Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08 16:53 - РЕЗЕРВАТ „БЪЛГАРИЯ”
Автор: krumov Категория: Политика   
Прочетен: 35 Коментари: 0 Гласове:
3



   Лъжци, бандити и полудиваци, които не умеят да изразяват любов, но пък хубаво пеят и обитават плодородна и красива земя – горе-долу така изглеждат българите в очите на гърците от 17-19 век. Разбираме го от книгата на проф. Надя Данова „България и българите в гръцката книжнина. 17-и – средата на 19-и век“, в която са събрани 30 откъса от дневници, пътеписи и изследвания от този период. Да не обясняваме какво мислим ние за румънците.

   „Балканите са синоним за хаос, за културна изостаналост, кланови структури, бандитизъм и мафия. При това не само днес, а през последните сто и повече години”, смята немският историк Франк Ройтер. Когото патрЕотични типажи като Динко и Перата само ще изпсуват, ако въобще казаното стигне до ушите им, тъй като, борейки се с бежанците и циганите, те нямат много време за четене.

   В интерес на истината, през демократичните години много пари се откраднаха около всякакви цигански мероприятия у нас. Къде за включване, къде за просвещаване, къде направо за бира и кебапчета. За да се стигне до там, че понеже всички сме виновни, никой не е виновен. Според философията на Цацаров, стара колкото БКП. А виновният за събитията в Асеновград, примерно, е пред очите ни – партията на европейските усвоители на средства ГЕРБ, за която (по)именно са гласували въпросните асеновградски цигани. На последните избори – масово и убедено. И виждате резултата. Заради който откъм лагера на патрЕотите призоваха направо към евтаназия. Но, за да не се излагаме пред чужденците преди Председателството (охранявано към момента от охранители, които при пожар звънят на телефон 160), в настоящия трактат върху циганията ще си спестим реформаторските идеи на някои не-ромски човекоподобни.

   Ясно е, че образованието е в основата на решаването на проблема със съзнанието (възпитанието) на ромите. Проблем, който никой обаче в държавата не е решил от великата 1944 година до днес. Ясна е и генералната причина за това – липсата на капацитет за изграждане на държава от асоцииран (интеграционен), а не от асимилационен тип. Нещо, за което на комунистите им пречеха капиталистите, а на демократите: до Борисов – суетнята около първоначалното натрупване на капитала, а след Борисов – и интелектуалната недостатъчност.

   „Докато съществуваше, режимът на БКП на думи полагаше големи усилия да урегулира "циганския въпрос" – припомня експертът по ромската проблематика Христо Николов. – Съществуват няколко документа, приети по време на тяхното управление, отнасящи се до циганското малцинство.”

   Ерго, в постановление от 1958 година, например, се казва, че "при благоустрояване на селищата и в други случаи да се избягва съсредоточаването на циганите в една махала". Тогавашното правителство, водено от премиера Антон Югов обаче, заедно с големите окръжни и градски съвети в София, Стара Загора и Варна, постъпват точно обратно на постановлението. Ликвидират обособените цигански махали на едно място и построяват отново цигански махали, но на друго място, по-далеч от българското население и от чуждите туристи. И така циганите се капсулираха още по-плътно. Наистина през 1958 година настъпват някои подобрения – някои цигански махали се включват в чертите на градовете, тоест стават част от градоустройствените планове. Но почти нищо не е реализирано от тези планове чак до 1989 година.

   През 1999 година правителството на ОДС прие Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите. При управлението на НДСВ през 2005 година бе подписан и Меморандумът за "Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г."  с основни приоритети: образование, трудова заетост, жилищна политика и здравеопазване. „Само че ромите продължават да не са равнопоставени с останалите български граждани – обяснява Христо Николов. – Много често техният личен избор да бъдат равноправни в обществото е силно ограничен и оттам чувството им за отговорност към българската държава и към спазването на правилата на обществото, на реда и на законите на страната е силно накърнено, което ги вкарва в омагьосан кръг. Това позициониране, което чрез мълчалива политика е заложено още от тоталитарния режим, е довело до създаването на гета, сегрегирани училища и детски градини и представлява етническа бомба със закъснител.”

   Следва въпросът ще се решават ли циганските проблеми оттук нататък или няма да се решават? Следете поведението на Борисов и ще си отговорите. Като се разбунят нещата в държавата, той тръгва по чужбина. Стане ли ясно, че няма никаква полза от международните му екскурзии, се връща в Банкя и почва да бори опашките по гишетата на селската баня или недъзите в българския футбол. Което и както правеха комунистите от пленум на пленум и от конгрес на конгрес, за да се окаже, че все липсващото съзнание (разбирай възпитание) ни е виновно за дереджето.

   „Браво на онзи светъл ум, който се сети да обясни на премиера Борисов ромския проблем с инфраструктурни термини – написа по този повод Веселина Седларска. – Години наред някакви хора патетично отчаяно обясняват, че най-важното е образованието, че само образованието може да интегрира, че нищо, освен образованието не гарантира развитие и т. н. Ето че се появи някой досетлив човек, който сравни образованието с магистрала. И на премиера Борисов му стана ясно: щом е магистрала – да я построим. И после по магистралата ще започнат да пътуват решенията на  проблемите.”

   Звучи като газов хъб на патагонско крайбрежие. И как да бъде иначе?! Пресекат ли държавната граница, жителите на България моментално придобиват (на излизане) и губят (на влизане) т. нар. съзнание (за по-голяма яснота – възпитание). Очевидно държавата ни е такава – територия за несъзнателно битуване на български, шведски, турски, цигански, влашки и всякакви етнически и социални групи. Проблемът е, че в повечето случаи оставяме най-вече циганския етнос да ни изнудва с врътки, скатавки, лъжи и всякакъв тарикатлък.

   Оня ден Кънчо Стойчев каза по телевизора, че у нас най-много българите крадат. Вярно каза. Ама да сте чули за ром банкер?! Или полицай?! Да не говорим за министър или друго. Стигат най-много до кметски наместници и прости депутати за цвят. Но и те са рядкост. Като в същото това време не сме чували и за българи милионери от телефонни измами и просия. Както не сме чували и за много българи, които пребиват пенсионерите по селата и градовете заради пенсиите им.

   Както и да е. Да не наливаме бензин в огъня, както казват стожерите на правата и свободите по тези ширини! Ами да видим какво става с ромското образование!

   По неофициални данни ромите у нас са един милион, от тях с висше образование – 3800. 4300 са с полувисше, със средно са 56 хиляди, с основно – 103 хиляди души. Проблемът е, че в голямата си част тях ги е срам от произхода си, не искат да се идентифицират като роми и да имат нещо общо с тази етническа група.

   Освен това, повече от половината ромски студенти следват задочно, тъй като им се налага да работят, за да се издържат. Стипендиите са достатъчно мизерни, за да бъдат стимул за младежите и девойките от бедни семейства да следват във висше училище. Затова, според червения депутат Иво Христов, „интеграцията трябва да е икономическа, защото циганите са първата жертва на така наречените реформи в България”. Където „подходът е дълбоко сгрешен – на циганите се гледа като на проблем, а не като на ресурс, който да се използва.”

   Печална, но много вярна констатация, която обаче управляващите патрЕоти обръщат с хастара навън: в смисъл, че циганите не се ресурс за държавата, а бреме, което ако не се евтанизира, трябва поне да се скопява. Разни партии – разни простотии.

   В заключение, всички знаем колко важни са първите седем години от живота на човека. Затова, ако искаме въобще да се случи нещо позитивно,  интеграцията на ромския етнос трябва да започне от детските градини. Другото е наливане на вода в пясъка – безрезултатно усвояване на пари на парче, от което кярят само мошениците.

   И се получава наличната мила ромска картинка: повечето ромски деца остават отделени от българското мнозинство в т. нар. ромски училища, където се чувстват и по-сигурни, и по-обгрижвани. Даже голяма част от циганчетата предпочитат специалните (помощни) училища – заради подсигурените в тях храна и дрехи, както и заради по-лесното овладяване на материала. В същото време, учителите са недостатъчно мотивирани и квалифицирани да работят с цигани, а за родителите образованието не е приоритет по традиция.

 

 

 

 




Гласувай:
3
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krumov
Категория: Политика
Прочетен: 148027
Постинги: 112
Коментари: 52
Гласове: 224
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031