Прочетен: 1533 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 03.08.2011 08:00
Та, към 1 февруари в България живеят 7 364 570 души (от тях 3 777 999 жени). Или за 10 години сме намалели с 564 331 бройки, което не е болка за умиране, като се има предвид, че 1/3 от тази липса се дължи на емиграцията. От 2001 година досега са емигрирали 175 244-ма души, с което според Националния статистически институт за 20 години зад граница са се установили 850 хиляди българи. Няма и милион, тъй като 230 хиляди гурбетчии са заявили, че са се завърнали.
А с резултатите от преброяването рухна още един мит: че София е прехвърлила двата милиона и е на път да се нареди сред най-големите градове в Европа и света. Докато на практика се оказва, че населението на столицата е намаляло и сега цифром и словом възлиза на 1 милион 291 хиляди 591 души. Явно впечатлението за пренаселеността на града идва от малоумните градоустройствени решения и бъркотията при организацията на движението и събирането на боклука, създавана от плеяда корумпирани кметове. Иначе, действително пренаселени за нашите стандарти са само двете големи спални на София – районите „Люлин” и „Младост” със съответно 114 910 и 102 899 жители.
За сравнение само още шест от българските градове са с население над сто хиляди души – Пловдив (331 796), Варна (330 486), Бургас (197 301), Русе (149 642), Стара Загора (136 363) и Плевен (106 954). Нищо, че за градско население са се изписали 72.5 % от цялото.
Не се сбъднаха, на база резултатите от преброяването, и балоните на националистите. Че България се турцизирала и циганизирала. Напротив – през последните 10 години са намалели и турците (588 318), и циганите (325 343). Като сериозен спад има при турското население, понеже голяма част от него е емигрирала безвъзвратно. Кой ще остане да живее в кочина, след като в съседство има по-уредена държава, която може да припознае като втора или първа родина?! Както казва древната мъдрост, за свободния човек родина е цялата земя. А нормалният човек няма как да не избере да се освободи от престъпниците, които постоянно подклаждат националистични или фундаменталистки пожари – последни справки от 11 септември 2001 година в Ню Йорк, 11 март 2004 година в Мадрид, 7 юли 2005 година в Лондон, 22 юли 2011 година в Осло, на Балканите, в Кавказ и Близкия изток, по кюшетата, сокаците и паланките на цяла България. Защото, ако не си престъпник, трябва да си или много тъп, или психично увреден, за да смяташ, че в XXI-и век някакви хора ще вървят като кръстоносци, ще се заселват някъде и ще завладяват някакви територии. Каквото ни насилват да мислим политическите шарлатани, за да им плетем личните кошници.
Докато с различна от българската етническа принадлежност при последното преброяване са се определили още 9 978 руснаци, 6 552-ма арменци, 2 556 каракачани, 1 654 македонци (въпреки напъните на ОМО „Илинден”) и 1 162-ма евреи. Та, затова спадна и влиянието на националистическите партии, които и без друго са историческо недоразумение – фашизоидна измишльотина на Коминтерна, КГБ и КДС. Така, спрямо 2001 година делът на основния етнос в страната леко се е увеличил и възлиза на 5 664 624 българи. Като българите са малцинство само в Кърджали и Разград, където преобладава турският етнос, докато циганите са се разселили из цялата страна, най-много в Монтана и Сливен.
Болшинството жители на страната, заявили вероизповедание, са източно православни – 4 милиона и 374 хиляди. Мюсюлманската религия изповядват 577 139 души – главно сунити. Има 64 476 протестанти и 48 945 католици. За 85.2 % от населението майчиният език е българският, за 9.1 % - турският, за 4.2 % - ромският (ако въобще има такъв).
Сигурното обаче е, че в България има достатъчно домове – във всеки живеят по по-малко от двама души. Тъй че циганският рев за жилища е по-скоро водевилен. И лесно разрешим като проблем, стига да има адекватни действия от страна на общините и държавата. Има донякъде проблем с качеството на живота в тези домове, заради тяхната недостатъчна функционалност, но и това не е толкова фрапантно. Защото качеството на живота има не само материални измерения. Макар че пък, от друга страна, точно материалното влияе върху нежеланието на все повече българи да живеят в брачно партньорство и да предпочитат свободните връзки, които са естествено следствие и от несигурното битие през последните години. С която несигурност още не можем да свикнем, въпреки че вече над 1 милион и 200 хиляди души имат и автомобили, при това повече от един, тъй като по друга статистика броят на автомобилите в България е над три милиона. Защото и автомобилът вече е необходимост. Като телевизора, хладилника, телефона, от които не е лишен почти никой.
Най-тревожен на този успокоителен фон изглежда проблемът със застаряването на населението. Българите над 65 години са 18.5 %, а най-зле в това отношение са областите Видин, Монтана, Габрово и Ловеч. Този проблем обаче е по-скоро цивилизационен, отколкото национален, тъй като засяга развитите общества. Поради което в почти всички европейски държави като определящо условие за излизане от икономическата криза неизменно бе поставяно изискването за по-късно пенсиониране. Друг е въпросът, че у нас положението е не само лошо, но и опасно. Защото застаряването не е следствие толкова на добро здраве и удължаване на човешкия живот, колкото на ниска раждаемост. При което запълването на освобождаваните от пенсионери работни места става едва наполовина. Което, от друга страна, е добре дошло за управниците, защото така крият некадърността си да създават работни места, но много скоро този прикриван обществен дефект ще започне да тежи със страшна сила върху развитието на българската икономика. Защото дори в София, където работещите са най-много, те са едва 66.5 на сто, докато във Видин са 54.8 % при 67.6 % население в трудоспособна възраст.
Тревожни са и данните, свързани с образованието на младите българи. Защото въпреки увеличения процент висшисти (19.6) има заявени 113 хиляди неграмотни – 11.8 % роми, 4.7 % турци и 0.5 % българи. А още по-лоши са тенденциите. Защото в момента на училище не ходят 25 % от циганчетата, 11.9 % от турчетата и 5.6 % от българчетата.
В крайна сметка, какво ни остава след тази нормална статистика? Да нормализираме и държавата. Като грабнем тоягите, разкараме управляващите мошеници и си оправим квартала, селото, града, общината, областта, държавата. Която държава е колкото един квартал на световните мегаполиси. И колкото по-скоро свършим тази работа, толкова по-добре. Най-добре още на предстоящите избори.
