Иначе, за демокрацията в последните десетилетия се изговориха доста лафове, някои от които банални, други модерни, верни или грешни, повечето обслужващи една или друга конюнктура. Тъй като демокрацията, след като е дейност, която се упражнява всекидневно, няма как да не се сблъсква с нови предизвикателства и така да се развива. При това завземайки все по-големи територии от човечеството и човека като „зоон политикон”. Според базата данни на “Полити IV″ (проект за анализ на развитието на политическите режими от 1800 г.) почти 100 страни сега са с демократични управления (в една или друга степен несъвършени). Като това е двойно повече от броя им през 1990 г., да не говорим, че през 1800 г. не е имало нито една. Броят на същинските автокрации също рязко намалява – от около 90 през 1990 г. на близо 20 сега. За съжаление, има увеличение (от около 20 на над 50) на броя на анокрациите – режими с нестабилно, неефективно и корумпирано управление, като тези режими са или разпадащи се автокрации, или провалящи се демокрации и също са уязвими за избухване на въоръжени конфликти или насилствено завземане на властта.
„Демокрацията е нежна, защото е сложна и (в някои решаващи отношения – неестествена) игра – пише икономическият аналазитор на „Файненшъл таймс” Мартин Улф. – Отправната ми точка е, че единствената подходяща форма за порасналите е управление, отчитащо се пред управляваните. Всички други форми на управление се отнасят към хората като към деца. В миналото, когато повечето хора са били неграмотни, подобно покровителствено отношение може би е било оправдано. Сега обаче не може да е правилно.”
В същото време „демокрацията изисква двойна система от ограничения: между самите хора и между хората и държавата. Тези ограничения почиват върху четири характеристики, всяка от които е необходима.” И тук Мартин Улф изрежда необходимостите от: граждани (признаващи правото и на хората с други политически убеждения да управляват), пазители (заемащите политическите, административни, правни или военни постове в полза на общото благо), правилно (на основата на конкуренцията) функциониращи пазари и върховенство на закона.
„Демокрацията е или политическата изява на свободни личности, действащи заедно, или нищо. Тези, които печелят изборите, нямат право да вършат каквото си искат. Това не е истинска демокрация, а избрана диктатура.” Грешка, която при нас се случи по време на управлението на Бойко Борисов и която, надяваме се, българският избирател, колкото и да е мачкан икономически (и физически), няма да повтори. Да не говорим за пазаруването на „независими” депутати и т. н.
В дискурса на украинската криза пък особено актуален сега е въпросът дали трябва да се помогне на един народ да тръгне по пътя на демокрацията. Отговорът на който е категорично „ДА”, като виждаме резултатите от такава помощ за Югоизточна Азия, Централна и Източна Европа. В т. ч. и за България, където, маркирайки някои събития, виждаме конкретните резултатите от помощта. Става дума за срещата на Митеран с българските дисиденти през януари 1989 година, за договарянето на помощта от МВФ и Световната банка от Петър Младенов през февруари 1990 година, за помощта, предоставена на СДС и правителството на Филип Димитров, за стимулиране на пронатовските позиции на Беровото и Костовото правителство и т. н.
Та, всичко това, независимо от тежките вътрешни проблеми с бедността и справедливостта, задължава българските управници да проявяват отговорност, що се отнася до фундаменталните ценности на демокрацията. Защото е възможно не само отклоняване от демократичния път, но и връщане назад, каквото става в момента в Унгария. И което други популисти, като доносника на ДС и унгарски зет Георги Марков и путиниста Волен Сидеров, усърдно хвалят. Отделно, не статия, а цяла книга може да се напише за демократичните катаклизми в Румъния, Грузия, Ирак, Алжир, Египет, Сирия и Украйна.
Вече казахме, че един от стълбовете на демокрацията са успешните институции, които „се отнасят еднакво и безпристрастно към всички. – пише в сп. „Форбс” американският журналист Робърт Д. Каплан. – В Русия, Пакистан или Нигерия обаче не е така.” Като в това отношение и „Балканите нямаха много късмет – с междуетническата война, която разруши югославската федерация, с калпавите правителства в Румъния от 1989 г. насам, с полухаоса, надигащ се в Албания и България. В този регион освен това и средната класа е слаба, в някои случаи липсваща, а и източноправославната религия, тъй като е по-съзерцателна, не поощрява възникването й или поне не в степента, в която го правят протестантството и католицизмът. Всичко това са фактори за по-слаб фундамент на институциите, на икономическия растеж и на политическата стабилност.”
Което, разбира се, българите виждат на всяка крачка. Как особено брутално се разправиха със средната класа милиционерите от ГЕРБ. Които освен популисти и тоталитарно устроени шапкари са и по природа любители на държавния капитализъм, монополите и олигарсите. Защото „поведението, а не реториката показва дали съществуват институции или не – предупреждава Каплан. – Изборите показват по-малко, отколкото си мислят журналистите и учените. Те са и лесни за провеждане – случват се в рамките на 24 или 48 часа. Но едно добре работещо министерство трябва да функционира 365 дни в годината.” Давайки като пример за важността на институциите проспериращият мегаполис-държава Сингапур. Защото „без начален ред не може да има истинска свобода.”
В същото време, не може да пренебрегваме и факта, че най-развитите в света държави като САЩ, Германия, Швейцария, Великобритания са изградени на федерален принцип, тоест чрез максимална децентрализация, която е допълнителен стимулант не само за икономическото развитие, но и за контролиране на демокрацията. Така федерализмът се явява в момента най-висшата форма на демокрация, за каквато ние, заедно с другите пост-комунистически държави, още не сме готови. Макар че немалко дрънкаме и тук за децентрализацията, а па това правителство и съвет, и стратегия създаде по темата – засега определено мъртво родени.
Апропо, за да приключим кратката разходка из дебрите на демокрацията, няма как да не подчертаем определящата роля, която играят партиите в нея. Нещо повече – на този етап многопартийната система е символ на демокрацията. Разбира се, в развитите демокрации има значително влияние и на гражданските организации. У нас обаче, главно поради липса на граждани, съществуващите хиляди НПО са пълни карикатури, създадени с едничката цел да усвояват средства – било от ЕС, било от държавния бюджет, било директно от гражданите, които уж представляват.
Отделно леко втренчени политици ни омайват с приказки, че партиите са виновни за всичките неудачи, визирайки колко по-просто би могло да бъде положението при една диктатура. Популизъм обаче, който е по-страшен от партиите, което ние вече дано осъзнаваме и което скоро ще разберат и народите на Унгария, Украйна и Русия. Защото от партийната демокрация по-справедливо управление още не е измислено. Затова „по-скоро рано, отколкото късно Украйна действително ще стане част от демократична Европа; по-скоро късно, отколкото рано Русия ще я последва, освен ако не се изолира и не се превърне в полустагнираща империалистическа останка”, прогнозира динозавърът на американската демокрация Збигнев Бжежински.
Затова не бива да се подвеждаме и по крайните призиви за забрана на партийните субсидии. Понеже има реална опасност да заприличаме на олигархичната матушка, където политическото крепостничество е заменено с икономическо, та всичко и всеки се купува. А трябва да изискваме регламентиране на отпускането и използването на субсидиите. За да не могат с тези пари ГЕРБ, „Атака” и другите да си плащат любовниците, охраните и личните масрафи, а за капак да ги дават и за благотворителност. Което е върховен цинизъм на фона на сиромашията, в която оцелява подавляващата част от българите.
Да се смени името на Благоевград!
Фашизмът настъпва планомерно. Бабичките ...
© Андрей Мелник атакува Бразилия за укра...
Аз немам президент!
1. Какво общество направихме и по какво то принципно се отличава от обшествата в развитите западни страни, след като според него „Не сме си губили времето през последния четвърт век. Вярно, пазарна икономика и правова държава не направихме, но се учим на демокрация – …”
2. Какво е мнението му за шоковата доктрина, която Нейоми Клайн разглежда в едноименната си книга. Тя може да бъде прочетена или на български от изданието от 2011 г., или online на руски език. http://www.e-reading.ws/chapter.php/129024/70/Klyaiin_-_Doktrina_shoka.html.
