Книгата „Тоталитарната държава” (позната още като „Фашизмът”) е написана от д-р Желю Желев (3 март 1935 – 30 януари 2015) през далечната 1969 и разпространявана на циклостил до 1982 година, когато издателство „Народна младеж” събра кураж да я издаде. От което пострадаха много хора (най-вече професорите Иван Славов и Николай Генчев), тъй като книгата бързо бе иззета от книжарниците. Все пак около 7 хил. бройки от тиража бяха продадени и това подсили легендата за д-р Желев, утвърдила го по-късно не само като философ, но и като борец срещу комунизма от европейски мащаб, поставян в редиците на интелектуалци като Хавел и Солженицин.

   Тук нямаме намерение да обръщаме внимание на дребни човечета с болни амбиции, както и на купени такива, които го плюеха по стара, не само българска, но и световна, традиция, подхранвана от алчност, завист и злост. Ще потърсим съвременните измерения на неговия основен философски труд, за който всички говорят, но който малцина са чели, още по-малко – разбрали. Защото, стремейки се към овладяване на обществото, всяка партия представлява заплаха за това общество.

   „Единството на партията и държавата стихийно се осъществява отдолу още със завземането на властта чрез завладяване на държавните постове и длъжности от членовете на фашистката партия – пише във „Фашизмът” д-р Желев. – Така се получава своеобразно срастване на държавния с партийния апарат.” Което и днес е очевидно при всяка смяна на правителствата, при това в страни членки на ЕС, където за справка могат да се посочат ФИДЕС в Унгария, „Златна Зора” и „Сириза” в Гърция, националистическите партии в Австрия, Англия и Франция, както и партиите, чиито „кризисни” управления четвърт век опустошават България.

   „Владеейки държавата, фашистката партия си осигурява чрез нея неограничени финансови средства. Тя може не само да раздава държавни постове и синекурни длъжности на своите членове, но и непосредствено да използва държавни средства за свои специфично партийни нужди: първо, заплащане на партийните функционери и, второ, финансиране на шумните партийни мероприятия и кампании”, пише в книгата на Желев. А нима не е очевидно какви назначения се извършваха по времето на БСП, СДС, НДСВ, ГЕРБ 1.0 и какви се извършват и сега в България в лицето родения за митничар комбайнер Танов, неуморимия хуморист-земеделец Янев, неговият съпартиец агент Николай и т. н. – знайни и незнайни подлоги, бушони и друг слугинаж. Нима не е ясно кому, за какво и как послужиха масовата (виденова) и костовата (ремедейска) приватитзации, проектите от „Петрол срещу храни” и „Голям шлем” на Гоце, магистралите на Борисов, реиндустриализацията на Станишев, за какво ще послужи кампанията, свързана с „безплатното” саниране на панелките и други подобни благодеяния, стоварващи се на гърба на прозябяващия като в Дантевия „Ад” народ.

   „При тоталитарната система изключително привилегированото положение на фашистката партията се изразява не само в монополното управление и контрол над държавата, но и в това, че законите на държавата са по същество невалидни за нея и нейните членове, когато те могат да попаднат под техните удари”, пише Желев. И тук няма как да не споменем оттегленото наскоро обвинение срещу Цветанов за подслушване, обосновано от прокуратурата със законова промяна, извършена пост фактум. Което е уникален факт за провосъдието.

   „Идеологията на фашистката партия, която изгражда държавата по свой образ и подобие, се придава на държавата и по такъв начин става държавна идеология. И това става точно така, както партийното знаме на НСДАП (червен флаг с пречупен кръст в средата) става държавно знаме на Германия.” А нима случайно при всяко свое прекръстване българските социалисти задължително слагат в логото си името на България?! Нима случайно е намерена абревиатурата ГЕРБ на управляващата ни еднолично и цинично партия?! Нима случайно българските партии си имат и химни?!

   В устава на партията на Хитлер е записано: „Националсоциалистическата германска работническа партия изразява политическата концепция, политическото съзнание и политическата воля на германската нация. Политическата концепция, политическото съзнание и политическата воля са олицетворени в личността на фюрера.”

   Апропо, в устава на ПП ГЕРБ е записано, че изпълнителната комисия, която се състои от председателя, тримата заместници и още седем членове, : „определя областни координатори и утвърждава общинските ръководства, общинските ръководители и организационните секретари, ръководствата на структурите на старейшинската, женската, младежката и други организации в ГЕРБ, както и координационни звена на териториалните структури и градовете с районно деление; освобождава областните координатори, общинските ръководства, общинските ръководители и организационни секретари при неспазване решенията на Националното събрание и Изпълнителната комисия, несправяне с работата или по други причини, които по преценка на Изпълнителната комисия са основание за отстраняване от длъжност и назначава на тяхно място временно изпълняващи длъжността до избирането на нов ръководител” (чл. 36, т. 14 и 15 от устава на ГЕРБ).

   Демократично и европейско откъдето и да го погледнеш. Поради което скоро и БСП възнамерява да запише нещо подобно в устава си. Пък членовете нека си мислят, че избират нещо или че нещо зависи от тях. За тях остава по някой подхвърлен дребен келепирец.

   „Структурата на Германската националсоциалистическа работническа партия се определя от нейната стратегическа цел – ръководството на държавата и народа. Затова тя е построена по териториален принцип.” На този феодален принцип са изградени и всички днешни нашенски партии. Царят се опита да въведе в НДСВ нещо по-различно – в смисъл, партията да се състои не от членове, а от симпатизанти, но след като симпатиите приключиха, и той се съгласи с териториалната структура,членството и т. н.

   „След като е обладала държавата и масовите организации, фашистката партия разпростира своя контрол над гражданското общество и неговия духовен живот. Този контрол се извършва двояко: първо, чрез „организиране“, „обхващане“ на всички и всякакви интелектуалци в „творчески съюзи“ под наблюдението на държавата; второ – чрез принудително налагане на партийни норми за красиво, прекрасно, добро, зло, справедливо и т. н. в литературата и изкуството”, пише в знаковата си книга д-р Желю Желев.

   Как се осъществява контролът в сферата на изкуството? Много лесно: „като се издигат бездарници и полу-интелигенти, готови да сътрудничат с партията. Тъкмо на тези политически заслужили полу-интелигенти тя дава властта в обединенията на интелектуалците.” На малко ли подобни спрежоци се нагледахме през последните години в това отношение и в България?!

   А каква е целта на мероприятието? На първо място, да се стига колкото се може по трудно до истината, защото, както е известно, само тя може да прави човека свободен. И по този повод д-р Желев цитира в книгата си Бертолд Брехт, който в статия от 1934 година пише следното: „Всеки, който в наше време е решил да се бори срещу лъжата и невежеството и да пише истината, ще трябва да преодолее поне пет трудности. Трябва да притежава мъжество, за да пише истината, щото навсякъде я задушават, да притежава умът, за да опознае истината, въпреки че навсякъде се стараят да я скрият, да притежава умението да превръща истината в боево оръжие, да притежава способността правилно да подбира хората, които ще могат да приложат това оръжие, и най-сетне да притежава хитрост, за да разпространява истината между такива хора“.

   От своя страна, купената интелигенция трябва да създава култове към вождове и учители, което виждаме да се случва безсрамно, дълго и напоително и в България. „Култът – обяснява д-р Желев – не е нищо друго освен фалшив авторитет, който тираничната сила на властта създава около дадено лице, но в който започват да вярват както окръжаващите го, така и неговият носител. Затова този натрапен от системата авторитет съществува, докато съществува неограничената тиранична власт в ръцете на дадено лице: падне ли властта или лицето от власт, изчезва безследно и неговият ореол.”

   Прочее, за да може този култ (към Живков, Луканов, Костов, Сакскобургготски или Борисов) да оцелее колкото се може по-дълго, се поддържа и монополна пропаганда, каквато днес безспорно има в България, след като по свобода на словото сме след 100-ото място в света.

   На какво друго се крепи тоталитарната държава? На тотален шпионаж (подслушванията по света и у нас), на външната (етническата) опасност, на обожествяването (чрез попове и врачки), на въвличане на колкото се може повече хора в партийните престъпления (разширяване на управляващата  организирана престъпна група), на политизирането на репресивните държавни органи, които под формата на страх да осигуряват „одобрение” от страна на народа на извършваните престъпления.