или „Gaudeamus igitur” на български
По време на посещението си в Мюнхен в средата на есента българският премиер Бойко Борисов заяви, че неговото правителство ще разчита на хора не по-възрастни от 40 години. Свързано с примамването на добри и почтени специалисти, изказването бе твърде недомислено и определено плод на склонността на премиера да ръси врели-некипели в упорития му стремеж да говори на публични места, без да чете.
Защо казваме това? Защото точно сегашните 40-годишни почнаха да си купуват и фалшифицират дипломите. А следващите станаха факири в занаята, където успехът зависи само и единствено от цената. И при купуването, и при фалшифицирането. И понеже вече сме в ЕС, си пишем дипломи от Берлин до Оксфорд. За да ги легализираме без никакъв проблем и така, с няколко „самтайс”-а в главата, да управляваме нищо не подозиращата България.
Защото пък, от друга страна, според световните стандарти продължаваме да закъсваме с броя на студентите на глава от населението. Разбира се, в последните 20 години фабриките за дипломи за висше образование, не че не бълваха специалисти, бълват и до ден-днешен, но вече суровината не достига– няма достатъчно кандидат-студенти. Нищо, че и в средните училища не стоят със скръстени ръце, ами раздават дипломите като социални помощи. Та, там само по някаква случайност на някой ще се наложи също да си купува документа, или да си го произвежда, ако чак толкова му е дотрябвал. Одокументяваме на поразия, както се казва. При което такива, които си купуват дипломи за основно образование, вече са само собствениците на беемвета. Понеже на тях основното им трябва, за да си купят книжки, щото пък вече са си купили беемветата. Въобще, за радост най-вече на социалистите, капитализЪмът работи с пълна пара. При което дипломите са станали като фактурите – разходно-оправдателни документи, внос от Китай, купени от Илиянци.
Всъщност, за да си доставят суровина от кандидати, родните 53 ВУЗ-а направиха и невъзможното, като станаха конкуренти на цялата чужбина околовръст. Понеже нали сме за глобализация, демокрация и информация, но най-вече за наука и сполука. И отначало от чужбина вярно имаше наплив. После обаче, след като много от страните, в т. ч. и Турция, отказаха да признават нашенските кетапи, суровината секна. Никой не желаел пикливите ни дипломи, обади се някакъв чужд политик. Щото, ако не в държавата, то в живота имало някаква справедливост, както имало и хора, които не искали да живеят ерзац. Което от фалшификаторите не можело да се иска да го разбират, но от една нормална държава трябвало да се изисква не само да разбира това, но и да го утвърждава.
В чужбина има странни политици. Докато нашенските са пичове – хора от народа. Тук дипломите не само се купуват и фалшифицират, но се мисли и за тяхната реализация. Както вече споменахме, правителствената линия е да се назначават чиновници на по-малко от 40 години за мъжете и на по-малко от 30 за жените – изисквания като за гвардейци и гвардейки, каквато беше и земеделката Калинка. Която била си фалшифицирала дипломата. Ама какво тук значи някаква си диплома, щом на конкурса за шеф на фонд „Земеделие” момата се е представила блестящо. При това, без да вземе нито един изпит в берлинския ВУЗ. Ами ако си беше взела изпитите? Какво правим тогава? Остават без хляб и Миро Найденов, и Бойко Борисов. Или както се казва, егати конкурсите, егати комисиите, егати министрите!
Всичко това обаче съвсем не е от вчера, за сведение на злорадстващия Сергей. Щото той много се гордее, че се е грижил за науката, понеже сложил началото на студентското кредитиране. Начало, което още Костов слагаше и което реално тръгна от тази есен. Макар че и с него, и без него – все тая. Понеже се отнася до средства в размер на около 900 лева годишно. Което на практика си е нищо и половина, тъй като само горките родители знаят колко струва издръжката на един студент – поне по 5-6 бона на година. Така че, както се сещате, на държавата хич не й пука за бъдещето на талантливите българи. Както на всеки чиновник не му пука за държавата, която е яхнал само за своя полза. Сякаш бюрото е от пра-прадядо му.
Иначе, колкото и банално да звучи, бъдещето е наистина в ръцете на младите и интелигентни хора. Като този път обаче, за разлика от тъпото комунистическо време, и светът е техен. Затова студентите не само може, но и трябва да си правят купони, да са любят, да пият и дори да се напиват за ужас на пършивите журналистки. Защото всеки нормален млад и умен човек трябва да прави точно това. Както се пее в световния студентски химн още от средните векове. Докато, в същото време, някои жени си носят естетическите проблеми не от откриване на факултета по журналистика, ами още от древността.
Хубаво, тръби обаче проф. другарят Драгомир Драганов, ама фалшивите дипломи се произвеждали на килограм и имало корумпирани преподаватели. Ами 90 на сто от тия преподаватели са обучени и възпитани от БКП, бе Драганов! И какво друго може да се очаква от лицемерни тикви, които през цялото време са се занимавали не с наука, а с доноси и интриги в интерес на личното си оцеляване?! Подлагайки динени кори на всички свои почтени и кадърни колеги?!
Макар че, всъщност, и тук има по-лошо. Защото пък младата смята на тия бекапейци и десейци влиза в системата с гръм и трясък. И се утвърждава с машинации и подкупи, стигащи до ректори и министри. Та, затова ЕС одобри нашенския БОРКОР. Който да се бори с корупцията. От чудо. Лично ние си нямаме на идея как 150 спец.-полицаи ще се борят с тази напаст, но дано да стане! При все че, като знаем какви са размерите на рушветчийството и шуробаджанащината, срещу тях трябва да се тръгне не с рота, а най-малко с танкова дивизия.
Но да кажем и нещо хубаво за 8 декември. От информациите научаваме, че тази година купоните ще са по-умерени. Като за в криза. Все така люто ще се пие, но не чак на толкова луксозни места. Студентите не са балами като абитуриентите, за да хрантутят закъсалите ресторанти и хотели, които да ги обират, пробутвайки им застояли манджи и фалшиви питиета от ланшните балове. Ще се празнува в малки, но приятни компании, в проверени заведения, в общежития или в домашна обстановка. Като от утрешния не, но от по-следващия ден след празника пак ще се протестира. Защото винаги има за какво.
Да живее Wikileaks!
Да живее Джулиан Асандж!
Да живее всеки!
Да живеят всички!
Нека всичко да цъфти!
Нека истината да цъфти!
