Животът обаче тече – като широка река: и тъжно, и весело. Северна България е скована от сняг и студ, Южна – залята от вълни и порои. Децата не знаят кога са на училище, кога във ваканция. Макар че и по време на ваканциите не карат ски, както правят зимно време децата в нормалните държави. У нас ски карат чужденците, гърците, Цветанов, Дянков, Трайков. Даже едни нищо и никакви румънци, които по-бързо почистиха Карпатите, отколкото ние отсечката Русе – Бяла. За което трябваше запрените за 24 часа румънски туристи да ни освиркат. И властите, и телевизиите, и нас. Щото ние, примерните български граждани, мълчим като шилета пред заколение. Заколение от Господа, от природата и за капак от милиционерите.
Около 2 февруари по медии и форуми нашенски феминистки откровено наругаха българските мъже, че ако не са педерасти в буквалния смисъл, то в преносния безспорно са такива, а мухльовци – сто на сто.
Сега обаче, на Свети Валентин и особено на 8 март, мъжете им го връщат. Правейки се на улави, че има такива празници. Като на първия празнуват Трифон Зарезан (в тесен кръчмарски кръг), а на втория се отчитат пред тъщите с някоя евтина китка. Затова повечето български жени свикнаха да празнуват сами 8 март. Което си е истинско вътрешно (в семейството) взаимо-изтребление под формата на демократични пунически войни.
Иначе погледнато, извън споменатите национални особености, единственото на този свят, за което се говори повече от политиката, е любовта. Тя е окупирала сериали и романи, изпълнила е съдебни зали и адвокатски кантори. Нищо, че никой не е забогатял от любов. От нея само са обеднява и оглупява. В крайна сметка обаче, нали трябва да си харчим за нещо парите?!
Прочее, има разни любови, затова тук ще говорим за истинските. Които могат да се вкарат в четири калъпа, групи или равнища. Затова предварително трябва да се застраховаме, че продължителността на всяка една любовна връзка е различна. И зависи от повече фактори – не само от това на кое от обяснените по-долу равнища се намира.
И така, най-масовата група любовни двойки се обичат на битово равнище. Където чувствата се измерват въз основа на това доколко взаимопомощта (физиологична) задоволява всеки един от партньорите. И понеже в днешно време битът на повечето българи е мизерен, връзките в чувствено отношение се разкъсват по-лесно и следователно не издържат дълго време. Като на този етап спасяването на семейството не е и възможно. Да не говорим, че при институции като родните държава, църква и училище, които не само че не играят нужната консолидираща роля, ами действат углавно разрушително, по-добри любовни времена за масите скоро не може да се очакват.
Отделно, в тази най-разпространена любовна група взаимоотношенията се определят от моторната нервна система. Което ги прави напълно съзнателни, а оттам – откровени и груби, с което допълнително увреждат чувствата (граничещи тук с инстинктите). Защото при такива отношения думите работят с основните си значения, а всяко отклонение от значенията води до тежки недоразумения.
Следващата група влюбени изграждат сравнително по-здрави връзки помежду си, тъй като се привличат, освен чувствено и битово, но и на основата на повече общи знания и разсъждения за смисъла на живота. Влюбените на това равнище са общо взето, ако не с еднакви професии, то с близки като качество и количество способности и житейски стратегии. Макар и полусъзнателни, нервните им реакции и действия са сходни или се схождат с немного усилия. Те еднакво разчитат физиологичните знаци и движения и се отзовават адекватно на тях, което им позволява да общуват сравнително комфортно помежду си. Проблем при тези двойки е, че всеки от партньорите си въобразява, че заслужва повече в любовта, поради което изневерите също са много вероятни. А това е така и защото в тази (немалка) група преобладават хора, които са или с несъстояла се професионална реализация, или с претенции, които надвишават възможностите им.
Третата група любови събира двойките не само чрез чувствата, но и на основата на общи убеждения и ценности. Връзките между влюбените тук се определят от автономната нервна система, която произвежда несъзнателни реакции. Любовниците от тази категория са със сходен темперамент, лесно напасват животите си и като физиология, и като духовност и по принцип живеят еднакво дълго. При тези връзки обикновено казваме, че Господ е събрал партньорите, защото те имат не само близки представи за добро и зло, красиво и грозно, но и общуват с тези категории така, както дишат. Разбира се, изневерите и тук са възможни, но обикновено протичат в катастрофични форми и понеже това се осъзнава, партньорите полагат усилия да ги избягват.
Идеалната връзка между мъжа и жената е на равнище идентичност. И случила се по този начин тя осмисля целия живот на партньорите. Което се отразява не само на техните взаимоотношения, но и на физиологическата им съвместимост. И двамата са еднакво жизнеустойчиви, откъдето произтича и увереността в надеждата на по-възрастните да остаряват заедно. Всичко това им позволява да живеят еднакво дълго и да се грижат един за друг до последния си земен миг. Практически, над тази любов е само Божията, която е не само необяснима, но и неизмерима.
Разбира се, без любов светът нито свършва, нито е по-малко интересен. Но винаги ръка за ръка с думичката любов върви и думичката щастие. Което идва да покаже, че в крайна сметка и любовта е в известен смисъл навик. Тъй като щастието се състои точно в това – да имаме възможност (духовни и материални средства) да задоволяваме навиците си. Защото те ни осигуряват спокойствието, което ни е необходимо, за да вършим по най-добрия начин работата си – независимо какво работим.
В крайна сметка, разбирането за щастието като навик и без любов си може. Тъй като при щастието навиците са удобство от рода на понятието ред. Който ред, от своя страна, е не философска, а даже – надфилософска категория. Защото, ако не съществуваше реда в нещата, нямаше да я има самата философия. Апропо, философията е най-релаксиращата наука. Затова с нея се занимаваме всички – от кварталния пияница до министър-председателя и министъра на вътрешните работи.
От друга страна, и светът узря за нашата теория, че щастие има само в приказките. Или ако го има другаде, то е в главите ни – едно не много сигурно и престижно, затова пък винаги объркано място. Поради което и щастливците не знаят точно какви са – пияни, влюбени или министри. Та, така погледнато, невежеството май е най-голямото щастие. Затова повечето жители на Земята (53 %) се смятат за щастливи. Те са четири пъти повече от нещастните (13 %).
Най-големите щастливци са във Фиджи, Нигерия, Холандия, Швейцария и Гана. Което показва, че щастието, освен креативни и географски, няма и материални претенции. То е по-близко до усещането за свобода. Нали си спомняте как се провиква към небето плененият Пиер Безухов в превзетата от Наполеон Москва?! „Кой може да ми отнеме свободата?!”
На свободния никой не може да му я отнеме. Както на роба никой не може да му я даде.
ПП. Новини, коментари, туристически маршрути и фитотерапевтични практики може да намерите в електронния вестник "Д-ФАКТОР" на адрес: www.factor.ovo.bg
