По време на мачовете на Григор Димитров в Синсинати се появи кадър с българче, на чието байряче пишеше „Свобода или смърт”. Дотам сме я докарали – цветът на българската нация отново да търси свободна реализация извън България. Щото тук, възпитавани от патриоти-тулупи, деца убиват деца, а простащината се разпорежда като у дома си не само по курортите, а във всички сфери на обществения живот, най-вече в политиката, щото болшевишката власт контролира всичко на територията на успаните българи. Поробени от мутрофони, въвели такава експлоатация в държавата, каквато и под турско не е имало. Затова децата се скитат немили-недраги, не само за да хранят останалите тук недъгави бащи и дядовци, но и търсейки още онова вечно, което нашите възрожденци са търсели преди повече от два века из Европа, в Сърбия и Румъния. Което не е свободата в стерилния смисъл на скопените лъжепатриоти, но свобода лична, семейна, достойна за времето, в което битува днешната цивилизация.
Апропо, прогнозата е, че след още толкова преход българска тухла върху тухла няма да остане на територията. Според Берлинския институт за население и развитие, България е петата най-застаряваща нация в ЕС със средна възраст от 43.6 години. Като се смята, че в резултат на тези демографски развития през 2050 година населението ще бъде 5.6 милиона души. Души, които ще са преди всички цигански, турски, руски и украински. Защо ли? Защото циганите (около милион и кусур) все така усърдно се възпроизвеждат, пък за миналата година най-висок бил делът на имигрантите от Турция (22.5 %), от руската федерация (15.3 %) и Украйна (7.4 %). Вярно, че повечето от последните идват тук, за да се докопат до личната карта, но някои и се установяват, създавайки семейства, купувайки жилища и земя.
Докато българите намаляваме бързо, но сигурно. Само за миналата година населението е намаляло с 0.7 % или с 51 925 души, колкото е населението на Враца. Та към 31 декември 2016 година, според Националният статистически институт, в България живеят 7 101 859 души. И, както не е трудно да се предположи, остаряваме. В която връзка, областите, където делът на възрастните хора е най-голям, са Видин (28.9 %), Габрово (27.9 %), Кюстендил и Ловеч – по 26.4 %. Общо в 18 области този дял е над средния за страната, който е 20.7 %, при среден за ЕС от 19.2 на сто. По-фаталната разлика е, че българките не само раждат по-малко деца, но и че здравната система е разнебитена и затова в Европа живеят значително по-дълго, отколкото у нас, където средната продължителност на живота е 74.7 години – втора най-ниска в ЕС след тази в Литва (74.6). А специално във Видин – и още по-ниска: 72.6 години.
Но за управляващите последното е берекет версин, тъй като те правят всичко, за да плащат възможно най-ниски пенсии на най-малко пенсионери. Не само защото сиромахомилството им се събужда само около избори, но и защото в момента броят на работещите в България е с 330 хиляди по-малко, отколкото са били през 2008 година. Затова 40 на сто от населението е заплашено от бедност и социално изключване, защото основният контингент в него са пенсионерите.
Прочее, младите и работещи сънародници масово напускат страната. По дипломатически сведения живеещите и работещи в чужбина българи са около 2.5 милиона души. За сравнение, работещите в България са 3 милиона. Само за първите осем месеца на миналата година българите от чужбина са изпратили на своите близки в страната над 1 милиард лева. А през същия период преките чуждестранни инвестиции са се установили на 1.5 милиарда лева.
Къде живеят и работят българите по света? Приблизителната картина е следната: около 400 хил. (предимно висококвалифицирани специалисти) са се установили в САЩ, 250 хил. се препитават чрез туризма, земеделието и услугите на Испания (40 хил. само във Валенсия), 160 хил. (предимно от Северозападна България) търсят късмета си в Италия, по 150 хил. – в Гърция и Германия, 80 хил. – във Великобритания, 30 хил. – в Канада, по 25 хил. – във Франция и Русия, по 20 хил. – в Австрия и ЮАР, 15 хил. – в Аржентина и т. н. Към които можем да прибавим и близо половин милион изселници в Турция, които са запазили не само формалните си (двойното гражданство) връзки с България.
И всичко това са млади, работещи, продуктивни българи. Само през 2015 година в Германия са родени 4202 българчета или полубългарчета, въпреки че 31 на сто от тамошните българи са безработни и зависят от социални помощи. И още едно число по този повод: над 30 хил. българчета са ученици в Испания, докато Симеонов и Борисов се занимават с диджеите и таксите „Стол” по морето – работа за квартални милиционери.
Вече защо продуктивните българи не живеят и не работят в България обяснява членът на борда на Американския съвет за капиталообразуване и председател на Надзорния съвет на българския Институт за пазарна икономика Ричард Ран. „Някои от бившите комунистически държави страдат от смъртоносна спирала, свързана с населението, като спадът му се измерва с двуцифрени числа през последните 25 години – обяснява той пред „Вашингтон таймс”. – Проблемът не е само в това, че гражданите напускат тези държави, а защото най-често си тръгват тези, които са най-продуктивни – тоест узрелите млади хора. Остават тези, които са най-малко мобилни – неквалифицираните, онези с физически или психически увреждания и възрастните, тоест зависимата класа.” И защо се случва това? Защото „България има плосък данък върху доходите от само 10 %, докато Литва има максимални ставки от относително разумните 15 %. Но когато подоходният данък се прибави към данъците за социално осигуряване, в повечето държави с емигриращо население общите данъчни ставки за труд са доста над 50 %. А, както може да се очаква, прекалено високите данъци върху труда не само карат работещата част от населението да се прехвърля на места, където честното възнаграждение за труд е по-високо, но и подхранват сенчестата икономика.”
Да е излязъл някой профсъюзен деятел да обясни това?! И не само да го обясни, но и да призове за сваляне на всяко правителство, продължаващо да ограбва труда на българите?!
Междувременно, докато за 27 години населението в България е намаляло с повече от една пета (от 8.8 – на 7 милиона), то това на Швейцария се е увеличило с повече от една четвърт (от 6.7 – на 8.5 милиона). За което има и други фактори, но сред главните са по-ниското данъчно бреме и благоприятната бизнес-среда, които привличат продуктивната част от населението.
Какво да се прави в случая не е трудно да се каже. Все по-трудно обаче става да се направи. Защото, освен промяна на робската данъчно-осигурителна система, която е като дръпната ръчна спирачка за икономиката, трябва и самата икономика да се модернизира. А това става с пари, с инвестиции, които бягат като дявол от тамян от нашите крадливи управляващи. Да не говорим за образованието – начално, основно, средно и висше, които на етапи, на етапи изпушват. Вследствие на некадърните управления, възпроизвеждани от високомерно невежество, с което, за радост на простаците, цикълът се затваря.
Европейско проучване показва, че две трети от българите между 25 и 64-годишна възраст не знаят как да ползват правилно компютрите и интернет. А месечно едва 2 % от работоспособното население се регистрира за участие в курсове по компютърна грамотност, докато бройката средно за ЕС е 11 на сто. А нали, в края на краищата, целта е да се плодят не нови просяци и мутри, а работещи, мислещи и проспериращи българи. Хора, които не можеш да излъжеш с помощ за отопление и подаяние от 42 лева и 90 стотинки месечно заплащане. С които стотинки е цяло чудо как последните живеят, но още по-чудно е защо още не са счупили главите на подиграващите се с тях управници. Ма, айде да не ни питат от ГДБОП защо псуваме правителството.
Поздрави!
