Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2012 18:31 - Накъде в 2012-а?
Автор: krumov Категория: Политика   
Прочетен: 1490 Коментари: 0 Гласове:
3



   В новата 2012-а сме. В нещо като Ноев ковчег. Където вместо всички растения и животни, сме се набутали всички българи. В леко шантаво състояние – фрустрирани след празниците от филми за Исус и такива с Мег Райън, от безцелно преяждане и препиване, от празни съвети на политици и икономисти на фона на банално, но хронично безпаричие. И се носим сред световната криза, както едно време плували на яхтата Дончо Папазов, жена му и дъщеря му, само че те – с надеждата не толкова да обиколят света, колкото да са по-далеч от комунизма, докато ние – всички българи – с провинциалните си притеснения да не ни откраднат сиромашията.

   И те, и ние чакайки да стигнем Куба. Те, защото така са им написали в маршрута, ние – понеже натам с тоягата на мизерията и с проповеди за библейска бедност са ни подкарали и светската, и духовна власт. Нищо, че точно депутати, владици, мутри и мутреси продължават да задръстват страната със силикони, чалги, джипове и лимузини, не спазвайки собствените закони, постановления и наставления. При което след всяка Нова година с изненада разбираме, че пак не сме станали Швейцария, Германия или Нова Зеландия, а сме одрали кожата на Колумбия и Венецуела, даже в началото на 2012-а, както казахме, го докарваме на Куба.

   Понеже, като си задаваме непрекъснато въпроса накъде отиваме, постоянно забравяме откъде идваме. За да продължаваме да нямаме кураж да си отрежем опашката. Смушквайки се в малодушието, което ни тресе от 1396-а година и оттогава, благодарение на него, мазохистично се крием под полите на всякакви популисти, въобразявайки си, че можем да заобиколим истината и така, без усилия, да заживеем охолно и щастливо. Само защото сме в Османската империя, в Централните сили, Тристранния пакт, Варшавския договор, СИВ, НАТО, ЕС, ПЕС, ЕНП или другаде. Което, разбира се, не може да стане. Тъй като „откровеността никога не може да се наложи чрез увъртане, истината – чрез лъжа, а демократичният дух – чрез авторитарно нареждане” (Вацлав Хавел).

   За да се случат добрите неща, трябва да се върнем и да си оправим кривиците отпреди. И тук за пояснение ще кажем само, че по-голяма част от тръгналата с нас към демокрация Източна Европа още от 89-а година се зае да си изправя кривиците – дори тези с корени в Първата световна война, разграждайки Чехословакия, Югославия, Съветския съюз, ГДР, комунизма, политическата милиция. Докато ние не събрахме кураж да се разправим с една тъпа Държавна сигурност. Без да потърсим отговорност за нейните и на другите комунисти 45-годишни и последващи подвизи. Които гръмогласно припомняме преди всички избори, но щом минат изборите, забравяме и дали сме гласували, камо ли за кого. Щото всички сме се обърнали със спечелилите изборите. Поради което стигнахме да жалкото положение на демокрация да ни учат комунисти като Борисов и Цачева, които даже ни ръководят как да мислим и пишем. Къде по-дебелашки, къде хептен просташки, което, ако е само до нас, да го преглътнеш, ама така взеха да се отнасят и с европейците. За подобни случаи народът е казал: „Боже, прибери си вересиите!”. Божия практика обаче е да прибира по-скоро електоратите, нежели тарикатите, но това е друга тема.

   Що се отнася до Европа, на нея й е пределно ясно, че с нашия акъл няма да прокопса, затова в случая е по-важно българските глави да проумеят, че нещата в ЕС са на други равнища. И при подемите, и в кризите. С които равнища България и Румъния са както несъизмерими, така и несъвместими. Поради което гламавата стратегия на Дянков да стягаме коланите до задушаване е по-скоро съвременна версия на мита за Каин. Който добутва камъка до върха, откъдето отново се сгромолясва в пропастта, след което царят, Станишев, Дянков или Борисов се оттеглят в Мадрид, ПЕС, Вашингтон и меверето, а ние оставаме пак да теглим гайлето.

   И това е причината да се заговори, че тази година ще има избори или „ще бъде неизбежно сформирането на кабинет на националното спасение”. А не защото го е казал Лютви Местан. Всъщност, ако изключим витиеватостта на местановия израз, турчинът е прав. Само с правителство, освободено от партийни, коалиционни, корупционни, престъпни и други зависимости, може да оцелеем, без да са ни наритали от Брюксел или в по-лошия случай преди да сме се разпаднали подобно на другите славянски, православни, екс-комунистически Сърбия и Македония. Които като нас джуркат познатата балканска манджа от херостратовска мания, лицемерна националистична злоба и дваж по-лицемерна партийна ревност, водещи заедно и поотделно до кривата круша. Особено в периоди на световни кризи, от които на сръбските тарикати им се е случвало да се измъкват, но на нас – никога.

   Та, какво трябва да направи едно евентуално (Кунево или друго) правителство в спешен порядък, за да излезем от лабиринта на престъпността и мизерията?

   На първо място трябва да освободи икономическата инициатива, озаптявайки картелите и монополите, които в навечерието на Нова година глътнаха половин милион малки и средни фирми. Като конкретно:

   а) се приеме европейски закон за обществените поръчки (за какъвто Дянков се опитва да говори от две години);

   б) бъдат премахнати почти всички разрешителни режими и

   в) се институционализира електронното правителство, което от само себе си ще намали чиновниците наполовина.

   Като при реализацията на тези конкурентни практики не се правят никакви изключения. Били те за Бирата, „Лукойл” или момчето, което говори с морето или рита топка в меверето. Защото в нормалните държави бизнесът се прави по законен, почтен и модерен начин. А не както у нас, където успяват бандитите (респективно спортистите), понеже имат най-много мускули и най-малко акъл, както и никакви морални спирачки, за да крадат без скрупули от всички, най-вече от „държавата”.

   Освен това, при извършване на споменатите реформи има и изискване за темпо на всички (или поне на най-важните) промени, които трябва да се случат в спешен порядък (в рамките на най-много 300 дни). За да може още от есента на тази година да берем плодовете и на усилията, и на ограниченията, които при сегашната икономическа практика бадева преживяваме.

   И понеже става дума за радикални икономически мерки, новото правителство трябва не само да не приема фискалните ограничения на т. нар. „пакт за финансова стабилност”, но да опита да се освободи и от прангите на валутния борд. Като го направи разумно и при изкъсо следене на резултатите от мярката. Която при лоши резултати, трябва своевременно да се прекрати. Както от няколко години практикуват в Турция. (За сведение, турската икономика, наред с бразилската и някои азиатски, слага в джоба не само доскорошните европейски тигри, но гони и доста от икономическите показатели на настоящите леваци в Америка.)

   Прочее, вторият стълб на нашето общество, който се нуждае от спешни и радикални промени, за да осигури жизнено важното усещане за справедливост, е свързан с правораздавателната (с 50 хил. калпака) и правоохранителната (със 70 хил. фуражки) системи. Защото, както се вижда, в тази власт с относително най-високо бюджетно лапане се подвизават 120 хил. души. Затова, за да се завърти колелото и тук, наличният състав също трябва да се намали наполовина. Като така ще стане възможно заплатите да се увеличат двойно, а оттам двойно да намалеят предпоставките за корупция. След което прокурорите да минат към изпълнителната власт, а съдиите да се избират на всеобщи избори. За да има гаранции, че тези, които ни съдят, са честни и неподкупни. Защото, както казва Вацлав Хавел, „и най-добрите закони, и най-добре измислените демократични механизми не гарантират нито законността, нито свободата, нито човешките права, щом не са подплатени с определени човешки ценности.” А кой друг ще е по-сигурен гарант за ценностите от суверена?!

   И, в заключение, третата по спешност радикална промяна, която трябва да бъде извършена в държавата, е свързана с незабавна драстична реформа в образованието – средното и висшето. Защото тук всяко забавяне се мултиплицира – всяка пропусната учебна година се равнява на 10, 20 и повече календарни години, загубени за развитието на страната. Затова една от последните директиви на Брюксел към София е свързана именно със спешното приемане на новия закон за образованието. Но понеже и образованието, както футболът, станаха тема на всякакви физкултурни седенки, ще спрем дотук с обсъждането, отстъпвайки думата на докторите с каузи на хонорар. Ако не друго, да се посмеем малко.

   ПП. Други коментари, новини, туристически маршрути и фитотерапевтични практики търсете в електронния вестник "Д-ФАКТОР" на адрес: www.dfactor.ovo.bg





Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krumov
Категория: Политика
Прочетен: 268162
Постинги: 137
Коментари: 83
Гласове: 845
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031