Така и болшинството пишман-демократи се залепиха за ГЕРБ – най-популистката политическа шайка, взела шкартото като членска маса от БКП и лицемерието като идеология от БСП. Шайката-майка, която някога излъга стотици хиляди свои членове, че се е променила след едно преспиване с демокрацията, па сега се чуди защо е пред разпад. А скаченият с нея съд ГЕРБ напредва. Вече сдружен от една страна с най-криминалния социалистически елит в лицето на АБВ, от друга с Д(П)С – противоконституционна банда, ръководена по най-извратения начин чрез използване на националните и религиозни чувства на българските малцинства.

   И 25 години тези недоразумения се менкат по върховете на държавата, благодарение на лъжата, от едната страна, и на невежеството – от другата. Затова на територията медиите са се превърнали в публични домове, а образованието и културата се сгромолясват. Но по митингите идиотите продължават да ръкопляскат. Щото са им дали по 20 лева или са ги излъгали, че ще ги направят прислужници в някое учреждение. Ама държава от прислужници не се прави. И това най-добре се вижда през последните мандати от управлението на ГЕРБ. Което зачеркна Конституцията, обезличи парламентарната демокрация, заличи границите между властите и подмени конституционните принципи с едноличната власт на една мутра. Докато, в същото време, най-малко Конституцията е виновна за това, че парламентарната република се изроди в премиерски абсолютизъм; че Борисов се изкачи до най-позорните „висини” на диктатурата, като подчини, иззе, дискредитира, контролира и овладя всички власти. А отговорността е на тези, които му позволиха това. И не само го позволиха, ами го възпяваха и аплодираха. Които гласуваха с възторг и умиление за него. Поради простотия, заблуда или изгода.

   При което какво може да направи разумното малцинство? Нищо. Освен да мечтае. Примерно, български  журналист да спечели Пулицър, а не да чака за огризки под масата на олигарха. Или хората да излизат на протести, не за някой лев, за да закърпят семейния бюджет, а за да покажат  и защитят своите идеи, морал и достойнство. Да не говорим за това същите хора, като се пенсионират, да тръгнат да обикалят света, а не кофите за боклук или кварталните кръчми.

   И много ли е това за мечта? На наша територия не само много, но и с този управленски елит непостижимо. Защото впилата се в хорските гуши олигархия (не) може да го осигури след десетки и стотици години, а съотнесено към световните  стандарти – на практика никога. „Свидетели сте на най-мащабното, платено и престъпно заличаване на Третата българска държава – набива ни канчето бившият офицер от НСО Николай Марков. – Който има съмнение или е скован от страх, да продължава да пие от празната чаша на свободата и демокрацията пред телевизора! Резултатът на празните надежди е близо и много скоро ще помете пред очите ви, лично вас и онези, които обичате.”

   Къде е заровено кучето на спасението? Според единствения професионален писател в България Христо Бойчев, а и според българите с глави, а не с тикви, на раменете си, кучето е заровено в съдебната система. Затова целият политически елит бяга като дявол от тамян от реформите в тази сфера, препоръчани в последните дни и от Венецианската комисия. Който наш „елит” и преди тези избори ни подлъга, че уж ще прави някакви конституционни промени. Ама моля ви се! Гоце ли ще прави тези промени?! Или Цветанов, не дай Боже Сидеров с Чуколов?!

   И ние търпим тези и подобни 25 не, ами 70 години! Защо ли? Щото сме много велики със сюриите ерзац-професори като Божо Димитров – половината доносници, другата половина плагиати?! Или като сме били Германия на волейбол, та затова Германия не ни пуска в Шенген?! Докато тук продължават да ни повтарят, че сме заслужили мястото си в Шенген – цел, станала отдавна залъгалка, за да не мислим за мизерията, в която тъне народът. А и „дали тази цел, която е повече въпрос на престиж за политиците, отколкото на практически смисъл за гражданите, все още си заслужава енергията и усилията? – пита и Ясен Бояджиев от „Дойче веле”. – Дали не е по-добре те да бъдат съсредоточени в решаването на други, по-важни проблеми? Такива има достатъчно.”

   Е, да, ама нали някой трябва да е виновен! Германците, понеже не ни пускат в Шенген, американците, понеже ни искат визи, руснаците, понеже ни дават газ и петрол. Иначе, проблемите ни са предостатъчно – толкова много и тежки, че има реална опасност да затрият държавата. Как изглеждат те отвън, тъй като вътре май всички сме ослепели?

   „Когато преди време мои приятели идваха и ми разказваха за български деца математици, които печелят олимпиади, ги питах: “Щом сте толкова талантливи, защо сте на това дередже – трябва да има някаква причина?” Може би в България се говори за тези неща от патриотизъм, но хората не осъзнават истинските си качества”, опитва се да си го обясни дългогодишната журналистка в „Дойче веле” Румяна Таслакова.

   Не ги осъзнават и още как! След като в българската държава цели 70 години никой управник не е вземал хората за човеци, камо ли за граждани, а ги е смятал за вещи. При което и вещите са свикнали на безгрижие и безотговорност, та не искат и да чуят, като им заговориш, че трябва да вземат живота в собствените си ръце, понеже това е смисълът на човешкото съществуване.

   Освен това „легенда е, че българите са трудолюбиви – може би са били, но в миналото – продължава да бие по канчето и Таслакова. – Другото е, че са умни, но не могат да се обединяват. Това, че имаше демонстрации – то отмина. Няма гражданско общество в България”, категорична е тя, след театъра, който разиграха преди година и половина софиянци.

   Що се отнася до другата главна причина, поради която се затрива България, ние и нея многократно сме изтъквали. Става въпрос за търпимостта към очевадно вредните за обществото бивши агенти на Държавна сигурност. „Овчедушие е да не протестираш срещу хора, които са били отявлени агенти или дипломати, които са били в ДС – смята Румяна Таслакова. – Когато един човек, особено журналист, за когото е ясно, че е бил в ДС и то не проформа, започне да говори по телевизията за морал и демократичност, аз побеснявам”, заявява тя.

   И как няма нормален човек да побеснее, след като знае, че в основата на доносничеството е подлостта, заклеймена от всички психологии, философии и религии като обратната страна на човешкото достойнство. С чието разясняване на българска почва се е заел и вече световно известният германски писател от български произход, авторът на романа „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, Илия Троянов. Който в последния си роман „Власт и съпротива” разказва за България след Втората световна война. Защото „имах чувството, че някои български колеги сякаш нарочно избягват тази тема – споделя той. – А в България аз се ориентирам много добре, както във времето, така и в пространството. И същевременно съм достатъчно "чужд", та България не може да замъгли погледа ми. С други думи, навярно забелязвам неща, които един местен човек няма да забележи – просто защото гледам тази страна хем с вътрешен, хем с външен поглед.”

   Романът „Власт и съпротива” бе посрещнат в Германия изключително позитивно, като в момента се превежда и на български. В творбата се сблъскват изповедите на двама противоположни герои в периода 1944-2000 година: Методи е комунист, после офицер в ДС и накрая олигарх, докато неговият някогашен съученик Констинтин е анархист, осъден от комунистическия режим на дълги години затвор и заточение. „В този роман много българи "говорят" през мен, аз съм нещо като усилвател на български гласове: както на хората, съпротивлявали се срещу режима, така и на офицерите от ДС или членовете на номенклатурата”, обяснява авторът. Според когото „фактът, че милиони хора напуснаха България след 1989 година е драматично доказателство за пълния провал на елитите, за провала на българския народ в опита му да узрее”.

   А това, което е останало, е в плен на наложената от елитите амнезия.