Тежки са пораженията върху българската демокрация, държавност и икономика, нанесени вследствие управлението (или по-скоро изнасилването на държавата) от страна на разпадащата се бандитска групировка ГЕРБ. Всичко е окрадено и умъртвено. И докато пораженията в здравеопазването, културата и особено образованието ще се проявяват с отлагателен ефект, то проблемите в икономиката изискват спешни решения и действия. Защото нужните реформи така и не бяха направени, а икономиката напоследък се свеждаше до разпределяне на парите от евро-фондовете и все по-пресъхващите приходи в бюджета на наши хора. Вследствие на което малкият и среден, а вече и всякакъв друг, бизнес замря, а коланът на масовия българин е пред скъсване. Този път преди Коледа.

   Защото въпреки приказките за доброто финансово състояние на страната, то е привидно такова заради престъпно ниските доходи на работещите и пенсионерите, както и вследствие геноцида по отношение на безработните, повечето от които са млади хора.

   Доходите на заетите не могат да посрещат пазарно формираните цени, които осигуряват възпроизводство на секторите, навлизането на научно-техническия прогрес, развитие на инфраструктурата. Прословутата междуфирмена задлъжнялост влошава ликвидността на бизнеса и блокира възможните стокови и парични обороти в икономиката.

   Нарушени са балансите в социалната и здравноосигурителната система. Дефицитът в социалната система е нараснал с 1930 млн. лв. или 60 % (в пенсионната – с 1372 млн. лв. или 45 %, а в здравно-осигурителната – със смущаващите 355 %. Като всичко това се е случило в периода за последните две години от управлението на Тройната коалиция и първите две от управлението на ГЕРБ. Докато, предвид текущото състояние на здравната система, положението там клони към страховито. 

   Вече никой не се учудва на растящата безработица. Регистрираната за страната е над 12.4 % (за област Видин – 21.8 %), а реалната – над 18 % (за Видин – поне 30 на сто), в т. ч. 38 % сред младите за страната и над 60 на сто при младите във Видинско. Като извън статистиката е все по-високият дял на продължително безработните, на безработните без право на обезщетения, на обезкуражените лица и неактивното население (лица извън работната сила).

   Наникъде не върви родната икономика. Европейската комисия обяви, че иновациите са ключът, който ще задвижи нещата отново. Като тук става въпрос за индивидуалното мислене извън общоприетите рамки, за инициативност, за увереността на бизнеса да инвестира повече време и пари за растеж, но и за това, че правителствата трябва да играят ключова роля в този процес.  В който се оказва, че Швеция, Германия и Дания са най-иновативни от държавите-членки на ЕС, а България се представя най-зле, изпреварена от страни като Полша, Латвия и Румъния. У нас продължава в широк мащаб закриването на дейности с висока добавена стойност – развойна, проектантска, търговска, инженерингова и други. Което води до деформация в макроикономическите баланси и до деформации в пазарните отношения.

   А за капак чуваме, че към момента държавният резерв от хранителни стоки, лекарства и горива е на 70 % празен. Наличният фураж бил достатъчен за изхранване на добитъка в продължение на 3 до 5 часа, а по норматив трябва да е за 30 дни. Наличната пшеница може да изхрани българите в продължение на 5 дни, а трябва да имаме за 90. Подобно е положението при лекарствата, където запасите са за 5 дни, а по норматив трябва да стигат за 20. Наличната минерална вода трябва да е 3 млн. литра, но е точно нула.

   Като от Агенцията „Държавен резерв и военновременни запаси” обясняват, че причините за трудното запълване на резерва са драстично намаленият бюджет на ведомството за последните няколко години. За миналата година бюджетът на агенцията бил 79 млн., за тази – 45 млн. лева. При което Господ да ни е на помощ, ако се случи бедствие или – пепел ни на езика – война.

   Е, за държава ли говорим или за селски кокошарник?!

   От ЕС за почти всичко с нас говорят от и посредством куртоазия. Даже, разбирайки кой стои срещу тях, вече не и с познатото великодушие, ами с все по-трудно скривано отвращение. При което, единственото, което чистосърдечно ни признават, е способността ни да оцеляваме в мизерията. Поддържайки ниски нива на външния дълг и бюджетния дефицит чрез ликвидация на българската нация.

   Към момента държавният ни дълг е 14.390 млрд. лв. или 18.5 % от БВП. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт. И няма как да не му вярваме, след като се ръководи от човек като Ренета Инджова. Година по-рано дългът на България е бил 12.291 млрд. лв. или 16.3 % от БВП, през 2010 г. – 11.453 млрд. лв. или 16.2 % от БВП, а през 2009 г. – 9.992 млрд. лв. или 14,6 % от БВП. 

   Значи, публичният дълг на страната беше повишен, но не и сериозно спрямо брутния вътрешен продукт – от 14 % от БВП в края на 2009 г. на 14.75 % към средата на януари 2013  г. В резултат на което България остава на устойчивата втора позиция по най-нисък държавен дълг в ЕС.

  Тези данни обаче по никакъв начин не показват, че правителството се е престарало. За четирите години управление на ГЕРБ фискалната позиция на страната беше влошена с около 6-7 млрд. лв., защото дългът нарасна с над 2.6 млрд. лв., а фискалният резерв бе стопен наполовина (от 7.7 млрд. лв. в края на юли 2009 г. на около 3-4 млрд. лв. по последни данни).

   Даже към 1 април „фискален резерв няма”, заяви независимият финансов експерт Мика Зайкова. „Министър-председателят каза, че през този месец ще има фискален резерв около 4 млрд., но това всъщност са 2.3 милиарда лева от Сребърния фонд и 1.65 милиарда лева от парите за поддържането и сигурността на Козлодуй”, коментира Зайкова. Която подчерта, че страната ни няма свободни средства. Освен това, „много голяма тревога за бюджет 2013 е, че приходите няма да се изпълнят и това е факт”, коментира Зайкова. Посочвайки, че само 46 % от приходите, които трябва да дойдат от акцизи, са изпълними.

   От друга страна, мантрата, че финансовата дисциплина е причина за застоя на доходите и ръста на безработицата, всъщност е нелепо оправдание за провала на икономическата и социалната политика на управлението на ГЕРБ. От опита и на малки, и на големи държави да се преборят с кризата в цял свят е видно, че бързи и лесни рецепти (например изсипване на 1 млрд. лв. от бюджета) за икономически растеж и по-високи доходи няма. Затова всичко, в крайна сметка, води до едни и същи, познати до болка решения: да накараме съдебната система да работи, за да не пъдим инвеститори; да си произвеждаме квалифицирана работна ръка; да направим пазара на труда гъвкав; ефективно да противодействаме на данъчните злоупотреби, които бъркат в джоба и на данъкоплатците, и на коректния бизнес; най-накрая да започнем да отпускаме пари от бюджета срещу резултати и т.н., и т.н.

   В заключение, какво правим оттук нататък? Защото с ГЕРБ, така или иначе, е свършено. Най-напред трябва да престанем да си въобразяваме, че изборите ще бъдат изход от тежката ситуация. Те по-скоро ще объркат нещата, отколкото да ги разплетат.

   Но това може и да е за добро. Защото ще накара не народа, а политиците да се притесняват. И с все повече тревога да очакват датата, след която на всички ще им се наложи да положат усилия не само за политическото си и икономическо, но и за физическото си оцеляване. Бившите висши управленци Емил Димитров и Мирослав Найденов вече си изведоха семействата от България. Имат възможности – извеждат ги. А какво да направят обикновените българи? Да си кажат „мечка страх – мене не” и да прогонят наглата паплач с етикета на ГЕРБ. За да си върнат живота. Защото такива (и подобни) наглеци изядоха не само техния, но и на децата, и на внуците им животи.

   Пък тези, които влязат в парламента, да се съберат в колкото се може по-широка коалиция (без ГЕРБ и „Атака”) и чрез решителни действия да се опитат да превъртят колелото на икономиката през идващите седмици и месеци.

   Мнозина казват, че за да се правят реформи, трябват пари. Пари и начини за реформи обаче винаги се намират, трудно се намират реформатори. Защото за реформите са нужни преди всичко далновидност, кураж и бързина при тяхното провеждане.