Няма-няма и светът току се завърта около представите и съмненията ни относно боговете. Така е било от древността, през античността и Средновековието до ден-днешен, когато отново ескалира опасността от вярата в много богове, което и атеизмът не успява да избегне. Та, в тази конюнктура особено популярен тия дни стана романът на френския писател Мишел Уелбек "Подчинение", появил се на френския книжен пазар на 7 януари, в деня на кървавото нападение срещу сатиричното издание "Шарли Ебдо". Който роман не сме чели, но в него става дума за радикален мюсюлманин, на когото предстои да стане президент на Франция. Срещу самия писател вече имаше няколко обвинения в радикален „атеизъм”, ако може въобще да има такъв. Не вследствие на това обаче се е появил романът, а като плод на потърсено спасение след няколко смърти на близки същества, които авторът е загубил. И понеже не е могъл да си представи спасението по католически път, се е поставил на мястото на мюсюлманин. „Защото като цяло мюсюлманите не се интересуват много от икономически въпроси – обяснява Уелбек. – За тях решаващите теми са по-скоро тези, които аз бих нарекъл обществени.”
Остра потребност от религия изпитва, според френския писател, съвременният човек. При това предимно от ислямска и евангелистка вяра, вероятно щото са по-достъпни и адаптивни към политическия живот. В който смисъл е неразбираемо защо се възмущаваме от наличието на ислямски партии в Турция при наличието на християнски такива в Германия. Още повече, че всички религии препоръчват да се отнасяме с уважение към светската власт.
Затова, за да няма нужда от посредници, във всяка по-радикална обществена проява, да не говорим за големите социални революции, едва ли не априори е заложен атеистичният дух. Дух, който е в основата и на западните революции (особено френската), и на комунистическия манифест, а между двете световни войни и като персонална идеология на редица световни писатели като Брехт, Уелс, Жид, Арагон, Казандзакис, Сартър. Разбира се, много скоро повечето от тях бяха разочаровани от комунистическата система, но не и от атеизма като философски възглед.
Ето два показателни примера в това отношение. През 1936 година френският писател Андре Жид отива в Москва, за да търси корените на своята религия, но там се сблъсква със съветската действителност. Книгата му „Завръщане от СССР”, бестселър в Западна Европа, съдържа една присъда, която завинаги му отрязва пътя към пролетарския рай. „Съмнявам се, че днес има друга страна, включително и хитлерова Германия, където духът е по-малко свободен, по-потискан, по-изплашен, повече тероризиран и смазан“, пише Жид.
Още преди това, през 1920 година, Съветска Русия е посетена от английския философ и математик Бъртранд Ръсел, който е шокиран от фанатизма и нетърпимостта в родината на болшевизма. „Отидох в Русия като социалист; но допирът ми с онези, които не се съмняват в нищо, усили собствените ми съмнения не толкова в социализма, колкото в мъдростта на една вяра, в името на която хора са способни да причиняват такива злини на други хора“, пише той в книгата си „Практика и теория на болшевизма”, предричайки провала на комунизма. „Принуден съм да отхвърля болшевизма по две причини: първо, защото цената, която човечеството би трябвало да плати за изграждането на комунизма, е ужасна; и второ, защото не мисля, че дори след плащането на тази цена резултатът ще бъде такъв, какъвто болшевиките искат да ни убедят, че ще бъде.“
Атеизмът обаче като философия продължава да преобладава сред интелектуалците, а и сред по-интелигентните хора в цял свят. Това показва анализ на метаданни от 63 проучвания, направени през продължителен период от 1928 до 2012 година в САЩ, Канада, Великобритания, Белгия и Холандия. И 53 от тези проучвания посочват обратна пропорционалност между интелигентност и религия, докато само 10 доказват положителна връзка между тях. Което идва да покаже, че интересът на интелектуалците на 20 век към комунизма е бил до там, докъдето е бил схващан като атеизъм и богоборчество и е отхвърлян при опитите за превръщането му в религия. Още повече, че „комунизмът е сроден с религията не въпреки, а тъкмо поради радикалността на своята атеистична програма”, според дългогодишният редактор в „Дойче веле”, Стоян Гяуров.
Иначе, защо хората имат нужда от религия? Според доктора по психология от Монреалския университет Серж Лариве, „религията създава чувството, че светът е подреден и предвидим, а не хаотичен. При едностранно задълбочаване на личната връзка с Бог (висшестояща сила) се създава и поддържа увереността за повишаване на личната власт.” Стремежът към самоусъвършенстване е вторият фактор, привличащ хората към религията, а на трето място е необходимостта от самоконтрол, понеже религията насочва към различни степени на саморегулация или самоусъвършенстване. Освен това, се смята, че религията е отдушник на самотата, залегнала дълбоко в човешката природа, откъдето произтича и необходимостта от перманентна идентификация на индивида. На когото освен национална, която се разпада, му е необходима по тая причина и религиозна идентичност.
Затова се появяват какви ли не религии: от тази на сциентолозите (изповядващи вярата в познанието), създадена през 1952 година от писателя фантаст Лафайет Роналд Хъбард и в която членуват популярни личности като Том Круз, Джон Траволта, Чик Кърия, Присила и Лиза Мери Пресли, до църквата на Марадона, в която членуват вече десетки хиляди привърженици, смятащи, че летоброенето започва от рождената година на аржентинския футболист – 1960.
Нещо, което няма как да не засилва у интелигентните хора омерзението към и бягството от религиозния догматизъм. Защото критичните умове органически отхвърлят догматичното мислене. Затова, дори когато приемат Бога, те предпочитат да си общуват с този Бог, който си обясняват, а не с този, който ги съветва от амвона. В този смисъл, сериозна крачка в битката с религиите е масивната скаларна елементарна (божествена) частица Хигс бозон, чието съществуване бе доказано и потвърдено от Европейската организация за ядрени изследвания – CERN на 14 март 2013 година.
Истинският ренесанс на атеизма обаче тепърва предстои. Предвижда го физикът от университета в Аризона Лоурънс Краус, който изследва видовете и който смята не само религията, но и философията за излишни. „Вярвам в науката, не в Бог. Знам, че ще ме разберат хората, които не са фанатични в религиозните си позиции, а разбират, че законите на физиката са много по-силни и убедителни, отколкото глупостите, написани от селяни от Желязната епоха, преди изобщо да знаем, че Земята се върти около Слънцето. Искам да говоря на хората за чудесата на вселената и да ги накарам да разберат, че науката не е заплаха и научните методи могат само да ни помогнат да разберем реалността. Защото науката ни разказва една чудесна история за вселената. Нямаме нужда от нищо повече освен законите на природата, за да разберем какво се случва”, смята той. И упреква „хората, които използват прикритието на "религията", че не са вярващи, а използват вярата на другите, за да изкарат пари”. Иначе, „фактът, че няма доказателство за цел, дизайн или някаква друга нужда, освен законите на природата, за мен е най-явното доказателство, че Бог не съществува.”
Разбира се, белите полета в науката са много, при това в ключови сфери на познанието, което все още ни пречи да си обясним как се е зародил животът без посредничеството на Бог. Но „това, което ме вдъхновява най-много, е фактът, че сме достигнали до етапа, в който можем да спорим с доказателства, че вселената, цялата необхватна вселена, е стартирала от нещо много просто, най-простото от простите неща – нищото”, коментира проф. Краус. И „мултивселената може да бъде обяснена като вечна и безкрайна, така както Бог е вечен и безкраен. Има обаче огромна разлика – съществуването на мултивселената е добре обосновано, а Бог е творение на мързеливото съзнание.”
Що се отнася до философията, тя „може да е имала много важна роля, но не и днес, не и в бъдещето, когато знанията ни за вселената ще стават все повече. Тя може да разсъждава и да анализира научните знания, но знанието идва от науката, не от философията”, заключава Лоурънс Краус.
Междувременно, връзката философия-религия наистина е тясна.
По-лесно ми е да приема, че от нищото се ражда нещо, отколкото, че това нещо е съпроводено от природните закони.
И за да мога да спя спокойно, ще приема за себе си, че нищото ражда нещо, което е "призвано" да се самоусъвършенства.
Ох, не че за първи път го правя, но ми създадохте разорано поле за размисъл.
С най-добри чувства!
П и е р
