Някакви интелигентни изби-колци не знаят какво искат, но им трябва сега и веднага. Ние се досещаме какво е то, но е невъзможно да им го дадем, понеже не са в състояние да го възприемат. Затова предпочитаме да си говорим с по-неинтелигентните. С простите винаги по сме се разбирали и Бойко Борисов е жив пример за това.

   Лошото е, че колкото и да се прави на непукистко, на правителството на Орешарски ма стана навик да се спъва в собственото твърдоглавие. (Справка: случая, при който Йовчев се опита да изведе с автобус депутатите от обсадения парламент.) И да зацикля. Което не е за голяма радост. Понеже нали някой трябва да клати лодката. Вярно, нашите лодкари и когато са на работа не вършат нищо, но пък спрат ли да работят, колата, в която сме се натоварили по историческо стечение на обстоятелствата, се сурва назад. Години назад.

   Затова повечето сме се примирили, че няма да живеем нормално в този си живот. Стига трапът за основа на къщичката, в която искаме да живеят децата ни, да не става по-голям. Което, като слушаме народа по телевизиите, уж на всички е ясно. Че в тия основи трябва да легне нормална капиталистическа икономика.

   Щото какви са параметрите на сегашното българско стопанство? Ниско рентабилно производство, три пъти намалели чуждестранни инвестиции (от 672.8 млн. евро през първото тримесечие на миналата година – на 257.1 млн. евро за същия период на тази), потребление изключително на чужди стоки, чудовищна междуфирмена задлъжнялост (само 37.6 % от заемите на фирмите са банкови), сив сектор от 50 на сто и за капак от май месец дефлация.

   Оправдаваме се с кризата, но проблемът е много по-дълбок. Нищо, че и у нас капитализмът започна със създаването на капитал, тоест на банки. За произхода на които, за тяхната структура и начина им на работата ще се произнесат историците, тъй като прокуратурата пропусна това по давност, смята икономическият журналист Десислав Данов. Около които банки се формираха групи или финансови ядра, получаващи „улеснен достъп до свежи средства – продължава коментара си познавачът на системата. – Постепенно предприятията започнаха да се групират в своеобразни клъстъри. Преди се казваха „групировки”. Впоследствие по благоприлично зазвуча „холдинги”. От външната страна се запазиха инсигниите (знаците) на просперитета – говорещи горили, черни лимузини и лъскави офиси. От вътрешна, обаче, започнаха да се проявяват основните дефекти на този модел. В голяма част от случаите между отделните звена в един „холдинг” липсва не само синергия, но дори и базова координация. Механичното натрупване на вкусни парчета от социалистическото стопанство доведе до постоянни вътрешни конфликти и дори откровени войни в рамките на една и съща структура. Въпросите се уреждат само с разговори между шефовете. Пирамидалните структури на отделните холдингови сегменти трудно се интегрират. Стигна се дори до комедийни случаи на сериозна междуфирмена задлъжнялост в рамките на една и съща организация.”

   Как е организиран нормалният капитализъм? Примерно, в Япония, с която дава пример Данов? „Японските организации функционират в среда на развит капиталов пазар. Те всички участват в него. Листвани (първоначално предложени) са на борсите, набират капитал от тях и генерират приходи, които отиват в голям брой акционери. Тези организации не се притесняват, ако едно „кейретсу” (банково-стопанска структура) стане акционер в друго. Те не се боят и от фондовите пазари, защото чрез тях получават жизненоважната обратна връзка за пазарната среда. Затова имат и нормален free-float (пазар на свободни акции). За това се стремят и да подкрепят и развиват акционерната култура. Защото са разбрали отдавна, че за да оцелеят, големите се нуждаят от множество малки, за които трябва да се грижат.”

   Докато „у нас борсата е основно средство за фиктивна капитализация посредством сделки между свързани лица под носа на удобно дремещия регулатор – обяснява Десислав Данов. – Акционерната култура е сведена до санитарен минимум. Защита на дребните акционери на практика няма. Анекдотични са случаите на акционерни събрания по села и паланки, докъдето не може да се стигне дори с тежка механизация. В резултат на всичко това българските псевдо-кейретсу парцелираха националното стопанство, оградиха си парцелите и внимават да нямат много взимане-даване с комшулука. По този начин тези структури обрекоха себе си на постоянно и необратимо свиване, а нас на закономерно обедняване. Това е и причината техните политически хипостаси (проекции) да влизат в предсмъртен бой за европейско финансиране. От тук и необходимостта да се овладеят всички законни и незаконни източници на валута. Това е и пътят, по който те, вместо двигатели на общественото развитие се превърнаха в ракови образувания.”

   Това, прочее, е олигархията, за която всички говорим. И която в държавата си има не повече от 50 собствени имена, но които никой не смее да назове. Било тези на Златев, Божков, Ганчев, Прокопиев, Ковачки или другите на Донев, Василев, Минев, Кръстева, Пеевски и т. н. Разбира се, партийците имат основание да крият тези имена, непонятно е протестиращите защо го правят. Вместо да забучат списъка на вратата на парламента и да знаем кой с кого и срещу кого е.

   Иначе, воюваме с вятърни мелници и положението е определено гротескно. Затова с някаква отчаяна надежда посрещнахме назначението на икономическия вицепремиер Даниела Бобева – търговски министър в служебното правителство на Софиянски и в този смисъл съавтор на Закона за валутния борд, който е най-важният (да не кажем единствен) смислен икономически темел в държавата. Значи, Бобева поне познава материята и знае, че малкият и среден бизнес е декапитализиран и няма оборотни средства. Затова идеята й е до септември да се приеме нов закон за Банката за развитие, който да осигурява финансиране за стартиране на бизнес, за насърчаване на износа и микрокредитиране. Защото в периоди на тежки кризи и при компрометиран частен сектор, какъвто е нашият, именно държавата трябва да се заеме с възстановяване на националната икономика. Е, в началото Бобева беше по-голям оптимист, но след като по-обстойно се запозна с тригодишното опустошително върлуване из българската икономика на милиционерите от ГЕРБ, вече е по-предпазлива в очакванията си. И дано още не се е отчаяла, защото надеждата ни е в такива като нея, които смятат, че „без структурни реформи никоя финансова и фискална стабилност не може да издържи дълго. Преведено на български, това звучи така: трябва обществен консенсус за бързи структурни реформи, които да започнат веднага и да продължат независимо от политическата конфигурация.”

   И сред първите крачки по този реформаторски път е изменението в закона за обществените поръчки. Чиято цел е „процедурите да станат прозрачни, да се свие бюрокрацията и повече малки фирми да имат достъп до търговете”. Което искаше да направи още в началото и Симеон Дянков, но тогава мутрите му стъпиха на врата и той си остана с намеренията.

   Между впрочем, като важни крачки за съживяване на малкия и среден бизнес Бобева смята и перманентното отпадане на различните пакети разрешителни режими. С уговорката, че тези по европейски директиви няма как да се избегнат. Важно уточнение, тъй като родният бизнес тъкмо евро-бариерите гледа да прескочи. За да може хем да получава европейски пари, хем да върти нашенски далавери.

   Разбира се, освен Бобева, има и други, особено по-млади, икономисти, настроени реформаторски. Лошото е, че към тях номенклатурата (основен електорат на всички партии) по презумпция е настроена отрицателно. Защото основното, което предлагат реформаторите, са съкращенията. Нещо не особено любимо за която и да било администрация.

   Само за справка, ето какви още причини за родните неудачи изтъква макроикономистът Калоян Ганев, преподавател в стопанския факултет на Софийския университет: „Става въпрос и за грешно планиране, а то пък е следствие от качеството на администрацията. Администрация, която една истинска реформа следва да намали поне наполовина, за да може да работи ефективно и да уважава факта, че това са средства, които хората и бизнесът са отделили, за да получат съответните публични услуги в определено количество и качество. Виждал съм го в Англия, както и в европейските институции. Всички служители и кандидати минават през външна атестация. Който не я премине успешно, просто му се посочва вратата.”

   А и защо да ходим в Англия?! Вижте гърците! След сума ти лупинги и гяволъци дори те стигнаха до неизбежните съкращения в администрацията. Включително, в националната телевизия. И нещата почнаха да се случват.