Иначе, в мача на откриването гърците завършиха наравно с домакините от Полша, макар че можеха и да победят, тъй като пропуснаха дузпа. Гърция е опитен отбор, което му помогна да излезе от групата, но доста застарял, за да се противопостави в повече от 1-2 мача на по-мощните отбори. Затова и представянето му бе на приливи и отливи – загуба от Чехия и победа над Русия. След което събра 3 точки и зае второто място в групата. Първи станаха чехите, които с мачовете подобряваха играта си и в крайна сметка победиха и домакините.
Трудно е да отличим играч от поляците, но ако трябва да споменем едно име, това е нападателят на „Борусия” Дортмунд Роберт Левандовски. Докато в отбора на Русия се откроиха Зирянов, Аршавин и най-вече Алан Дзагоев (с три гола в три мача).
Триумфално премина през група „В” Германия. Което стана едва ли не традиция на големи първенства. След който триумф в началото обаче, последва и „традиционната” катастрофа в подножието на финала. Вярно, Германия спечели мачовете в групата с по един гол разлика, но нали това бе групата на „смъртта”, където бяха отбори като Холандия, Дания и Португалия. Затова тук героично загина и Холандия. Което, от друга страна, предвид състоянието на отбора едва ли е изненада. Поради което и Дания не прости на „лалетата”, макар че за повече датчаните нямаха сили, тъй като Германия и Португалия извадиха „необходимата” класа.
От холандците на някакво ниво се представиха Хейтинга и Робен. Повече се очакваше от Снайдер, Ван Перси и Хунтелаар. Интересно защо в мачовете не взе участие Дирк Каут. Що се отнася до датчаните, те бяха обичайните скандинавски бойци и взеха, каквото можаха – с по-забележителни изяви на Кристиан Поулсен, Зимлинг, Ромедал и Бендтнер.
Прочее, вместо от „В” група, финалистите се оказаха от група „С”. В лицето на Испания и Италия, които в първия мач си поделиха точките с по един гол и след това се разправиха с Ирландия и Хърватия. Италия прескочиха групата малко трудно (след 1:1 с Хърватия), но в крайна сметка испанците им помогнаха (побеждавайки хърватите). Като отрицателен пример тук бихме посочили излязлата от нашата квалификационната група и с бараж Ирландия, която беше далеч от класата на другите отбори на това европейско, оставайки без точки и с рекордна отрицателна голова разлика 1:9.
От хърватите на равнище се представиха Чорлука, Шилденфелд и Манджукич. Повече се очакваше от Лука Модрич. Повече се очакваше и от всички ирландци, но най-вече от имена като О’Шей, Дън, Дъф и Кийн.
В крайна сметка, група „D” се оказа най-равностойна. Над другите, с тактическа грамотност, се открояваше Англия, но и тя трудно взе двете си победи с по един гол разлика срещу Швеция и Украйна и не успя да победи Франция, която, водена от новия си треньор Лоран Блан, се представи къде-къде по-организирано, отколкото на световното в Южна Африка. Тук отделни добри мачове направиха и другите два отбора Украйна и Швеция (Украйна-Швеция 2:1 и Швеция – Франция 2:0), но играта им не бе постоянна и, макар с по три точки, отпаднаха от по-нататъшно участие.
Що се отнася до шведите проблясъци имаше в играта на почти всички, на моменти и на целия отбор. Като с постоянство в трите мача се откроиха Мелберг и Ибрахимович. А от другите домакини – украинците – освен с желание, и с възможности се отличиха Ракитский, Шевченко, Коноплянка и Тимошчук.
Какво се случи на четвъртфиналите?
В първия от тях възродените чехи се опитаха да се противопоставят на португалците с повече тичане, но класата в крайна сметка си каза думата и Португалия победи, макар и с един гол. От чехите, освен Петер Чех, можем да отличим още Сивок, Пиларж и Ирачек.
Интересно тръгна вторият четвъртфинал Германия – Гърция (4:2), в който имаше и доста балкански синдром – кой, ние ли не можем да бием германците?! В крайна сметка обаче, не че германците не бяха готови да допуснат изненада още тук, но гърците, след като изравниха за 1:1, нямаха физически сили да поддържат интригата до края. От гръцкия отбор на това европейско с добро се споменаваха имената на Кириакос Пападополус, Карагунис, Самарас и Салпигидис.
На французите и техните фенове много им се искаше до покажат, че са в състояние да се мерят с най-големите, но очевидно още не са готови. Пътят, по който вървят, може да е правилният, но целта под формата на една шампионска селекция не е толкова близо. Видно от загубата им на четвъртфинала с два безответни гола, макар и от Испания. Когато, при все, че беше тромава, играта на Франция бе правилна, а в отбора се откроиха Клиши, Евра, Кабай, Бензема и Рибери.
Така се стигна до най-оспорвания четвъртфинал между Англия и Италия, който, макар да завърши без гол, бе един от най-хубавите мачове на това европейско. Много измерват качеството на футбола с броя на головете, но това са глупости. Защото многото голове са плод на много грешки в защитата, а играта в отбрана също има своите достойнства и големите майстори в лицето на тези два отбора ги демонстрираха в пълна степен. Италия отиде на полуфинала след рулетката на дузпите, но в интерес на истината англичаните често биваха надигравани и по време на 120-те минути, така че няма за какво да съжаляват. Важното е, че се оттеглиха достойно от първенството, където достатъчно от себе си дадоха Харт, Джон Тери, Лескът, и Йънг. Повече се очакваше от Джерард и Рууни. Подценен от треньора Ходжсън бе Уолкът, надценен – Милнър.
В иберийския полуфинал имаше много пасове и виртуозно владеене на топката, но в крайна сметка, ако изключим продълженията, испанците не надиграха съседите си от Португалия и така и тук се стигна до нулево равенство. При дузпите дойде шансът и Испания стана финалист – в никакъв случай незаслужено. Иначе, от португалците блестящо се представиха Пепе, Коентрао и Мейрелеш. Повече можеха в атака Нани и Роналдо.
Истинска бомба предизвика другият полуфинал между Германия и Италия (1:2), в който блесна таланта на Марио Балотели, отбелязал двата гола за „скуадрата”. Така нападателят на „Сити” въплъти онова, което липсва на германския отбор, а именно фантазията и импровизацията, която не само украсява мачовете, но и носи победите в равностойните от тях. А немската машина продължи и на това европейско да не умее да сменя тактовете така, че да изненада с нещо противниците си. Разчитайки главно на мощта на предвидимото. Не надхвърлиха обичайното ниво Кедира, Йозил, Лам, Кроос и Клозе, повече се очакваше от Швайнщайгер и Мюлер, разочароваха Гомес и Подолски. Проблясъци имаше в играта на младия Шюрле.
Злощастен финал се получи за италианците (0:4), макар че до голяма степен те си го направиха такъв. С излишното самочувствие и няколкото грешки на треньора Прандели. Който тръгна с неизпробвания вариант „Киелини – ляв бег”, а после смени Монтоливо с Тиаго без особена нужда. За да дойде контузията на Тиаго и оставането на скуадрата с 10 души. Та паднаха и срамните голове на Торес и Мата. Все пак няма как да не споменем с добро участието на това европейско на Буфон, Бонучи и Пирло, на Балцарети, Де Роси и Балотели (с три гола).
Докато адмирации от „Ла Фурия” заслужават почти всички, начело с треньора Дел Боске. Като се почне от шампионската група на „Реал” Касияс, Арбелоа, Рамос и Алонсо, като се мине през кохортата на „Барселона” с Пике, Шави, Иниеста и Фабрегас и се стигне до атаката на „Челси” в лицето на Торес и Мата, допълвани от Силва („Манчестър Сити”).
Това е световната мода във футбола – отлично владеене на топката, смислено разиграване, с периодични изригвания на нестандартното като тези на Русия, Украйна, Швеция, Гърция и Португалия в отделни периоди от играта, на Италия – в някои от мачовете и на Испания – в повечето.
