Слави Бинев се оттегли от шеф на парламентарната комисия по култура и медии. Културните хора и журналистите спечелиха своята битка. Самият Бинев смята оттеглянето за засилване, ама това е, за да излезе от конфузното положение.
Негови защитници като националистическа мутра, поддържаща певица и пелтечещ син пенкилер го оправдават, понеже на културата ни бил нужен мениджър, даже меценат, за какъвто се представя и самият Бинев. Само че откакто свят светува символите на институциите не са били меценатите на гениите, нито купувачите на индулгенции от църквите, а творците и религиозните водачи, които представят смисъла и съдържанието на тези институции. Защото те вълнуват хората.
Затова други тръгнаха да оправдават каратиста с аргумента, че не културата е най-важна за държавата. За простака напредъкът винаги е бил тясно свързан с плюскането. Затова и 25 години го омайват, че не е важно, че бивши комунисти, доносници и престъпници управляват държавата, а да има гювеч. Ма, като няма едното, няма и другото. Тия работи са свързани от френската революция. „Пропадането на едно общество започва с девалвацията на ценностите, с подмяната на биографиите, с официализирането на криминалния ъндърграунд и на кича”, написа в сайта „Култура” Тони Николов.
Лошото е, че има интелектуалци, които какви ли не духовни пируети правят, само и само да оправдаят собственото си слагачество. Става дума, примерно, за лицето Георги Данаилов, който в зората на демокрацията се изписа тъмно син, че даже получи и служба като председател на Агенцията за българите в чужбина, а по-късно се оказа агент „Андрей” от Държавна сигурност. Може би затова пиесите му, ако сте забелязали, са поставяни само в бивши соц. страни. Иначе, „навсякъде по света културата се е развивала благодарение на нечии пари, било царски, било феодални, било църковни, било на рокфелеровци и компания, било от дарителската народна лепта”, килифинчи Данаилов, давайки може би най-неудачния пример с бай Ганьо, който бил „гений на оцеляването”.
Затова ние, без никаква ирония, си спомняме как един от най-върлите почитатели на родната култура беше бившият финансов министър Симеон Дянков. Който с днешна дата ето какъв съвет дава на културния министър Рашидов: „Удвояването на бюджета за култура е лесно – закрийте ДАНС и прехвърлете парите за нея в Министерството на културата.” Браво, Дянков! Ама това е все едно управляващите да закрият себе си, щото нали се сещаш, че всички са милиционери. Затова не си прав, „че ще бъде лесно за министър Рашидов да убеди членовете на парламента, че програмите му са по-ефективни от тези на ДАНС”.
А споменахме по-горе религията, защото тя е част от културата, при това не само на един народ, а на огромни маси от хора. Мюсюлманството и християнството владеят душите на милиарди. Затова е важно нашите партийци да се отъркват отвреме-навреме и около поповете. Където също е голяма галиматия, но както поповете по политиците, така и политиците по поповете може да ги познаете.
Всеизвестно е, че Славчо Бинев е архонт, което на българина нищо не му говори, но пък трябва да го респектира, да не кажем подплашва. Понеже въпреки пословичната си балканска фукльовщина, напоследък нещо не се отличаваме с много смелост и доблест.
Прочее, Славчо Бинев бе провъзгласен за архонт през 2007 година в римската базилика "Санта Мария Маджоре" от Старозагорския митрополит Галактион, което предизвика истински скандал както в Св. Синод, така и в Св. Престол във Ватикана. Светият синод излезе с нарочна декларация, в която уточни, че владиката Галактион е бил на частно посещение в Рим, без да е в правото си да извършва каквито и да било действия. Католическата църква също не скри стъписването си от факта, че кардиналът на базиликата "Санта Мария Маджоре" бил въведен в заблуждение от висш православен йерарх, излъгал, че иска да се помоли за "встъпването на България в обединена Европа".
Апропо, церемонията по архонтясването на Бинев се извършва на олтара, на който славянският първоучител св. Кирил е осветил първите свещени книги на славянството. Наглецът, както се казва, е нагъл до край. „Което не попречи след архонта Бинев да повлекат крак още архонти и архонтеси, от знатни по-знатни – Иван Кочев-Чомбе, Ованес Мелик-Пашаев, вдовицата на "бай Миле", Петър Манджуков и т. н. – обяснява Тони Николов в „Култура”. – И това не е всичко. Архонтоливницата бързо се отля в тамплиерство. Пак същият архонт Бинев, ГОРД-ост на българската култура, бе приет за рицар-тамплиер лично от Великия приор на ордена на рицарите-тамплиери в България Румен Ралчев (генерал о. р., бивш охранител на Тодор Живков и съучредител на политическата формация ГОРД, коалирала се с НФСБ).”
Така още през 2009 година беше създаден абсолютно незаконният "Велик архонтски съвет" (и то в Асизи) от българския архимандрит Дионисий Мишев, който сега, на 21 декември того, иска да стане епископ, въпреки подписката срещу него, предадена на патриарха.
Иначе, що се отнася до светската културна легитимация на „биневщината”, тя бе направена „право куме в очи” от режисьора на Народния театър Александър Морфов. „Проблемът не е в самия Слави Бинев, а в организацията на цялото това действие, което е изключително обидно – заяви по „Нова телевизия” той. – Но не ме учудва. Защото какво да очакваме от тази великолепна редица, като си знаем кой стои на върха – премиерът ни Бойко Борисов?! Спомнете си как го бяха описали едни доклади на американското посолство: че е мутра, с близки връзки с мафията, под ръководството на „Лукойол“, руските олигарси, че е контрабандист на амфетамини, свързан с пране на пари, незаконни фабрики за производство на цигари и какво ли още не. Това е човекът на върха. Мен въобще не ме интересуват отношенията между Борисов и Бинев, а това, че са от една линия, от един порядък – продължава постановчикът на „Хъшове”. – Този премиер с този човек управляват държавата. Смисълът е едно негласно обединение за унищожаване, геноцид, който осъществяват върху собственото си население. Те нямат нужда от култура, защото смятат, че за българина културата и образованието са противопоказни, както и това да работи, да печели пари, да има самоуважение и достойнство. Като неук и нещастен той се манипулира по-лесно. Те искат да доведат българина до нивото на техните любими избиратели – циганите – невежи и бедни хора, на които им трябват кебапчета, ракия и чалга, за да могат да бъдат лесно докарани до урните и да гласуват, както им наредят.”
Какво мисли по въпроса другият заподозрян в затриването на българската култура – културният министър Рашидов? „Смятам, че талантливите хора в държавата по-скоро трябва да се обединят в името на по-важните политики и цели и ръка за ръка да вървят, за да може през този мандат да се направят важни неща за развитието на културата, а не да се стига до публично оплюване един на друг, от което е застрашен крехкият авторитет на българската култура.”
Хубаво! Само че тия талантливи хора са видели какво може Рашидов като културен управленец. И не му вярват. Не може всеки тарикат да управлява по 45 години, за да се разбере, че не става и за овчар. Как да излезем от омагьосания кръг предлага друг достоен български интелектуалец – културологът проф. Александър Кьосев. „Че културната политика трябва да пази равновесието между секторите и гилдиите на културата (забележете, не само на изкуствата!), е толкова очевидно, че би трябвало въобще да не се обсъжда. Че Вежди не го спазваше и няма да го спазва – е също така очевидно”, написа в страницата си във фейсбук той.
И още: „Този баланс е между най-елементарните неща в културната политика, прочетете например нелошата културна стратегия, която има София (какъв парадокс, София, Пловдив, Варна имат стратегии, а страната няма, Вежди покрай други министри има заслуга за това). За да се подкрепят подобни масови културни практики (както и министерството на спорта би трябвало да подкрепя не само висши спортни постижения, а и масов спорт), има инструменти – конкурси и сесии на съответни фондове за култура. В България този фонд е в смешно състояние. В това отношение читалищната мрежа, стара българска традиция, би била по принцип перфектна. За жалост тя е в окаяно състояние, не само защото няма пари, а и защото е монополизирана от хора със същия античен манталитет като Вежди.”
