На 6 октомври се навършиха хиляда години от смъртта на цар Самуил. Не че отстъпваме на македонците в пъчене чрез чужди заслуги и правене на помени с чужди пити, ама този път изборите ни отвлякоха вниманието. Или поне на половината българи – другата половина се е отвратила от избори точно благодарение на историята. Щото е научила от нея такива демократични практики, от които само при спомена за прочетеното ти се обръща джигера. Като се почне от Алеково време, па се мине през оранжевите гвардии и „Хоро” на Страшимиров и се стигне до социализЪма на бай Тошо. Не че последният измислил или докарал комунистическата феодална форма, с която бе прокълнат 20-и век, ама такива като него, Луканов, Костов, Цачева, Борисов, Цветанов и подобни я упражняваха и употребяваха.
И продължават да я употребяват. Посредством номенклатурния и корпоративен вот на ГЕРБ, страховете и клечките на ДПС, индианските нишки на РЗС или дарителските списъци на ББЦ. Така че съвпадението на днешното време с края на Първата българска държава не е случайно. Не защото го е казал шарлатанинът Дънов или вещицата Ванга, а по причина, че държавите свършват там, където свършва моралът на живеещите на тяхна територия народи.
Що се отнася до Дънов и Ванга, доста българи са проумели, че такива езотерици и лъжепророци могат да влияят само върху недоразвити в интелектуално отношение индивиди, все още обаче обидно малко са сънародниците с кураж да се опълчат на шайката историци в държавата.
И по друг повод сме изразявали, меко казано, недоверие към образованите със знания за миналото шарлатани, но като гледаме как благодарение на тяхната активна пропаганда България 70 години върви към пропастта, няма как да не подкрепим мнението на малцината съмишленици в това отношение. Защото, какво друго, освен недоумение, предизвикват думите на историка акад. Васил Гюзелев, който по повод годишнината от смъртта на Самуил казва следното: „Първата идея на цар Самуил е била да запази независимостта на Българското царство, а втората – да продължи Симеоновата политика.” И така я продължил, че само четири години след неговата смърт България изчезва от европейската карта за 169 години. Вярно, по време на Самуил в тогавашните югозападни земи, където се била свила България, има и културен подем, но дори най-беглият преглед на световната история ще ни покаже, че културните подеми не съвпадат с политическите, даже обратното. Което, всъщност, е друга тема.
Апропо, не само Гюзелев е от кюпа учени-агитатори. Болшинството български историци са такива – като се почне от Паисий, па се мине през Дринов, Захарий Стоянов и Петър Мутафчиев и се стигне до агентите на ДС Красимир Каракачанов, проф. Божидар Димитров и акад. Георги Марков. „По времето на социализма историческата наука у нас практически изцяло е била погълната и подменена от пропагандата – пише Иван Стоянов, смятан за черната овца в стадото от удобни български историци. – Историческият факултет на Софийския университет се е превърнал в основна ковачница на пропагандните кадри на режима. Едни и същи хора са ръководели както пропагандния апарат, така и академичните институции. Подборът и развитието на историческите кадри се е извършвал основно по персонален и идеологически критерий. И днешната ни професионална историческа общност е формирана точно по същия начин. След като пропагандата е само другото название на лъжата, смело можем да кажем, че пропагандистите винаги са и професионални лъжци. Включително и историческите. Целият им статут, професионален престиж, научните звания, медийна популярност и достъп до властови ресурси зависят от изградената и подържана от тях система от лъжи. Това е ресурсът, от който живеят, основата, върху която стоят. Срутването на тази система, осъзнаването на истината от достатъчно широк кръг хора означава за тях неизбежно персонално срутване. Така че тяхната съпротива срещу всяко преосмисляне на историята е напълно разбираема. Те просто бранят себе си.”
И докато Паисий и Захарий ги оправдаваме, представяйки овреме техните „научни” трудове за литература, то купищата учебници, които набиват в главите на децата полуистини и откровени лъжи за българското минало, минават за наука. Нещо повече – до ден-днешен се изискват на изпит при кандидатстване за почти всички хуманитарни специалности в нароилите се български университети.
„Опити за борба с историческите лъжи у нас е имало винаги. Те обаче са били помитани от липсата на политическа нужда. Лъжата винаги е изгодна някому, докато истината е политически неутрална. Затова тя рядко има съюзници”, коментира Иван Стоянов.
Кои са най-дебелите лъжи в българска история?
Най-много от тях са свързани с турското робство. Най-вече поради факта, че след Втората световна война Турция не ни е съюзник в социалистическото строителство, което бе основна идеологическа предпоставка за отприщване въображението на родните псевдоучени да съчинителстват до космически висоти. Не само за нароченото за монархо-фашистко Трето българско царство, но и за турското робство, а оттам – поради липса на достатъчно извори – чак да зората на българската държава. Като така изпълниха и продължават да изпълняват с предоволно съдържание заслуженото от историческата наука не само у нас прозвище „Проститутката”.
„Нашите малоразвити читатели не са още в състояние да се задоволяват само с голи факти”, оправдава се Захарий Стоянов. „Най-важното обаче, което се е случило в България за близо век и половина от най-новата ни история и което продължава да се случва и днес е повишаването на интелектуалното равнище на нашия народ. И българският читател вече се е развил да се задоволява с голи факти”, коментира от съвременна гледна точка Иван Стоянов.
Прочее, да видим някои от типичните факти. Например, днес и най-предубеденият наблюдател може да забележи, че копривщенските къщи са бледо копие на пловдивските и още по-бледо такова на цариградските. Пропагандистите обаче продължават да им измислят какви ли не архитектурни достойнства, само и само защото са в чисто българско селище.
Поколения българи са плашени с ужасите по време на робството. Докато истината е, че Османската империя, в сравнение с Австро-унгарската или Руската, е била значително по-толерантна. И в етническо, и в религиозно отношение. Поради което е просъществувала и много по-дълго. Турците не са имали никакъв интерес да помохамеданчват, още по-малко да потурчват местното население, тъй като по този начин се лишават от данъците, които прибират от него. Османската империя се е разпаднала поради феодалния си характер, не съответстващ на времето, когато капиталистическите отношения са задвижили Европа и света с непознати темпове.
И до днес като гвоздей в историческата програма против Турция стои т. нар. „кървав данък”, тоест набиране на български деца за турската армия. Който данък е бил условно насилствен, още повече, че турците набирали такива българчета не само за армията, а и за да бъдат обучавани за високи административни длъжности. (Нещо, което в момента под съвременна форма и доста умело прави и ДПС). Докато някогашният „кървав данък”, който е практикувала през 17-и век Русия, бил значително по-поголовен и жесток.
Изобилства с лъжи и премълчавания цялото българско Възраждане. Като се почне от Филип Тотю и се стигне до Васил Левски. И особено около Априлското въстание, главата за което в своите „Записки” Захарий Стоянов (най-добрият български разказвач след Любен Каравелов и превъзходен публицист, отстъпващ само на Каравелов и Ботев) прибавя по-късно, когато вероятността да се намерят свидетели на описаната „истина” е по-малка.
Що се отнася до т. нар. антифашистка борба, там тепърва ще се установява колко е лъжата. Във всеки случай е толкова много, че се доближава до процентите, с които Тодор Живков печелеше изборите. Да не говорим за лъжите около и в Македония. По-важно е да осъзнаем, че това отдалечаване от истината се използва от умните и цинични политическите шарлатани в лицето на националистите, огледално от лидерите на Д(П)С. Които, за да живеят на гърба на глупавите и честни патриоти, се нуждаят от чалга-историци, които да ни отвличат вниманието с ненужни дискусии или незначителни подробности, но най-вече да ни внушават, че събитията не могат да се оценяват от гледна точка на сегашния морал.
Ма сегашният морал е на 2014 години. Освен това, и глупаците в България са на привършване.
Почитайте Свободата, борете се за нея, п...
ВЯРВАМ ВЪВ ВСИЧКО
Желая здраве успехи в 2015 година!
