Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.11.2010 21:45 - Опасната статистика
Автор: krumov Категория: Политика   
Прочетен: 1231 Коментари: 0 Гласове:
3



   Не от вчера 130-годишната българска статистика се е мъдрела на границата между обективната наука, субективното врачуване и поръчковата мимикрия, прескачайки според тоягата и моркова от едната в другата леха с лука. Затова, колкото и да се е поевропейчил, не очаквайте от Националния статистически институт да научите някаква опасна за управляващите информация, в т. ч. за трудовите злополуки и професионалните заболявания в страната. Помен от такава информация няма и на сайта на Министерството на здравеопазването, не кой знае колко повече има на сайтовете на синдикатите. Добре, че 100-годишната Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, която трябва да се занимава с това, ни препраща към НОИ. Та чак оттам научаваме опасната статистика. И то не за друго, а понеже НОИ, макар и неохотно, трябва да изплаща болнични, трудоустроявания, пенсии по инвалидност, обезщетения при смърт и т. н. Неща обаче, които трябва не само да се документират, но и да се случват след толкова продължителни разследвания и изследвания на ТЕЛК и други комисии, че много от пострадалите така и не доживяват обезщетенията. Докато срещу рушвети същите ТЕЛК-ове са инвалидизирали половината България. Но това е друга тема – нашата е свързана с реално пострадалите.

   Та, според европейски данни в Европейския съюз, вследствие на трудови злополуки, умират 5 720 души годишно. Освен това, Международната организация на труда изчислява, че всяка година от професионални заболявания в ЕС умират други 159 500 работници. Или като се вземат под внимание двете числа, излиза, че на всеки три и половина минути някой в ЕС умира по причини, свързани с работата.

   Средно в България вследствие на трудови злополуки умират 138 души годишно, което, както уточнихме, е по индикации на НОИ. Тоест, това са перфектно доказани жертви при професионално изпълнение на различни дейности и то в рамките на светлата част от икономиката. Която, както знаем, е най-много половината от цялата трудова дейност в страната, тъй че реално, вследствие на работа, у нас годишно умират най-малко 300 души, като други 160 остават инвалиди за цял живот.

   Кои са най-рисковите трудови сектори според европейската статистика?

   Най-опасни в Европа са дейностите, свързани със земеделието и строителството. В старите държави-членки обаче със земеделие се занимава само 4 % от работещото население (в Източна Европа – 13.4 %), затова като определено най-рисков за най-много хора отрасъл и в България може да се смята строителството. В него в ЕС, вследствие на злополуки, ежегодно умират около 1 300 работници – повече от два пъти над средното ниво за другите сектори.

   Строителството е най-рисковият трудов сектор и в България – в него официалните жертви са средно по 30 души годишно. Като с наполовина по-малко загиващи на второ място е транспортът. И докато останалите пострадали са на едно сравнително постоянно ниво, то злополуките в строителството са се отразили и на общия ръст на загиналите през годините от 2006 до 2008, когато беше бум-а в строителния сектор и когато по официални данни са намирали смъртта си по 40-50 строители годишно (при брой на всички загинали между 170 и 180 годишно).

   Средно годишният брой на злополуките у нас от 2000 до 2009 година е около 4 600, като този ръст през годините непрекъснато намалява до най-ниското си равнище през 2009-а, когато е под 3 000. А това се обяснява със силното свиване на българската икономика и последвалата я невиждана в българската история икономическа емиграция. Което е дотолкова очевидно, че дори управляващите се срамуват да парадират с аргумента „стабилна безработица” като някакъв управленски позитив. Защото родните безработни, всъщност, са по кърищата и друмищата на Европа.

   Иначе, у нас, в сравнение с Европа, се регистрират много по-малко професионални заболявания. Главно по две причини. На първо място поради опасността оплакващите се работници или служители да загубят работата си и на второ – заради ниските нива на обезщетенията и пенсиите при временна или трайна нетрудоспособност. По някои спорадични информации у нас най-много професионални заболявания са регистрирани сред миньорите, в шивашката и текстилната промишленост, в строителството, машиностроенето, транспорта и здравеопазването.

   Какво е положението с условията на труд в европейските публични сектори?

   Около 15 % от работещите в образователния сектор в Европа, учители и административен персонал, са били жертва на физически или вербален тормоз на работното място. А нивото на злополуки в сектора на здравеопазването е с 34 % по-високо от средното за ЕС.

   По принцип европейската статистика по охрана на труда не включва сред рисковите групи тези на полицейски, военни и други държавни служители. А това е направено заради по-големия (макар и пресметнат) риск в работата на споменатата професионална категория, който е несравним с останалите професии. Въпреки това, НОИ има разходи вследствие на злополуки и в сектора, определен като „Държавно управление и отбрана”.

   Какво виждаме, като сравним рисковете в „рисковите” и в другите професии?

   Най-напред прави впечатление, че „Държавното управление и отбраната” показват обратната на общата тенденция към намаляване на злополуките в България, тоест в този сектор злополуките растат. Това обаче не е трудно да се обясни с по-усложнената обстановка, в която попаднаха не толкова държавните чиновници и полицаите, колкото нашите военни по време на мисиите. Та, в крайна сметка официалните данни за последните 10 години (2000-2009) гласят, че общо на трудовия си пост в България са загинали 1 379 души (останали инвалиди 881), от които: 15 здравни работници (инвалиди – 14), 28 учители (16), 40 държавни служители, войници или полицаи (20), 164 шофьори (70) и 290 строители (141). Тук, за да приключим с фаталната информация и по сведение на КНСБ, ще допълним, че загиналите от 1990 до 2009 година са 2701 (инвалиди – 1604).

   Че съответно в чиновническата, полицейската и военната професия има държавнически елемент е безспорно, но нима няма, при това в значително по-голяма степен, не само държавен, но и морален елемент в професиите на учителя или лекаря?! А досега не сме чули да се помага на семейства на загинали при упражняване на професията си учители или лекари. Па било и под формата на обикновена благодарност с книжка по Коледа или китка за Великден!

   Но да видим кои са причините за професионалните заболявания и трудовите злополуки.

   Според европейската статистика на първо място сред рисковете са мускулно-скелетните смущения, като в тази графа са поставени и болките в кръста, които засягат между 60 и 90 % от хората в даден момент от живота им, като във всеки един момент засегнатите са между 15 и 42 %. А тези нарушения се следствие както на тежки трудови дейности, така и на такива, свързани с обездвижване. На второ място като рискова причина е поставен шумът, на чиито високи нива през повече от една четвърт от професионалната кариера са изложени 60 милиона души или една трета от работниците в Европа. Следват стресът, свързан с трудовата дейност, както и фактът, че по-неопитните работници на възраст между 18 и 24 години са с 50 % по-предразположени към фатални професионални грешки.

   И все пак най-смущаващият факт е друг. В ЕС има 19 милиона малки и средни предприятия (МСП), в които работят над 75 милиона души. Това като дял възлиза на около 40 % от всички работещи, но в същото време в тези МСП се отчитат непропорционалните 82 % процента от всички трудови злополуки, като за фаталните такива цифрата нараства до 90 %. Което идва да покаже, че охраната на труда в малките и средни фирми или се подценява, или не се поддържа заради криво разбирана икономия на средства. На гърба на работника/служителя, разбира се. Та, що се отнася до българските МСП, и там положението е трагично. Въпреки занижените изисквания за сигурност и въпреки че у нас никой не си дава зор да следи за нормалните условия на труд.

   А масовото подценяване на охраната на труда в България се отнася не само до малките или частните фирми, но и до публичните сектори, за които вече стана дума и които, всъщност, са с най-много работници и служители. Където задълженията на отговорниците по „Човешки ресурси” са не само да участват в организацията на ежегодните профилактични прегледи на работниците и служителите (каквито прегледи в много от случаите не се провеждат), но и, в зависимост от дейността, да провеждат инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. Защото навсякъде трябва да се прави начален, на работното място, периодичен, всекидневен и извънреден инструктаж. На всеки новопостъпил служител пък трябва да се извършва първоначален инструктаж, след което той полага подписа си в специална книга. За инструктаж, разбира се, се подписват всички работници и служители, в т. ч. лекари и учители, но инструктажи у нас практически не се провеждат. От една страна, поради немарливост на тези, които трябва да го правят и от друга – поради страх да се изисква от тези, които трябва да го получат. Въпреки че, според едно актуално допитване, между 60 и 80 % от анкетираните на различни възрасти българи заявяват, че не са информирани за опасностите в работата, която вършат. Та, като стане злополуката, отговорните началници винаги се оказват невинни. Виновен е безотговорният пострадал, независимо дали е бил бит, пребит или убит.



Тагове:   статистика,   Опасната,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krumov
Категория: Политика
Прочетен: 167004
Постинги: 121
Коментари: 66
Гласове: 298
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930