ТЪМНИЯТ ТУРИЗЪМ

   Лятото дойде, а с него ни връхлетяха и туристическите терзания. Защото вярно, че има и зимен туризъм, но той е прекалено скъп – практикува се от заможната управляваща номенклатура и чужденците. Масовият българин си представя почивката като лятна форма на лечение – било на море, на минерална баня или на чист въздух в планината. Която представа с течение на демократичните години постепенно еволюира към микс от спомени и мечти. Защото нали не си представяте българските пенсионери да пътуват към днешна дата с круизни кораби, както го правят техните набори от страните, към които се стремим.

   Затова ще се насочим не толкова към възможностите за почивка на българските граждани, колкото към туризма като стопанска дейност. Която трябва да повишава благосъстоянието на всички българи, с каквато цел уж бе намален и данъкът добавена стойност за туристическите услуги – от 20 на 9 процента. Казваме уж, защото това бе сторено не в полза на държавата, а на собствениците на туристически обекти – от хотелите в градовете и курортните комплекси до селските къщи за гости. Които обекти буквално бяха откраднати от бившите комунисти, доносници и техните охранители – мутрите. Съответно построени с откраднати от държавната каца пари. Макар и от едните, и от другите, и от третите да не се очаква смислено, хеле конкурентно развитие на дейността. Ще кажете, че за развитието има професионалисти, които се купуват. Купуват, но не и крадат, както са свикнали да бизнесменстват родните олигарси. А това означава, че при реална конкуренция професионалистите, ако още са останали,  и от този сектор ще изтекат.

   Вследствие на което съвсем логично си обясняваме и статистическия абсурд в страната за една година да са влезли 10.5 млн. чуждестранни туристи, но на хотел да са отседнали 3.5 млн. от тях. Явно повечето били нашенски емигранти. Все едно, години наред туристическата статистика отчита национална леглова база по-малка от тази само в Слънчев бряг! И "няма механизъм, няма сила, която да разплете взаимовръзките между апарт-комплексите, тайните и явни апартаменти и тяхната сива роля в хотелиерството", написа професионалната туристка Лияна Панделиева. Според която, всички "са наясно, че в различните сезони между 40 и 70 на сто от туристическия бранш, преимуществено в сферата на хотелиерството и настаняването, са в икономическа сянка". Като за сравнение твърди, че няма никакъв вариант, в който браншът да краде така „ежечасно”, примерно, от турската държава.

   Апропо, в  графата "Посещения с цел почивка и екскурзия" на Националния статистически институт броят на хората, целенасочено избрали България за туризъм през 2017 година, бил 5.530 милиона, а през 2018 година – 5.805 милиона. Или има ръст от 275 хил. души. Разликата между 2016 и 2017 година пък била плюс 385 хиляди. Някакви смешни рекорди! Докато през всичките тези години от министерството отчитат двойно повече туристи. Забележете: без никой да казва къде са парите от престоя на тези два пъти повече туристи!

   Отделно, според министърката, средният престой на чуждите туристи у нас е 1.9 дни, а в Хърватия – над пет дни. В същата Хърватия, където след най-скъпото туристическо занимание – яхтсменството, най-много пари идват от къмпингуването. На което у нас обаче брутално, нагло и всячески се пречи. При това от най-високо държавно равнище! Ще попитате защо? Защото къмпингите са директна конкуренция на мутренските хотели, които от сезон на сезон остават все по-празни и по-безполезни. А килифарското обяснение на управляващите е, че къмпингуването се ограничава с цел опазване на природата. Макар същинското опазване да се състои не в борбата с туристическото замърсяване, с което и самите туристи се справят, а в изсичането на горите и в свръхзастрояването на морските и планински курорти.

   Заради което именно липсваме в класациите за еко-туризъм. Където през настоящата година водещи са отново Хърватия, Австрия, Белгия, Словения, Франция, Ирландия, Италия, Испания, Латвия, Португалия. А нас ни няма в нито един от секторите: красива природа, плажове, градове, екотуризъм, кулинарни дестинации, ски-дестинации, романтични гледки. Докато държави като Словения, Словакия, Хърватия, Унгария, Чехия, Полша, Черна гора присъстват в по няколко категории. 

   Като добра новина в последно време може да се отбележи появата на вело-трасето "Дунав ултра", което стига до Черно море и е с дължина от 730 км. „Ако изключим официалната страница на трасето обаче, при обстоятелствено търсене из всички вело-трасета в Европа, включително и тези по Дунав, такъв маршрут не е отбелязан където и да е. На изток всичко спира в Сърбия и Румъния. България не съществува на тези карти", твърди Панделиева.

   Затова тая пролет премиерът и туристическата министърка се нагърбиха със задачата да примамват руски туристи. С облекчени визи и безплатни самолетни билети – реверанс към най-бедните руснаци. И те обаче вече нямат особено желание да идват тук, предпочитайки Турция и Гърция. Защото отдавна не цената, а качеството на услугата е на първо място при избора на туристическа дестинация от клиентите.

   Прочие, по света вече се говори за свръхтуризъм. Който се определя като прекомерен ръст на посетители, водещ до пренаселеност в райони, където жителите страдат от последиците от временния и сезонния пик на туризма, водещ до постоянни промени в техния начин на живот, достъпа до обществени пространства и цялостното им благосъстояние. Най-общо пет са отрицателните последици в това отношение: отчуждени местни жители, влошено туристическо изживяване, претоварена инфраструктура, вреда за природата и заплахи за културното наследство.

   Смята се обаче, че вместо да се фокусират върху обуздаването на туризма, градовете трябва да се насочат към технологични решения, които да помогнат за управление на туристическото поведение, да създадат структурни промени в градската туристическа инфраструктура, позволявайки на градовете да продължат да се възползват от значителните приходи, които туризмът носи. Някои компании и общини в градове като Лондон и Антверпен вече работят по използването на механизъм за проследяване движението на туристи, за да могат да управляват по-добре тълпите. Ама за какви технологични решения може да се говори у нас, когато ние не можем да се справим с най-елементарното – да си преброим туристите?! Или смятате, че с новия компютър Габриел и Бо(й)ко ще го направят?

   Що се отнася до свръхтуризма, от американското списание за бизнес и финанси "Форбс" предлагат няколко прости начина, по които туристите могат да намалят последиците от посещенията си за местните хора и за самата дестинация: като не си хвърлят боклука, а дори събират и друг такъв; като научават някои полезни думи на местния език; като спазват ограниченията и не увреждат исторически забележителности; като посещават обектите извън сезона, което би могло да спести и пари на пътуващия.

   В тази връзка кметът град Сплит Андро Кръстулович Опара моли туристите да научат няколко полезни хърватски думи, които ще чуват при престоя си – pomalo, равнозначно на призив да не се бърза; pižolot – хърватският аналог на сиеста; fjaka – осъзнато състояние, в което не желаеш да правиш нищо. Освен това, в посланието си кметът обяснява, че както всички южни народи, така и жителите на Сплит са шумни, но не обичат да бъдат обезпокоявани, докато си почиват. И заключава: "Тук носим бански костюми само на плажа, а на други места – обичайни дрехи. Не бихте искали да платите глоба в размера на 10 пици или 20 бири, нали? Особено ако имате 30 км плажове, на които да показвате тялото си."

   Идея как в България можем да превърнем недостатъците в предимства дава виртуалната страница Dark Tourism Bulgaria Photography, която интерпретира по свой начин темата за "тъмния" туризъм, обвързвайки я с рушащи се от времето места и сгради, някога пълни с живот. Принципно „дестинациите на този туризъм са свързани със смърт, трагедии и бедствия (например Чернобил), същевременно ключово за някои от тези места е, че имат историческа значимост", обяснява Невена Борисова от е-вестник. У нас обаче Господ дал други руини, създадени от сюриите държавни и общински чиновници, както и занемарени от други незаинтересовани или липсващи собственици. Вследствие на което съществува „цялостна рушаща се инфраструктура", заедно с "остри, подобно на апендицит, демографски проблеми".  Всичко което, според Невена Борисова, "ще развива този т. нар. тъмен туризъм у нас. А може би, колкото и да не ни харесват такива апокалиптични шеги, някой ден България ще бъде сама по себе си дестинация на тъмния туризъм."

Интересна тема: Идея как в България можем да превърнем недостатъците в предимства дава виртуалната страница Dark Tourism Bulgaria Photography, която интерпретира по свой начин темата за "тъмния" туризъм,