Това, което прави в момента Ислямска държава (ИД), ще нанесе толкова поражения на исляма като религия, колкото всичките кръстоносни походи не са му нанесли. Поражения, които в миниатюрен план върши Волен Сидеров по отношение на русофилството в България, каквито Раковски и Стамболов, взети заедно, не са успели да извършат, да не говорим за карикатурните усилия на сегашния президент.

   Предварителната нагласа на наблюдателите пък, които бяха против бежанския поток, да свържат парижките атентати с нахлуването на араби в Западна Европа, се изпари още след първите часове на парижката криза. Защото бързо и ясно се доказа, че бежанците бягат от Сирия и Ирак от същото, от което се страхуват и европейците. Да не говорим, че тежки терористични атаки по религиозни и политически подбуди е имало и през 20-и век (у нас атентата в църквата „Св. Неделя”), а може би още в зората на човечеството. Разликата е, че тези от началото новия век, започнали с екшъна на 11 септември 2001 година, са много по-впечатляващи благодарение, от една страна, на технологиите, от друга – на медиите.

   Дали след фаталния парижки петък Западна Европа ще предприеме ограничения относно приемането на бежанци? Най-вероятно – да. "Европа трябва да се откаже от културата на "Добре дошли", от каненето." Това в прав текст заяви вътрешният министър на Австрия Йохана Микъл-Лайтнер на пресконференция миналата седмица по време на заседание в София на Залцбургския форум за сигурност. Успокоителното за нас е, че бежанците бягат от България, както от Ирак или Сирия – накъдето им видят очите. Според разследване на полската телевизия TVN24, цели 27 хиляди буквално са се изпарили на наша територия. Тоест, били са превозени от турската до сръбската граница от нашите трафиканти, свързани с бивши и настоящи органи на сигурността, срещу подобаващо тлъсто заплащане.

   А е нормално на фона на последните терористични атаки да започнат да растат и опасенията от евентуални погроми срещу мигрантите в Западна Европа. Като най-сериозната опасност е, че в тези погроми могат да се включат не само крайни националисти, екстремисти и неонацисти, но и уплашени и разгневени обикновени граждани. Което, от своя страна, ще измести по-сериозния проблем, а именно, че терористичните наклонности се развиват и проявяват в сърцето на самата Европа – Испания, Франция, Белгия, Холандия, Великобритания, Скандинавия. “Днес е съвсем ясно, че в Моленбек има развъдник на терористи. Това е проблем, който трябва на всяка цена да се реши”, признава белгийският министър на вътрешните работи Ян Ямбон за населението в споменатия стохиляден брюкселски  квартал с емигранти от сто националности. А благодарение на интернет и другите технологии, опасните наклонности се развиват и сред вторите и трети поколения емигрантски групи, както и сред коренното население (норвежецът Андеш Брайвик). И това става още в периодите на юношеските и младежки години, когато възприятията на Аз-ът за света ферментират и търсят реализация във всевъзможни посоки.

   В антропологичен план юношеството се свързва с процеса на т. нар. инициация (от латински със значение „посвещение”). Става дума за личностна трансформация, изразяваща се в осъществяване на преход от едно ниво на съзнанието към друго, по-висше. Като инициациите биват външни (чрез ритуал, учител) и вътрешни (чрез личностно просветление или изживяване).
   Всекидневният живот е пълен с различни инициа­ции, като завършването на средно или висше учебно заве­дение, сключването на брак, членство в даден клуб или в някоя друга специална организация. Съществуват и голям брой религиозни инициации, като кръщаване, посвещаване и т. н. А също от всекидневния живот знаем, че дори и елементарните про­мени в нашата енергия могат да доведат до значител­ни промени в нашите мисли и чувства. Така, например, ако сме депресирани, можем да слушаме музика, да правим някакви упражнения или да отворим прозоре­ца, за да влезе повече чист въздух. Целта на инициа­цията е да се предизвика постоянна трансформация в нашето енергийно поле, която, от своя страна, води до трансформация и в начина на съществуване в света. И някъде тук се прави погрешната стъпка, водеща до реализация на престъпните мисли и чувства. Които, оставени безконтролни и подсилени от емоционални или медикаментозни фактори, могат да доведат и до тежки терористични изстъпления. Като причините за изкривяване и задълбочаване на тези опасни трансформации са семейни, образователни, законодателни и т. н.

   Прочее, всички тези натрупвания са се отразили на актуалното обществено-полотическо положение в Европа. Което, според международника Владимир Шопов, „изисква нова интеграционна вълна, при която нови правомощия ще отиват към общностното ниво. Това носи определено напрежение във време, когато нациите притеснено се опитват да са позатворят, но ефективните решения на много от проблемите им все повече преминават през наднационални институции и инструменти.” Вместо това, на практика „границите се „втвърдяват“, стават отново „непромокаеми“, армиите се завръщат, а презумциите за взаимно ползотворно общуване отстъпват място на сигурността. Европа не е на прага на превръщането си в крепост, но със сигурност дълбоко преосмисля разбиранията си за граници.”

   Иначе, разбира се, че тероризмът не е ислямски (християнски, сирийски, арабски, латиноамерикански, африкански или източен) продукт или феномен. Но докато я има ИД, е невъзможно да се убеди който и да било, че в конкретната религия няма заложен тероризъм. „Скъсването на връзката между исляма и тероризма ще бъде възможно само след като религията се освободи от политизирането – заявява Юнал Чевикьоз в турския вестник „Радикал”. – В противен случай има сили в западните общества, които биха могли да поискат да избухне ислямофобия, и ще използват всяка възможност, която изникне пред тях, за да осъществят злите си стремежи.”

   Докато „цивилизацията е това да живеем заедно, хората да обединяват ресурсите си, да си поделят едно и също пространство – коментира наблюдателят на британския „Гардиън” Дейвид Шариатмадари. – Градовете функционират най-добре, когато хората са свободни да се движат необезпокоявано, да работят и играят, да учат и да бъдат забавлявани. Ислямска държава представлява точно обратното. В средищата на нейната власт нормалният живот е застинал: има само един правилен начин как да стават нещата. Религиозните малцинства биват избивани или принуждавани да си сменят религията. Навсякъде има само страх и никакво удоволствие. Това са военни бази, а не градове в обичайния смисъл. Тази ситуация е изопачение на близкоизточната цивилизация точно толкова, колкото и на западната.”

   Метастазите на което „изопачение” обаче са проникнали и в политическите системи на уж „нормални” арабски страни. Като тук Шариатмадари дава отрицателни примери с „държавния пуританизъм на Саудитска Арабия, бруталността на Асад в Сирия, авторитаризма на Сиси в Египет и ограниченията върху личната свобода в Иран”.

   А разрушавайки много източни храмове и паметници на културата ИД отдавна показаха, че безцелният (извън парите) стремеж към смърт и разрушения е насочен срещу всички цивилизации и всяка цивилизованост. Затова има резон в наблюдението на Франс прес, че джихадистките атентати в Париж поразиха отворени, модерни млади хора, обичащи живота, които бяха наречени “поколението Батаклан”. 129 жертви, 350 ранени – всички с интелектуални, не задължително доходни професии, заради които би могло да им се сложи етикета “бобо” (бохемстващи буржоа) – термин от началото на века, описващ прослойка, която гласува най-вече за левицата, брани хуманитарните и екологичните ценности.

   Всъщност, „безцелният” стремеж на ИД към всяване на страх и ужас чрез смърт и разрушения, според културния антрополог Ивайло Дичев, в крайна сметка има цел и извън парите: да атакува един световен декор, една сцена с колкото се може повече публика. Което от една страна издава дълбоки личностни комплекси, от друга обяснява защо ние в България сме относително защитени: „пази ни тоталната неизвестност – обяснява Дичев. – Защото какъв смисъл би имал терористичен акт на място, което никой не разпознава?!”

   По-важният въпрос обаче е „какъв е правилният отговор на терора? – пита в „Шпигел” Роланд Нелес. – Ще ги има онези , които ще настояват за още полиция. Те ще настояват за по-твърд подход в Сирия. Още оръжия, бомби и евентуално дори масивно включване на сухопътни войски срещу джихадистите. Това може да се направи. Но дали е умно? Има едно понятие като „защита на демокрацията”. Но защита на демокрацията не означава да удряш около себе си като луд или да изградиш Оруелска държава. А означава, че демокрациите не са просто хепънинги. Те трябва да борят с твърдост враговете си – но умно и интелигентно, без при това да предават собствените си принципи. Борбата срещу терора ще бъде дълъг процес.”