Пуснаха проект за Бюджет’2011
Философии, рейтинги, заклинания и магически числа около народната пара
Преди отпуските в стила на финансовия министър в публичното пространство бе пуснат проект за догодишния бюджет, който ще се обсъжда до средата на септември. Маркирани са няколко макро-цифри и тенденции, чиито първи коментари показват и първите различия във „философиите” на различните икономисти.
Всъщност, защо у нас всичко започва и свършва не с реформите, не със законите, не с културата или бизнеса, а с бюджета? Защото всички политици и обслужващия ги бизнес крадат от този бюджет. И за да може всички – и управляващи, и опозиция – да продължават да крадат, затова са и разправиите през цялата година. А не, защото политиците имат някакви различни философии за народните пари. Напротив, те се интересуват единствено от личната изгода и тази на съ-бандитите си. И като уточнят тези изгоди в детайли, грабват от Интернет някаква школа – либерална, социална, кейнсианска или кокошкарска, разбъркват я с имена и примери, които нищо не доказват или пък доказват нещо в Мадагаскар, и дрънкат като празни тенекии месеци наред. Бъркотията се увеличава от факта, че получилите образование в чужбина са учили при различни учители, докато тези у нас – при политикономисти от времето на икономическия институт „Карл Макрс”. Разбира се, и нашенските учители са си набавили в главите нещо ново, но то е по пътя на случайното самообразование и преди всичко на лошите практики, тъй като в България други не е имало. Каква модерна бюджетна философия, например, може да има един Кръстьо Петков?! Който следвало да се пенсионира веднага след 89-а година, а продължава да бъде преподавател?! Да не казваме, че в БАН, в университетите и институтите има стотици и хиляди като него, които симулират не само наука, а въобще някаква работа.
Като приходи за догодина се предвиждат 25 млрд. и 830 млн. лева. Или с милиард и 300 милиона повече от тазгодишния актуализиран бюджет, който ръст от 3.6 % е и най-оспорваното от критиците число. От една страна, за 2011 година Световната банка и МВФ ни дават ръст от 2 %, от друга, някои местни икономисти предвиждат най много половин процент. Синият Мартин Димитров пък направо каза, че никой не знае дали въобще ще има ръст, камо ли колко процента ще бъде той. Та, при това положение целият проект на бюджета бил сбъркан, тъй като бил направен отзад напред. Тоест, най-напред били планирани необходимите разходи и след това ръстът бил нагоден така, че да ги покрива. Демек, ръстът се превърнал в нещо като дядо Коледа, когото М. Димитров подозира, че не съществува. Разбира се, и при обратния вариант нагаждането е на същия принцип, само че на ръста му викаме дядо Мраз, който също не съществува, а освен това и подаръците на татковците са по-евтини. Важното обаче е да клатим лодката или каруцата. Не, че хората имат голямо желание да ни запомнят, но като няма кого другиго, щат не щат ни гледат. Като в оная приказка: викам ти майсторе, щото не ти знам името.
Иначе, по-голямата част от парите – 640 млн. лева, които ще формират споменатите 3.6 % ръст на икономиката, ще дойдат, според финансовото министерство, от ДДС. Тоест от потребление. И ако в бюджетната прогноза реалният растеж на БВП за догодина е 3.6 %, то за 2013 г. се предвижда той да бъде 4.7%, а през 2013 г. – 4.9 %.
Другото жизнено важно число за всички европейски бюджети е процентът бюджетен дефицит. А според прогнозата догодина у нас той няма да надхвърли 2.5 % от БВП, като по-нататък ще намалява до 1.5 % през 2012 г. и 1 % през 2013 г. През това време се предвижда средна инфлация съответно 3.6 % за 2011 г., 3.5 % за 2012 г. и 2.7 % за 2013 г.
Какви разходи се предвиждат догодина? С презумпцията „пари срещу реформи” най-много средства като относителен дял са отделени за секторите социална сфера, здравеопазване, отбрана и полиция. Няма много логика в това, тъй като нали реформата е с цел повишаване ефективността от дейностите, но да предположим, че самите реформи ще бъдат свързани със съкращения и обезщетяване на уволнените, а в България винаги се е смятало, че уволнените или пенсионирани полицаи или военни са с по-големи разноски от другите хора. Звучи смешно, като знаем какво правеха тия сектори преди 89-а година, но може би след това нещата са се променили. А и нали и главните шефове на републиката са от бранша.
Иначе, при разходите е заложено нетно намаление от 120 млн. лева (до 27 млрд. 690 млн.). То се дължи основно на орязване на разходите на Националния осигурителен институт със 132 млн. лева, като почти цялата сума ще се спести от плащанията за пенсии. Прогнозата се базира на демографски фактори и ако пенсионната реформа започне в началото на 2011 г., какъвто е последният нишан на Тотю Младенов, е възможно да се спестят много повече средства.
Някои икономисти обаче се притесняват, че с темповете, с които в момента се харчи, правителството ще опре до резерва на Сребърния и други фондове още през март следващата година. Поради което предлагат да се въведе нещо като фискален борд, който да озаптява бюджетните харчове с цел контролирането на тъй важния за цялата европейска икономика дефицит. Политиците, естествено, отбиха такава вероятност и като опасност, и като необходимост.
Така, догодина размерът на разходите спрямо БВП се запазва под прага от 40 %, като данъците и пенсиите няма да се променят до 2012 г. Това е в общи линии бюджетната прогноза за периода 2011-2013 г., приета в края на юли от правителството.
Овладеният дефицит и ниското ниво на външния дълг – 14.8 % спрямо БВП пък са главните основания на кредитната агенция Standard&Poor"s да потвърди кредитния рейтинг на страната от края на 2009 година, когато перспективата беше повишена на стабилна. Като положителен фактор е отбелязан и делът на износа на българската икономика, който е 53 % от БВП и с него България е сред най-отворените икономики в света. Което позволявало на страната да се преориентира и да реагира по-бързо на външните условия в сравнение с другите страни от Балканския регион в лицето на Румъния и Гърция.
Разбира се, както при доклада на ЕК за напредъка на страната в секторите правосъдие и вътрешен ред, така и при запазване на стабилния рейтинг на нейната икономика някои потърсиха интрига, в случая по отношение избора на кредитна агенция. Факт е обаче, че има успокояване на икономическата обстановка както в България, така и по отношение на България. Вътре има оплаквания, че много от фирмите в строителството, селското стопанство и туризма са пред фалит. Но така е не само у нас, а и по света. Фирмите нито са вечни, нито могат да си живуркат, без да се грижат за конкурентоспособността си. А пренасочването им в други по-рентабилни сектори е ставало и не задължително в условията на криза, камо ли при наличието на такава.
Иначе, към 31 май консолидираният дълг на страната възлиза на 5 млрд. 279 млн. и 500 хил. лева или на 15.2 % от БВП, почти колкото преди една година, когато е бил 14.9 % от БВП. Така, че към управлението на външните и вътрешни държавни задължения и то в условията на депресия, едва ли може да се отправят някакви забележки.
Остава сега инвеститорите да ни повярват, че сме добро място за бизнес. Само, че батаците тук са в законодателната и право-охранителната система. Защото за подобряване на положението тия дни Германо-българската индустриално-търговска камара препоръча на премиера да направи 101 поправки в 24 закона. Той вече спусна предложенията по вертикала, но в крайна сметка нещата ще опрат до парламента и съдебната власт. А в тези блата, където е крокодил до крокодила, те просто изчезват.
