„В условия на културна промяна устойчивите характеристики се разклащат и се появява декултурация: загуба на културни опори при неусвоени нови културни правила”, превежда проблема още по на български авторът на книгата „Култура и психопатология” Георги Ончев (1960). Според когото, декултурацията „е основен феномен в преживяването на промяна, което доминира днешната българска култура. Началото й е още през 50-те и 60-те години на XX век с масовата урбанизация, индустриализация, откъсване от селските корени и създаване на културата на работническата класа от панелното гето.” А корените на злото са в „нехомогенния идентитет”, който „се определя от историческия път на възникване на българската народност и държавност: не чрез разграничаване от други, а чрез обединение на етноси”.
Апропо, какви са последствията от тази раздвоеност? Това са ред отрицателни народопсихологични черти като фатализъм, примиренчество, безперспективност, дуализъм – „от богомилите и манихейството до теорията за класовата борба и партизанската биполярност, както и в еклектиката от противоположности, която в естетичен план големият ни джаз-музикант Милчо Левиев нарече „боб с шампанско”.
Често българите са характеризирани като „начетени, но не с облагородени инстинкти“ – дисоциация между ум и варварство, присъща вероятно на всички балкански популации. Затова в клиничната практика на тукашните жители грижите на близките са много по-адекватни по отношение приема на лекарства, материалното обкръжение и защитеността, отколкото спрямо емоционалните потребности на болния. В проучване на Световната банка за ориентацията и ценностите българската култура е по-близо до светската, отколкото до религиозната ориентация и споделя повече ценностите на оцеляване, отколкото ценностите на изразяване. Неслучайно Евростат отчита, че сме сред европейците, които ходят най-рядко на концерт, театър, опера и балет, въпреки примерно факта, че имаме най-много известни оперни певци на глава от населението.
Какво прави българската държава по въпроса за спиране процеса на усилено оварваряване на българската нация?
Преди месеци български полицаи стачкуваха заради ниските си заплати и премиерът лично са ангажира да увеличи парите им със 100 милиона лева. Преди дни музикантите от БНР стачкуваха заради далеч по-ниските си заплати, като сумата, изчислена за исканото увеличение възлизаше на 1 милион лева. Отговорът на правителството обаче беше, че бюджетът е закон и не може да се погазва. Разбира се, „можем и без симфонична музика – коментира простотията свободният журналист Иван Бакалов. – България не може да изхрани музикантите си, който може бяга в чужбина. Може да закрият и музикалните училища, интересът към тази професия намалява. Няма да умрем. Само че се отдалечаваме от цивилизацията”, заключава той. Ама на кого му пука за цивилизацията?! На Бойко Борисов, Волен Сидеров или Красимир (Иван) Каракачанов?!
Хайде да не си губим времето със смешки! Цялата работа е пример за провала на културните политики, с който се характеризира ерата на Вежди Рашидов и неговите следовници, обяснява във фейсбук културологът Александър Кьосев. Според когото, въпросната ера „ще бъде запомнена с "пазарната" комерсиализация на театри и ликвидацията на оркестри в страната (от 35 на 15), но за сметка на това – с обсипването на древна България с гробове на вампири, таласъми и русалки, с бутафорни крепости ("реставрирани" с европейски пари), които никой не посещава (то няма и добри пътища до тях). С катастрофално остаряла музейна политика. С лошо изпълнена консервация на руините в Ларгото на София, с грандомански изложби в Париж и български "Лувъри" за сметка на недофинансиране на библиотеки и читалища, за сметка на пълно отсъствие на политика в областта на книгата, четенето и книгоиздаването. С неспазеното обещание бюджетният дял за култура да достигне до 1 % (в предизборната си платформа ГЕРБ изрично се ангажира с това и после тихичко забрави обещанието си).”
Стигна се до възраждане и утвърждаване на социалистическия реализъм под ново име – мутренски реализъм, който не само възхвалява, но и продава откровен боклук. Защото пък, както отбелязва художникът Иван Едуард Газдов (1945), „изкуството е единствената човешка дейност, където може да се продава боклук.” Нещо, което продължава и при наследника на Вежди – актуалния министър на културата Боил Банов. Даже загрубява, тъй като на властта й трябват все повече усилия, за да оправдае съществуването си.
„Сега си дадох сметка какво струва на хората, които живеят тук, които правят бизнес или творят, да създават – каза дизайнерът аниматор Теодор Ушев (1968) по повод уреждане на неговата изложба инсталация „Като в тъмно огледало” през февруари-март тази година в столичната художествена галерия. – Бюрокрацията и бумащината е толкова голяма, че може да скърши устрема на всеки. Всичко струва десеторно по-големи усилия, да не говоря за финансирането.” За сведение, Ушев живее и работи в Канада, а неговият късометражен анимационен филм „Сляпата Вайша” по сценарий на Георги Господинов беше номиниран миналата година за „Оскар”. Тук „културата не просто не е приоритет. Нещо повече: срещу нея се провежда наказателна акция – заявява известният музикант, основателят на ФСБ, Румен Бояджиев (1953). – Държавниците ни не зачитат хората на изкуството, техните обществени позиции, предложенията им за промени в законодателството, не зачитат дори техните протести.”
Според световно известната оперна певица Александрина Пендачанска обаче, която в известен смисъл бе изкушена и от политиката, има светлина в тунела. Проблемът ни е, че „нормалните хора”, които искаме да живеем „спокойно и достойно” сме разделени. Иначе „сме милиони българите, които искаме едни и същи неща. Това, което всички искаме, не е кой знае колко различно, а пътят за постигането му е това, което трябва да ни обедини. За съжаление се оставяме да ни разделят, макар и да не съм привърженик на конспиративните теории. Виждаме обаче тенденция да се всяват раздори, конфликти вследствие на тази хибридна война, която се води. Надявам се, че това ще се преодолее, ще се обединим заедно да изчистим обществото си от една малка група хора, които нямат и един процент. Единствено със средствата на политиката може да се помогне. Надявам се да се появи група от хора с обща цел, които да създадат истинска вълна, а не поредната подмяна. Това е единственият начин да се възстанови държавността – чрез обединение.”
Ех, мечти! Защо ли? Защото „черногледството, „духът на отрицанието“ и „българската меланхолия“ обгръщат всички аспекти на живота, а не само миналото, макар да идват от него”, обобщава българските народоведчески наблюдения на споменатия в началото проф. Георги Ончев. Според когото „в условия на декултурация преживяването за жертва се драматизира и патогенните й измерения се преувеличават, докато потенциалът й за развитие остава неразпознат поради културното късогледство на травматичния мироглед”. Въпреки че и според него българският Одисей има шанс. И този шанс е в усилието му „да излезе от плен на фалшивия възглед за себе си и да се завърне към своята автентичност”.
В заключение, постигането на прекрасното е все така трудно, както е било и по времето на Платон. Древна легенда разказва как веднъж философът Сократ вървял по улиците на Атина заедно със своите ученици и срещнал една хетера, която надменно му казала: „Сократе, говори се, че си мъдрец и че се ползваш с уважение сред учениците си, но искаш ли да видиш как мога само една дума да изрека и всички веднага вкупом ще хукнат след мен?“. Сократ отвърнал: „В това няма да има нищо учудващо. Ти ги притегляш с низши неща, за които не се изискват никакви усилия. Аз ги призовавам към висши неща, а за тях е потребен много труд.“
Популярен до баналност е онзи виц за професора по руска литература, който два часа говорил за Гогол, за „Мъртви души“ и „Ревизор“, а когато накрая попитал за въпроси, една студентка свенливо се обадила: „Извинете, професоре, казва се Гугъл, не Гогол“!
Какво да го правиш?! Ти му викаш „Куме Иване!”, то…
А стига с тия глупости бе, драги! Кой ти е виновен, че си написал такава грандиозна глупост? Бойко или Волен?
Що за идиотщини са това? България има днес феноменална култура- литература, живопис, кино, а някакъв чукундур се мъчи да ни убеждава, че сме едва ли не канибали.
Сбъркал си адреса, комуняга. Култура, изкуство и наука днес няма единствено и само твоята любима Русия.
