Препоръките на Европейската комисия към държавите членки на ЕС дойдоха, когато правителството на Орешарски представяше програмата си пред Борисов, Пеевски и Сидеров. Чунким последните това ги интересуваше, да не говорим, че най-последният заяви намерение да предложи депутатските заплати да се изравнят с минималната, но към днешна дата още не си е внесъл предложението.
Прочее, какво могат да искат от Брюксел, освен това, което години наред безуспешно чака и българският гласоподавател – държавност, развитие и справедливост?! Както е озаглавил програмата си премиерът Пламен Орешарски. Всички тези неща, нужни на страната като слънцето и въздуха за тази и следващата година – колкото е реалният хоризонт на правителството на Българската социалистическа партия. За която партия това е последен шанс да покаже, че се е променила, както с други думи обясни ситуацията Янаки Стоилов. Последен шанс и за Орешарски, за да докаже, че не е обикновен хабилитиран счетоводител в УНСС, откъдето половината дипломи се купуват.
Какво най-настоятелно препоръчват от Европа, за да отсеем на такава база плявата от зърното в родните намерения?
Естествено, на първо място са изискванията за спазване на бюджетната дисциплина в рамките на европараметрите, които ще предпоставят растежа, предвиден в конвергентната програма за сближаване на икономическите и финансови параметри на страните членки. Като за целта се реализира цялостна данъчна стратегия за укрепване на данъчното законодателство, повишаване събираемостта на данъците, борба със сенчестата икономика и максимално намаляване на разходите. Което може да бъде подпомогнато от независима институция, контролираща бюджетната политика и изготвяща анализи и съвети.
Какво предвижда по въпроса Орешарски? Доста купешки приказки, но и смислени, като: запазване на валутния борд и фиксирания курс до пълното членство в еврозоната; повишаване събираемостта на бюджетните приходи и пресичане на контрабандните канали; подобряване ефективността на публичните разходи на основата на анализи; възстановяване на процеса на фискална децентрализация, като поетапно се преотстъпват функции и ресурси от централната към местните власти; допускане на дългово финансиране само на продуктивни публични разходи и на програми в подкрепа на бизнеса.
Второто изискване на Брюксел засяга постепенното премахване на възможностите за ранно пенсиониране, определяне на една и съща законово установена пенсионна възраст за мъжете и жените, както и прилагане на активни политики по заетостта, които да позволят на по-възрастните да останат по-дълго на пазара на труда. Като се въведат строги критерии и механизми за контрол при отпускането на пенсии за инвалидност, така че да се ограничат злоупотребите.
Което ние в България не, че не го знаем: и това, че сума ти шапкари се пенсионират на по 40 години с максимални пенсии, и това, че жените живеят повече от мъжете, и това, че ТЕЛК-комисиите са канали за източване на НОИ и здравната каса.
Какво предвижда да направи новото българско правителство, за да промени това? На първо място спиране увеличаването на изискуемия за пенсиониране осигурителен стаж и възраст и въвеждането на гъвкави условия за пенсиониране при недостиг на 2 години осигурителен стаж и/или възраст. Което противоречи на европейските директиви, но се очаква от електората. Както се очакват и възстановяването на швейцарското правило за индексиране на пенсиите (от 2014 година), и усъвършенстването на процедурата по освидетелстване на трайната неработоспособност, и обвързването на социалните плащания с линията на бедност, а не с гарантирания минимален доход.
Що се отнася до третото изискване на Брюксел към София, то е свързано с реформиране на цялата Агенция по заетостта с цел тя да предоставя ефикасни консултации за търсещите работа и да разработи капацитет за прогнозиране и задоволяване на нуждите от квалификации. В рамките на което трябва: да се преразгледат минималните осигурителни прагове, за да се гарантира, че системата не оскъпява наемането на нискоквалифицираните работещи; да се ускорят инициативите за младежка заетост чрез схеми за гаранции; да се постигнат конкретни резултати в интеграцията на циганите и цялостната борба с бедността.
За реализиране на което от наша страна се обещава въвеждане на семейно подоходно облагане (от 2016 година), достигане на минимална заплата от 450 лева и създаване на 250 хил. работни места до края на мандата. Докогато ще се работи още върху намаляване цените на лекарствата, разширяване системата за енергийно подпомагане, увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години на 310 лева и подпомагане родителите на първокласниците.
Специално с образованието и здравеопазването е свързана четвъртата препоръка на Брюксел. В която изрично е казано, че трябва да се приеме Закона за училищното образование, да се разшири обхвата на децата (най-вече циганчетата) от системата, както и да се засили практическата насоченост на обучението, особено що се отнася до висшето образование. Като в същата препоръка е отделено внимание и на нуждата на всеки българин от ефективен достъп до здравеопазване, реформиране на системата по посока подобряване ценообразуването на здравните услуги, обвързване финансирането на болниците с постигнатите резултати и развитие на извън болничното лечение.
По който повод новото българско правителство предвижда запазване на делегираните бюджети в образованието, но нови учебни стандарти, планове, програми и учебници; обвързване качеството на обучението с практическата реализация на учениците и студентите (реформиране на професионалното обучение в посока на ефективно комбиниране на теорията и практиката). Докато в здравеопазването ще продължим с въвеждането на електронната здравна карта, ще рационализираме управлението и контрола, ще модернизиране на Спешната помощ, ще улесняваме лекарската специализация, постепенно ще преориентираме системата към профилактиката и – нещо реално – ще намалим потребителската такса за пенсионерите на 1 лев.
Намаляването на бюрокрацията е петото изискване на Европейската комисия, което е особено важно за България. И което трябва да стане посредством стратегия за електронно управление и чрез подобряване качеството и независимостта на съдебната система с цел успешна борба с корупцията. Като специално е записано изискването за подобряване на достъпа на малките и средни предприятия (както и на новосъздадените) до финансиране.
Намерение за преборване на бюрокрацията заяви и лично Пламен Орешарски, който предвижда конкретни мерки по въпроса, свързани със стриктно разплащане от страна на държавата, контрол върху концесионните договори, ликвидиране на контрабандните канали, редуциране на лицензионните, разрешителните и одобрителните режими (въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие), фокусиране на контролно-ревизионната дейност върху рисковия контингент данъкоплатци, унифициране на електронната информация, вграждане на електронна идентификация в документите за самоличност.
Ускоряване усвояването на фондовете е шестата брюкселска препоръка, която се свързва с гарантиране на правилното прилагане на законодателството за обществените поръчки, като се разшири предварителният контрол, упражняван от Агенцията по обществени поръчки с цел предотвратяване на нередности. 17.7 % от евро-средствата са усвоени до днес, заяви в четвъртъък Зинаида Златанова – вицепремиер и министър на правосъдието, въпреки че бандюгите от ГЕРБ бъткаха какви ли не лъжи по въпроса.
А в тази връзка планът „Орешарски” предвижда: извънредни мерки по усвояване на средствата по всички оперативни програми; кризисни планове за спасяване на евро-парите за автомагистралите „Тракия”, „Марица” и „Кърджали-Маказа”; включване на заинтересовани субекти от частния сектор и сектора на търговските банки в цялостния процес на управление и усвояване на европейските фондове; ревизия на лобистки закони, предпоставящи монополни и картелни споразумения.
В заключение, последната (седма) препоръка на Европейската комисия е да се укрепи независимостта на националните регулаторни органи и административния капацитет, по-специално в енергетиката и транспорта, както и в управлението на водите и на отпадъците. Препоръчва се също да се премахнат пречките за навлизане на пазара, квотите, териториалните ограничения и регулираните цени, както и да приключи изграждането на пазарната структура, като се създаде прозрачен пазар на едро за електричество и природен газ. Нужно е още да се ускорят проектите за междусистемни електро- и газопроводи и да се укрепи капацитета за справяне с прекъсванията на доставките. Повече усилия трябва да се положат за подобряване на енергийната ефективност.
И всички тези неща са залегнали и в програмата на новото българско правителство. Надълго и нашироко. Най-вероятно обаче с цел да не се забележи намерението за рестартиране на проекта „Белене”. Във връзка с което се предвиждат „незабавни преговори с „Росатом” с оглед минимизиране на иска за 2.5 млрд. лева”.
Въобще, поредното правителство на бъдещето, както се изрази Соломон Паси.
