистрати се нахвърлиха с такава стръв на международното положение, сякаш тиквите им кой знае колко го разбират, да не говорим, че по никакъв начин не могат да му повлияят. Ама дават акъл на целия свят, почвайки от Великобритания и Турция, минавайки през Иран и Русия и стигайки до Китай и Америка. А като нямане какво друго да правят и медиите им уйдисват на акъла, щото са натикани в ъгъла, задушавани от недоверие и дългове.

   „Състоянието на медиите е малко по-лошо от периода, в който са първите ми спомени от втората половина на 80-те – отбеляза тия дни не без основание Радан Кънев. – Тогавашните български медии при активен тоталитарен режим си позволяваха повече свобода и от това следваха по-малки наказания, отколкото в момента. Естествено, не трябва да пренебрегваме културното ниво на медийния ни свят, което е драматично по-ниско от когато и да е било в българската история”. А „пълният провал в установяването на повече свобода в медиите, на повече конкуренция на медийния пазар, на повече независимост на обществените медии е един от тежките провали на това управление”. Защото именно по бойкоборисово време нашите медии се сгромолясаха по свобода от 34-о на 113-о място в света, а па за културното ниво виж псувните на културния министър и не питай.

   Иначе, какво е накратко „действителното” международно положение?

   „Европа е не просто в криза, тя е в безвъзвратен упадък, съчетан с разпуснато безсмислие; ислямизмът е (само) във възход, а Русия е "изходът" по силата на своя "евразийски месианизъм": термин, в който първата дума спокойно може да се замести с петрол или газ, а втората – с ядрени ракети”, обяснява в портала „Култура” Тони Николов. Което обичайно катастрофично положение се копира исторически от периода около световната стопанска криза през 1929 година и се налага върху финансовата от 2008-а, вследствие на което би трябвало да ни очаква период на нов световен фашизъм (и/или комунизъм). Този път като съчетание на олигархичен руски феодализъм и разрушителен ислямски радикализъм. Най-вероятно, за да се поразреди (или равномерно преразпредели) населението на Земята, както доволно биха отбелязали малтусианците.

   Докато в същото време, според Николов, „българското поведение е често непредсказуемо и подчинено на прищевките. Или на разни форми на самооблъщения, както в края на XIX век: че сме балканските прусаци (по ред и дисциплина!) или пък Швейцария на Балканите, ако не по просперитет, то по динамиката на своето развитие.” Които „самоконцепции” на и за българина никак не отговарят на склонността ни към „снишаване” по време на социалните бури още от времето на турското робство та до последната идея на премиера Борисов за превръщане на Черно море в басейн с яхти, водни колелета и засукани пионерски ръководителки от Съветския съюз и ГДР. Гаранти за реда и дисциплината в който басейн да бъдат Ердоган, Путин и Борисов. Които пък, ползвайки ценния опит на тавариш Елцин, да ни гарантират от една страна безопасност на "елита"от "масите", от друга – на "масите" от елита".

  Апропо, след ердогановото спиране на някои обществени поръчки от премиера и след демонстративното оттегляне на Пеевски от публични позиции, резултатът е, че "Хидрострой" погълна "Водстрой", твърди Радан Кънев. „Една от фирмите, които печелеха обществени поръчки погълна друга. Това е концентрация на мафиотска власт, не смяна на модела”. А всичко „показва колко несъстоятелно е да си приказваме за яхти, лодки и чайки в Черно море в момент, в който от двете му страни ситуацията е меко казано силно разклатена”, твърди Кънев – враг номер едно на Борисов, който враг има нахалството да разваля рахатя на бащицата вече по три пъти на ден.

   Иначе, яхтите и чайките наистина разхлаждат в тези горещини. Макар за болшинството българи това да става под формата на спомен за „карето другарки” от рекламата по телевизията или като метафора, с която да се разсейват, вместо да се замислят кой е виновен за собственото им дередже. Защото никой от политиците – и управляващи, и „автентичната” опозиция в лицето на БСП и ДПС – няма интерес да се казва и чува истината за действителното положение в държавата. И за каква държава въобще може да става дума, когато имаме над 2 млн. пенсионери, още толкова безработни плюс работещи на минимални заплати, които по никакъв начин не могат да си позволят справедливост, въздадена евентуално след задължителното наемане на адвокат. Е, кой от тия земляни, имали нещастието да се родят на тази територия, може да си позволи да заведе дело и да потърси справедливост в джунглата, която дори дебелооки индивиди като българските политици се смущават да нарекат народ?! Никой! Както никой от същите не може да си позволи най-елементарното право на съществуване чрез лечение в българските здравни заведения, практически недостъпни за поне половината българи.

   Държавата има високи нива на физически престъпления, сравнително нисък индекс на качество на електрическото разпределение и висок брой самоубийства (10 души на всеки 100 000). Спад има в областта на здравеопазването, както и в замърсяването на въздуха и околната среда. Бележим регрес сред броя на хората, които са доволни от свободата на решенията в живота си, свободата на религията, религиозната толерантност и правото ни на частна собственост.  Така България остава на 43-о място сред 133 държави и на последна позиция в ЕС според годишното изследване на Social Progress Imperative за 2016 година, проведено с партньорството на Deloitte. Целта на което изследване е да покаже как парите и богатството (растежът), които прави една икономика, подобряват цялостното състояние на хората и условията за живот. А при това положение и без социология можем смело да прогнозираме накъде, аджеба, върви България с така амортизираното си население – към гробищата.

   Надежда за връщане от този път и вкарване в пътя на просперитета и развитието доскоро беше Реформаторският блок. Въпреки някои бодряшки изказвания на лицемерно членуващите в него обаче този блок категорично се провали. Защото, както обясни Радан Кънев, „подобно обединение върви по два начина – през коалиране с политически партии със сходна политическа насоченост и през привличане на активни граждани и граждански групи, които са извън политическите партии. Реформаторският блок тръгна по двата начина едновременно, като на думи даде приоритет на гражданския си съвет, но на практика го задуши и превърна коалиционното си битие в една много недостойна конкуренция за властови порции. Конкуренция, която се осъществява на дивана на падишаха. Това превърна от своя страна ГЕРБ в доминиращ партньор, а Борисов в де факто лидер на Реформаторския блок.” Докато, в същото време, „никой разумен човек не е мислел, че Борисов наистина иска реформи. Въпросът беше има ли инструмент, който да го насочва по пътя на реформите. Разпокъсаният блок се оказа, че не е такъв инструмент.” Тия дни обаче и на националното събрание на Демократи за силна България (ДСБ) не се родиха идеи за друг реформаторски път, който да ни извади от омагьосания кръг на тъпченето на едно място.

   Като неясен облак в общественото пространство се понесе идеята за спасение от неродената политическа партия на Слави Трифонов. За което способства и наскоро извършеното социологическо изследване от TNS opinion съвместно с TNS BBSS (бивш Галъп интернешънъл), което дава на Слави най-големи шансове като кандидат-президент, а на евентуална негова партия абсолютно мнозинство в един бъдещ парламент. 36 % от респондентите казват, че на изборите за президент биха гласували за Слави Трифонов, който потенциал е малко по-висок от този на Кристалина Георгиева (32 %) или Йорданка Фандъкова (30 %). Още по-голяма част от анкетираните казват, че те биха гласували за партия, начело на която е Слави Трифонов (41 %). Останалите партии имат по-ниска подкрепа, по-малко от 10 %, с изключение на ГЕРБ (25 %) и БСП (12 %).

   Разбира се, на ниво намерения това е вероятно, защото значителна част от обществото е отвратена от целия български (не само политически) елит. Въпросът е по какъв път може да се реализира евентуалната Партия на свободата и справедливостта. Защото по сегашния „български” това е „мисия невъзможна”.




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. pvdaskalov - * ! *
15.09.2016 20:44
"...можем смело да прогнозираме накъде, аджеба, върви България с така амортизираното си население – към гробищата..."

И там няма да намерим спокойствие от гробищните вандали.
Поздравления за изчерпателния постинг.
П и е р
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krumov
Категория: Политика
Прочетен: 268173
Постинги: 137
Коментари: 83
Гласове: 845
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031