Защото се появи цяла „научна” кохорта, която не само твърди, но и „доказва” всевъзможни глупости. В частност, че гърците откраднали боговете и въобще цялата древна история от траките. Вероятно, за да се спасят след пет-шест хиляди години от комунизма и да ги приемат като първите балканци в Евро-съюза. Щото за друга муфта в тяхна полза не се сещаме. А и ние не, че не знаехме, че гърците са тарикати, ама чак пък толкова! Да не говорим за братята македонци, които са световно известни историци.
Та, те тук е Бермудският триъгълник на историята. Между София, Атина и Скопие. А най-интересното, което се ражда в този триъгълник е новата теория за славянската азбука. Която прилича на гръцката, но е далеч по-представителна и затова и по-представена – в целия православен славянски свят, в който с нея си служат поне 300 милиона души. Не само спасявайки се от нещастията вследствие на невежество, но и оставяйки писмени белези чрез литература, която и до днес хвърля едновременно в недоумение и възхищение целия свят. Въпреки че тази писменост бе зверски третирана с най-силната, позната досега, човешка отрова – комунистическата. И понеже тук всеки може да си помисли какво ли не, ще уточним, че става дума за руската литература.
По-интересното е, че по тази разграничителна линия между православието и католицизма са се случвали всички европейски сблъсъци в новата ера на човечеството. Поради което даже доказано въртоглавият фюрер не е дръзнал да промени традицията, въпреки някои колебания в кламбучкащата му глава. Но това е друг вид вампирясване.
Нашето продължава с умопомрачителното твърдение, че византийските царе и императори били грузинци, арменци, сирийци, хазари (практически юдаизирани българи) – всякакви, но не и гърци. А пък Кирил и Методий са си чисти българи. С имената Църко (Църхо) и Страхота, документирани в стенописи на словашка църква. Което твърдял Климент Охридски, който „не бил нито циганин, нито комунист”, за да лъже. А пред последния аргумент, освен засрамени да замълчим, друго не ни остава. Аргументът е толкова научен, колкото този на Божидар Димитров за вампирските гробове край Созопол, поради което е немислимо да не му вярваме.
И след дежурните каскади от възможности и вероятности, от фонетични стрясъци, етимологични измишльотини и фантасмагорични асоциации тия „учени” стигат до революционното откритие, че Методий е създал глаголицата. За да нагоди измислената вече от брат му Кирил кирилица към езиковия модел на католическите славяни в лицето на хървати и чехи. Та така да просветим славяните до крак.
Не че и досега не е имало глупости в българската научна мисъл, но в новите условия превърнахме глупостите в бизнес. Въобразявайки си, че с тях привличаме туристи, като използваме всички известни видове човешко невежество и даже създавайки нови разновидности. Щото Цицерон е казал, че има „три вида невежество: да не знаеш нищо, да знаеш лошо това, което знаят всички и да знаеш не това, което трябва.” Но в случая с вампирите и азбуката имаме четвърто: средно между тройната коалиция на Станишев, „АБВ”-ето на Първанов и воинстващото невежество, въплътено в монумента и фундамента ГЕРБ.
Та, в тази „научна” дърводелска работилница честа жертва на какви ли не инсинуации е ставал и става кой друг, ако не Васил Левски. Едно време, когато известният столичен отбор се казваше „Левски-Спартак”, последният предизвикваше интерес в чужбина предимно с факта, че на Запад всички знаеха кой е Спартак, но никой не знаеше кой е Левски. И затова вземаха името на Левски като собствено на фамилията Спартак.
Що се отнася до последната гавра с паметта на Дякона, тя е свързана с идеята на някой нашенски Юзеиров да се въздигне 133-метров паметник на Апостола на границата с Турция. За да спира исляма. Който обаче първосигнален национализъм, съчетан с крайно леви или крайно десни идеи, и днес е все така опасен, както през 30-те години на миналия век. И то за развити демокрации като скандинавските, където примерът с норвежеца Андерш Брайвик е не само показателен, но и способен на рецидиви.
Днес малко българи четат, но доста са чували за Илия Троянов, по чиято книга бе направен филмът „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” от предишната селекция за „Оскар” за чуждестранен филм. Както и да е, филмът не спечели „Оскар”, но стана повод за някои посещения на Троянов в България, откъдето по комунистическо време той бил прогонен със семейството си. От когато пък му е останало хладното, даже студено отношение към познатите милиционерски нрави у нас. Поради което Илия Троянов, вече известен европейски писател, освен че се е освободил от националистичния юлар, вече се е отказал и от православието, прегръщайки като спасителна ислямската религия. Може би, защото точно тя го прави по-свободен, което, всъщност, е една от основните функции на религиите. Но това, колкото и да се обяснява на нашите чугунени (научни, политически и религиозни) глави, те няма да го възприемат. Защото не искат. И защото се хранят от споменатия национализъм подобно най-отвратителните вампири.
Иначе, връщайки се към историята, ще видим, че и към една друга величава личност се е посягало и се посяга по един кощунствен начин. Става дума за Ботев, чийто лик е поставян на не един политически (предимно ляв) байрак. Макар че нито идеите, нито личността, нито поезията му имат нещо общо със социализма. Но пък прибавени към идеите за свобода и революционна промяна на социалния модел се превръщат в същия взривоопасен коктейл, какъвто е национал-социализмът.
В скоби, не по такъв начин стоят нещата с Вапцаров. Където проблемът не е нито на историята, нито на политиката, а лично негов. Защото нас ни интересува не фактът, че той, а че неговата поезия е станала жертва на политически проект. Неща, с които, както се сещате, нашето литературоведение не си губи много времето. По много причини, но и поради тая, която добавя споменатият Цицерон, че „невежеството е нощ за ума, нощ тъмна и безлунна”.
В момента България се върти в бетонобъркачката на Европейския съюз с държави с много различна култура, икономика, манталитет, религия. При което, да се надяваме, че ще се получи качествен бетон, е наивно. Защото това зависи от цимента, а такъв в бетона засега няма. Устойчивата обществена форма не е само икономика, бюджети, дефицити и облигационни заеми. А нещо по-обединяващо. В този смисъл по едно време започнаха процеси на спояване чрез по-надеждните механизми на мулти-културата. Те обаче не сработиха и то главно в западните страни – в скандинавските, в Германия и Франция. Където, уплашени от южноевропейската „ленност” и източноевропейската „циганизация”, тамошните общества почнаха да раждат националистични чудовища със забележими политически представителства – напоследък в Холандия и Франция, отпреди в Австрия, Белгия и дори Италия.
Та, в крайна сметка, точно липсата на достатъчно силна обединителна идея подлива вода на единна Европа. Защото, за да се създадат Европейски съединени щати, е нужна обединителна платформа от типа на американската – подчиняваща всички и всичко на достатъчно силната идея за свобода и за гарантирана равнопоставеност в честното състезание за човешко щастие. И, всъщност, това е Америка. Не мечта, а добре охранявана посока и надежда. Каквото разбиране за Европа засега не, че не може да изкристализира, но не може да се брани от съществуващото законодателство. А без еднакво силна воля за спазване на общи норми от страна на всички държави няма как да се случат нещата.
