„Хубав живот” – имаше такава хубава песен. За съжаление обаче, през последните 20 години много хубави неща потънаха в българското блато от шум, мутри, силикони и простотия. Затова не се учудваме, че в момента най-хубавият живот според класацията на американското списание "Нюзуик" (Newsweek) е във Финландия – страна със суров климат, с по-малко население от България и с „Нокиа”. Вероятно хубавият живот е съхранен във фризер, защото втора по него е Канада. Все в тази посока трета по хубост на живота е Швеция, а вижте как изнервени шведски запалянковци замеряха с камъни българските футболисти от „Левски”: без никакъв повод. Изглежда, както интелигентността, красотата и мъдростта, така и бруталността и простащината нямат материални измерения. Като в случая или битието не определя съзнанието, или изключенията потвърждават правилото. И Швеция, и Финландия са скандинавски държави, но Финландия оглавява и класацията по образование. Докато хвърлящите с камъни са на 19-о място по образование и – (!) първи по политическа обстановка. А първенците по тая обстановка не ни ги хвали – и ние сме най-напреднали в нея.
Иначе, мнението на българите за образованието е ясно: „Зелен кон и умен даскал няма”. И си купуват образование направо от директора или ректора. Е да, ама зелен кон има. Макар и в „Българи от старо време”. Само, че простаците и тази прекрасна книжка не са прочели, та и до ден-днешен не подозират, че това е най-добрият текст в българската литература.
Комплексно по качество на живот България е на изненадващото 38-мо място. С едни гърди преди Румъния, но и прекалено напред за очакванията напоследък. Защото ние така се самосъжалявахме, че очаквахме да сме най-много на 150-о място. А дори изгонените от Франция нашенски цигани смятат, че в България се живее по-добре, отколкото в родината на демокрацията. „Баси Европата! Баси включването!” – възкликна един циганин, пристигнал от Париж, където отишъл на ромско включване, но откъдето се върнал с убеждението, че 16-ото място на Франция по хубав живот си е 160-о.
Да си признаем, и на нас в България ни писна от „баси това”, „баси онова”, „баси държавата”. И взехме да забелязваме и добрите неща по улицата и в делника. Така или иначе, животът е един, та няма как да не осъзнаем, че всичко се свежда до „баси мене си”, както преди 20 години написа Константин Павлов.
Ама това не е основание да правим скрита реклама на политиците. Вярно, промениха се някои неща. Поради естественото човешко развитие обаче, не благодарение на правителствата, които, разбира се, използват всякакви поводи, за да се самопохвалят. (Както едно време комунистите се хвалеха на гърба на научно-техническата революция.)
Наука, техника, литература, мирише на сладък септември – трябва да се тръгва на училище. За съжаление, в класирането на „Нюзуик” по образование сме чак на 42-о място, непосредствено след Израел. А ние, израелците и доносникът Гоце така обичаме да се хвалим със средношколските успехи на световни олимпиади по физика, математика и информатика, че май взаимно сме си виновни за заетите позиции. Не, че и в тази сфера Румъния не е след нас, но звучи кофти да сме по-необразовани от Малайзия, Перу и Казахстан.
Непрестижно е дереджето на младите хора в България. И прави чест на Министерството на образованието, младежта и науката, че не замазва фактите, както се правеше досега, а показва действителното положение. За да се вземат някакви превантивни мерки. Защото през последните 20 години, увлечени в крадене и просташко забогатяване, неглижирахме системата повече от обичайното. Вследствие на което зелените коне бяха сред най-последните грижи на правителствата.
Раздвижване се забеляза, когато министър на образованието стана духовития Даниел Вълчев, който най-после въведе матурите, но и при него нещата вървяха мудно и трудно. Още през 2004 г. Европейският съвет прие доклада „Образование и обучение 2010”, в който бе подчертано, че стратегията от Лисабон се крепи на спешни реформи. Докато ние стигнахме същата година, в която вместо да завършваме, тепърва започваме реформите. А колкото и консервативна да е образователната система, промените в българската да закъсняват с десетилетия хич не е нормално.
Затова Министерството на образованието, младежта и науката вече публикува за обсъждане проект на стратегия за младежко развитие до 2020 година. Разбира се, почти всички медии се хвърлиха на мрачната статистика в него. Младите в България са демотивирани, интересуват се все по-малко от политика, живеят дълго с родителите и искат да емигрират. Те все по-малко четат (16 % от учениците), като почти всеки пети изобщо не притежава книги у дома си. В същото време все още малко млади българи ползват компютър всеки ден. Все повече младежи между 15 до 24 години пият алкохол, като през 2010 г. броят им се е увеличил с 12 % спрямо 2009. Над 30 % от същата възрастова група пушат всеки ден, а за последните пет години се е увеличила и употребата на наркотици и психотропни вещества.
Ясно е кой е произвел всичко това. По-важно е този, който го е произвел, не да продължава да се оправдава с абстрактните общество, време и пространство, а да премете двора си. Защото статистиката е тревожна, но не и изненадваща. И в случая е по-важно какво ще се направи, за да се спрат негативните тенденции в образователната система.
Като важна в стратегията е определена задачата за „подобряване на качеството на средното и висшето образование и неформалното обучение, както и насърчаване на ученето през целия живот, в съответствие с потребностите на пазара на труда чрез: засилване на ефективността на връзките между образователните и обучителните институции и бизнеса за улесняване на прехода от образование към заетост; насърчаване на изследователския интерес на учениците и студентите чрез участие в различни проекти; осигуряване на достъп до професионално образование и обучение на младежи в неравностойно положение – младежи със специални образователни потребности, младежи в социален риск или отпаднали от образователната система; насърчаване на сътрудничеството и възможностите за срещи между работодателите, професионалните училища, обучителните центрове и академичната общност.”
Хубави пожелания от един все още мотивиран за реформи министерски екип, начело с министър Сергей Игнатов и зам.-министър Милка Коджабашиева – и двамата от Видин. Много по-важно обаче е как тези пожелания ще навлязат в образователните дебри. Защото училищата са тотално феодализирани. Там директорите действат еднолично, почти не изпълнявайки препоръките по осъществяване на едни или други съвместни проекти и задачи нито на регионалните инспекторати, нито на министерството. Учителите се назначават срещу рушвети. Повечето директори са такива от десетилетия и са обръгнали, както в най-тънките механизми на рушветчийството, така и в най-префинените форми на формализма и отчитането на непроведени или претупани дейности. Има директори, официално обявени за доносници на Държавна сигурност. Оправдавайки се и използвайки икономическите смущения в държавата и системата, много от тях са готови на всичко и правят всичко, за да осигурят спонсорство или одобрение на проекти, по които да получат финансиране лично за себе си. Някои училища са се превърнали във фабрики за неуспешни проекти, които нямат нищо общо с образователните потребности на учениците. И всички тези неща са публична тайна, известна и на обществеността, и на родителите, и на децата. Но какво от това? На обществеността не ѝ пука. Родителите се страхуват да не настроят системата срещу рожбите си, докато самите рожби гледат да минават между капките и да оцеляват поне физически в този джурасик-парк. При което няма как да възпитаваме децата въобще, камо ли както трябва! А и нали възпитанието е 70 на сто подражание на родители, учители, батковци и каки, чичковци и лелки, бизнесмени, квартални хулигани, мутри и проститутки?! Като през цялото време от цялата менажерия се изисква да уважава институцията училище! Тъй като в чл. 40, ал. 5 от Закона за народната просвета е казано, че на учителите се дължи почит и уважение от страна на учениците и обществеността. Ресто, казват на такова изискване в нормалните общества – уважението не може да се изисква. То се получава, ако се заслужава.
30.08.2010 17:44
30.01.2012 11:37
16.02.2012 22:30
