Така е в престъпната българска политика – виновни за провалите и престъпленията са другите. И понеже от 2009 година сме в перманентна криза, най-престъпните специалисти в оправданията се оказаха от ГЕРБ. Поради което и те управляваха най-дълго през този кризисен период. Така че ако искаме кризите да продължат, най-сигурният начин е пак тях да изберем.
Казваме това, защото и сегашната тема силно зависи от него. Става дума за образованието и донякъде обяснява и честата смяна на ресорните министри. Понеже тази система, освен че по-трудно търпи прости хора, е и така поставена, че винаги има възможност за емпирична оценка, която в не чак толкова далечното бъдеще се проектира върху цялостния живот в държавата. Която оценка става още по-забележима, след като от четвърт век има вече и меродавен международен еквивалент – годишните изследвания (PISA), правени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD).
Иначе, образованието ни отдавна е в калта. Десетилетия не може да се намери министър, правителство, партия, парламент, президент, които да го изтеглят. Появят ли се тук-там реформатори, връз тях се струпват три пъти повече деформатори. И ги изяждат като прасета гербаджийски тикви. При което вярно, че прасетата оползотворяват тиквите, ама си остават прасета. Даже по-лошо – стават по-големи и по-лакоми прасета.
От началото на този век единствената реформа в българското образование е въвеждането на матурите. Който зрелостен праг от година на година става все по-изтъркан и преодолим. Но по-лошото е, че става и все по-формално условие за влизане в университета. И се сещате какво се случва и с висшето образование.
Как да се излезе от батака? Само с всеобща мобилизация. Когато на страната на образователния министър (с визия и план за действие) застане цяло правителство. И даже не само едно, а поредица (да не кажем всички) правителства в продължение на няколко десетилетия. Което, за да стане, има нужда от национална доктрина, около която да се обединим като около конституцията. В каквато връзка някои интелектуалци вече загатнаха за нещо като манифест, харта и подобни по посока на републиката, ред е обаче на държавниците да направят нещо по въпроса. За което, както се сещате, са необходими почтени, умни и достойни държавници, а не мекерета, фукняри, мошеници и всякакви негодници, които напоследък по принцип обитават парламента и министерствата.
Прочее, какви се последните резултати от международното обследване на българските ученици?
България е на последните места сред страните от Европейския съюз (ЕС): българските деветокласници (15-16-годишни) са на последно място по четивна грамотност, на предпоследно по математика и на пред-предпоследно по природни науки. Според данните, 30 % от тях не достигат и минималното второ ниво и по трите предмета, което ги прави функционално неграмотни. Средно за OECD този дял е 13 %. Само 7 % от българските деветокласници достигат най-високите нива по един от трите предмета при средно за OECD 15 %.
По четивна грамотност функционално неграмотните са 41.5 %, което означава, че не разбират смисъла на прочетеното. По математика този дял е 42 % и показва невъзможност за разбиране на задачи в елементарен контекст. Функционално неграмотните по природни науки са 38 % – толкова нямат адекватни познания, с които да обяснят или аргументират дадени научни казуси.
Изследването е проведено от 14 април до 15 май миналата година сред 6363 ученици на 15-16-годишна възраст чрез решаване на компютърно базиран тест по природни науки, математика и четене в 180 училища от 72 държави. Като и по трите показателя в генералното класиране вървим под средното ниво с представителна балканска група, в която влизат още Румъния, Турция, Гърция, Черна гора и Кипър, а от другите държави около нас се мяркат Обединените арабски емирства, Уругвай и Чили.
Акцент на изследването са били природните науки, по които България е на 45-о място с 446 точки, с 47 по-малко от средното в държавите от OECD. Тоест, в областта, в която сме се представили най-добре, нашите деца са с една учебна година назад, тъй като според тестовите нормативи една образователна година възлиза на 40 точки.
Особено тревожна е обаче и друга статистика. Която показва много по-трудното измъкване на нашите деца от средата на непривилигированите слоеве на обществото: само 13.6 % е делът на тези, които постигат високи резултати въпреки тежкото си социално-икономическо положение, при 30 % средно за всички държави.
И тъй като ние, освен да премятаме и пресмятаме някакви пари, друго (и) в образованието не правим, какви са световните перспективи пред системата?
Според Световния икономически форум на споменатата Организация за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), към 2020 година у учениците и студентите трябва да се изграждат умения за: комплексно решаване на проблеми, критично мислене, креативност, управление на хора, координация с другите, емоционална интелигентност, възможност за преценка и взимане на решения, нагласа да помагаш и да си кооперативен, когнитивна гъвкавост, както и умения за преговори.
Вече как да се постигне това, се решава по места – не само в отделните държави, но и в отделните региони, даже в отделните общини. Защото и друг път сме казвали, че образованието не търпи вертикални интервенции. Тъй като е своего-рода творческа дейност, то се развива и усъвършенства на хоризонтално-гнездови принцип – с формулиране и развиване на идеи в пилотни училища и общини, след което, ако резултатите са добри, се разпространява и на други места, по-рядко в цялата държава.
Как виждат училището на 21 век в испанската област Каталуния?
Целите и моделът там се базира на документи на ЮНЕСКО, съчетаващ гореспоменатите от OECD необходими компетенции със съвременните начини на учене. В каквато връзка целта на програмата е да създаде модел на съвременно училище, включително през съвместна работа с директори и учители, които вече използват модерни образователни практики. И където резултатите се виждат не в оценки на стандартизирани тестове, а в умения за бъдещето като креативност, решаване на проблеми и критично мислене. Пътят до тях е през поставяне на ученика, заедно с неговите индивидуалности и емоции, в центъра, през показване на връзките между предметите и мотивацията за самостоятелно учене.
Особено важно в проекта е, че оценките са заменени с рубрики, които описват какви умения трябва да е развил ученикът, тъй като смисълът на оценяването е да ти помогне да учиш и да покаже къде преподаването може да е по-добро, а остарялата система на оценяване е една от пречките училището да развива полезни за живота компетенции като уменията за критично мислене и активно учене, които досега никой не мери.
Какво правим по въпроса ние? У нас законово утвърдихме модела на спорното дуално обучение, макар че и то няма голям шанс да се състои, само защото сме го планирали или узаконили някъде.
От МОН обясняват, че пилотното въвеждане на дуално образование през 2015/2016 учебна година чрез различни проекти – по 7 професии с 10 специалности в 5 професионални гимназии – ще даде възможност за идентифициране на силните и слабите страни на прилагания национален модел за развитие на дуалното образование в България. Само че учебната година отдавна завърши, а до ден-днешен никъде никакъв отчет не беше направен. Къде са резултатите от пилотните проби на проекта? Къде са предпоставките въобще да предприемем така генерално такъв тип обучение?
Отделно за въпросното обучение трябваше в спешен порядък да се направят и други съпътстващи неща: да се създаде система за регистрация на предприятията и работните места, предоставени за провеждане на дуално обучение, да се създаде национален регистър на договорите за дуално обучение и система за сертифициране на наставници и изобщо да се предостави методическа помощ на гимназиите и предприятията, провеждащи такъв тип обучение.
Унищожителни критики по отношение на цялостното ни професионално образование дойдоха и от Сметната палата, и от Българската стопанска камара. Като основният извод бе, че дейностите на МОН не осигуряват условия за качествено и ефективно училищно професионално образование. А сред констатациите бе и фактът, че професионалните училища приемат ученици, без да има конкретни данни за потребността на трудовия пазар, тъй като липсва единна система за планиране на държавния план-прием.
На които критики и констатации също никой не отговори. А и скоро няма да отговори. У нас всички системи са запушени от мисли за пари.
