Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2019 10:30 - ИМЕТО НА БОГА
Автор: krumov Категория: Политика   
Прочетен: 866 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Около Коледа имаме повече основания да размишляваме за времето след живота. Не само въобще, но и лично. „Преди умирахме патетично; днес това се прави скришом, в болница – разсъждава по темата левият френски философ Режис Дебре (1940). – Медикализацията е нещо хубаво, но очакването за продължителността на живота намалява: преди имахме 50 години плюс вечността, днес имаме 80 години минус вечността. Направете си сметка. Не сме печеливши. Трябва да измислим въображение, способно да опитоми и включи смъртта в друга дълбочина на времето. Всички религии, независимо дали са на спасението или на избавлението, превръщат смъртта във второ раждане, или преход, етап. Това е тяхната функция – да защитават волята за живот, да отрекат небитието.”

   Късната есен като конюнктурен от сезонна гледна точка повод използваха и от аукционната къща "Кристис" в Ню Йорк, за да продадат писмо на Алберт Айнщайн от 1954 година на цена от 2.9 млн. долара. Не смятаме, че листът хартия, макар и с плика, трябва да струва толкова, но – пазар. Парвенющината, както и глупостта (според автора на писмото), са безкрайни.

   Иначе в писмото Айнщайн пак се е подиграл с религиозните чувства на човечеството. Ако дори малко сте запознати с живота на великия евреин обаче, няма как да не сте забелязали неговата необикновена обикновеност. Очевидно, колкото по-гениален е един землянин в дадена област, толкова по-обикновен (в смисъл на простоват) е в друга. Да не говорим за пословичната неспособност на гениите да се справят с най-банални битови проблеми. Както казва американският сатирик Уил Роджърс, всички са невежи, само че по различни теми.

   Припомняме това, за да обясним великите заблуждения, в които нерядко изпадат и гениите. Но какво конкретно пише Айнщайн до своя сънародник – германския евреин и философ Ерик Гуткинд? "Думата "Бог" за мен не е нищо повече от израз и продукт на човешката слабост", заявява година преди смъртта си гениалният физик и допълва: "Няма тълкуване, независимо колко сложно може да е то, което (за мен) да промени нещо по този въпрос."

   Само опиум за масите ли са религиите, както твърдят апологетите на атеизма и комунизма? Разбира се, че не. Което е видно още от най-древните източни философии, според които човешкият живот е рядка възможност за самоосъществяване на безсмъртния дух и преодоляване ограниченията на времето и пространството – самоосъществяване чрез древногръцката цивилизация, а после чрез християнството, родено от разпадането на римската империя, чрез исляма, който дойде, за да облекчи (опрости) пътуването до вярата. И така до ден днешен, когато, достигнала невероятни висоти, науката продължава да се занимава с разкриване не на нещо друго, а на божествения ред.

   „Науката успя да разкрие група закони, които в границата на принципа на неопределеността ни казват как ще се развие Вселената с времето, ако познаваме състоянието й в какъвто и да е момент – пише в „Кратка история на времето” (1988) прочутият британски астрофизик Стивън Хокинг (1942-2018). – Може би тези закони са били предопределени от Бог; но изглежда, че той е оставил Вселената да се Развива според тях и вече не се намесва. Но как е подбрал началното състояние или конфигурацията на Вселената? Какви са били „граничните условия“ в началото на времето?  Един от възможните отговори е да кажем, че Бог е избрал началната конфигурация на Вселената по причини, които не можем да се надяваме да разберем. А това наистина е по силите на едно всемогъщо същество. Но ако е положил началото й по такъв неразбираем начин, защо е избрал да се развива по закони, които можем да разберем? Цялата история на науката се състои от постепенното осъзнаване, че събитията не са резултат от случайността, а отразяват някакъв скрит ред, може би божествено дело, а може би не.”

   Специална двойствена роля започва да играе най-популярната днес християнска религия при разпадането на римската и възникването на византийската (източната римска) империя. Когато, за да спре отслабването на централната власт, Византия превръща християнството в държавна идеология. Тогава започва и заместването на рибата като християнски символ с кръст, който и досега напомня на мюсюлманите за насилие, донесло им страдания. Става дума за процес, оказал се особено удобен и за възникващите в Западна Европа държави, организирали през Средновековието т. нар. кръстоносни походи, които уж трябвало да спасяват Европа от нахлуващия ислям, а всъщност чрез периодични походи за плячкосване на Изтока, в т. ч. и на Константинопол, само отклонявали вътрешните недоволства срещу управляващите.

   Около ролята на църквата в държавата се завихря и големият християнски разкол между Източната и Западната църква, който налага в Европа утвърдените два начина на управление – цезаропапизъм във Византия и Източна Европа, включително в България, и папоцезаризъм в кралствата от Западна Европа. При което католицизмът акцентира върху духовната власт (папата), която се стреми към върховенство над светската власт (императори, крале). Докато при цезаропапизъма в православния свят императорите (после царете и партийните секретари) назначават патриарсите и влияят върху живота на църквата. И тук е повече от очевидно кой принцип е по-удобен за светската власт, вследствие на което е обяснимо и защо имперските мераци са пуснали по-дълбоки корени в източноправославния ареал.

   Като този християнски сблъсък се е разиграл особено зрелищно на българска територия. Видно както от гнева срещу богомилите на придворния писател Презвитер Козма, живял по времето на Петър І, така и от преследването на богомилите, особено по времето на Борил. Защото са отричали посредническата роля на казионния клир (респективно върховенството на светската власт) в общението с Бога. Затова били прогонени на Запад, където е имало по-голяма търпимост към ересите, разбираемо и към протестантството.

   Прочие, търпимостта е в основата на всяка религия. „Освободени от държавната конструкция, религиите са могли да застанат на друго равнище на готовност, да се концентрират върху повелята за любовта към ближния и помощта към изпадналите в нужда. Това в моите очи е същностното, основното послание на всички големи религии”, сподели в наскоро дадено интервю за „Шпигел” германската писателка от български произход Сибиле Левичаров (1954). Според която „кръстът не може да се тълкува политически, той не бива да е държавен знак, с който да се върви към победа”.

   Фанатизмът не е патент само на исляма, но и на всички крайни религии, философии, теории и идеологии. Включително на фанатичния атеизъм като този на британския писател Кристофър Хичънс (1949-2011), според когото, „на показния абсурд на поклоненията и чистия ужас на детеубийството в името на някоя свещена стена, пещера, храм или скала” трябва да се противопоставят „бавната или по-забързана разходка от едната страна на библиотеката или галерията до другата или обяда с добър приятел в търсене на истина и красота.”

   Само че, колкото и да броди из библиотеките или ресторантите, „атеизмът няма какво да каже за смъртта”, коментира професорът по антична и средновековна философия в Сорбоната Реми Браг (1947).  „След Хобс нашите общества се основават на идеята, че трябва да намерим правила, за да можем да живеем заедно и преди всичко да избягваме смъртта, защитавайки собственото си съхранение. Това разсъждение предполага, че няма нищо „след това” или поне, че то не ни интересува. Джихадистките самоубийствени атентати обаче противоречат на идеята на Хобс, тъй като по своята свободна воля и по причина, която смятат за по-висша от собственото си съхранение, тези хора решават да сложат край на живота си. Тези атентати поставят под въпрос основите на модерната политическа философия”, заключава Браг.

   Та, каквито и  добронамерени атеисти да има, Бог смущава и най-дълбоко нагазилите в науката (там, където нещата се разбират от единици), и най-обикновените хора. Ето какво казва Ани Греъм, дъщеря на американския баптистки свещеник Били Греъм (1918-2018)  по повод на терористичния акт от 11 септември 2001 година: "Вярвам, че Бог е дълбоко наскърбен от това, което стана, както самите ние сме. Но дълги години ние казвахме на Бога да се махне от училищата ни, да се махне от правителството ни, да се махне от живота ни. И като джентълмен, какъвто е Той, мисля, че Той тихо си отиде. Как можем да очакваме Бог да ни даде благословението Си и защитата Си, ако искаме от Него да ни остави на мира?"

   Бог е в нас, не само за да ни спасява от смъртта, но и защото е съвестта и моралът, които ни правят обществени животни и за които цивилизованите общества трябва да се грижат.



Тагове:   Бог,   вяра,   религия,   морал,   атеизъм,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zaw12929 - Баба Марта е дошла и у Вас и у д...
01.03.2019 06:18
Баба Марта е дошла

и у Вас и у дома.

По бузките ни щипе,гали,

любов и огън в сърца пали.

В бяло и червено, цяла

в мартенска премяна,бяла

от снежеца посребряла

щастие Ви пожелава,

със кокичета дарява

и подкова за късмет,

Пижо,Пенда на мен, теб!

Ганкино хоро тропнете,

обичайте се и бъдете,

животът ни е Божи дар,

бъди на себе си сам господар!

sekirata Baba Marta pak e doshla

музика, текст,изпълнение А.Х.Т.sekirata

https://www.youtube/watch?v=ihvyPHRuvDE



БАБА МАРТА Е ДОШЛА

https://www.youtube/watch?v=Xkatt14c7uM

ЧБМ стихове и клип А.Х.Т. sekirata

https://www.youtube/watch?v=SZyTYrUeca0
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krumov
Категория: Политика
Прочетен: 268150
Постинги: 137
Коментари: 83
Гласове: 845
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031