Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2010 12:30 - Метаморфози на оптимизма
Автор: krumov Категория: Политика   
Прочетен: 647 Коментари: 0 Гласове:
0



   След като видяха последните социологически проучвания, според които Синята коалиция решително слиза под парламентарния праг, сините още по-решително тръгнаха да дават признаци на живот, правейки още по-големи глупости. Стигна се до парадокса червените да цитират Иван Костов и Мартин Димитров по-често, отколкото някога са цитирали Маркс, Енгелс и Ленин. За нас генезисът на родните демократи е ясен отпреди, но сега се изяснява за целокупния електорат. Което, всъщност, е ползата от кризата.

   От друга страна, става също ясно, че и това правителство няма да прави реформи. Дянков подканя своите да се реформират, като им ограничава парите, но те или не разбират за какво става въпрос, или идва министър-председателят и казва: „Сега няма да правим промени, щото е криза и това ще утежни положението на хората.” На кои хора не е ясно, тъй като дереджето на обикновените е плачевно. Като на оня жител на Златарица, който поискал от кмета 150 лева назаем, върнал си борчовете и се обесил. Затова е ясно, че и на самия Борисов не му е ясно как трябва да се променят нещата, управлявайки неглиже или по спомени от контактите си с Тато или Симеон Кобургготски. Което в професионално отношение е все едно да искаш мнение за песните на Лейди Гага от баба си. Тъй като и Живковите, и царските управленски чалъми са на любителско равнище. Ама Живков строял фабрики, заводи и магистрали?! Абе вижте какво е построила за същото време Западна Европа и по-конкретно Дания, която през 1938 година е била 20 години по-назад от България!

   Но след като премиерът не е наясно накъде върви кораба, какво да кажем за ресорните министри, от които се искат конкретни идеи, планове и проекти?! Проекти, каквито и в техните глави очевидно няма. И при това положение как ще ни отведат някъде, като не знаят къде?! А в същото време са напълнили министерства и агенции, общински и областни администрации със „специалисти”. Които, ако не вършеха никаква работа, щеше е по-добре, тъй като, вършейки нещо, само пречат на нормалното развитие на държавните и обществени системи. Затова никак не е случайно, че първото искане на протестиращите студенти е да се подобри работата на университетската администрация. Защото България се нуждае от повече студенти, но не и от повече университети, пълни с чиновници, което само задълбочава тоталната феодализация и в образованието.

   Иначе, на критиките на опозицията премиерът не обръща внимание, а когато някой журналист се усъмни в реформаторското бръмчене, той строго му казва: „Какво искате от мене?! Толкова години нищо не е правено, сега за една година ли ще го направим?!”. Защото Борисов, ако не с друго, поне с рисковете е наясно. И не поема такива, усещайки интуитивно, че от администрацията не идва нищо работещо. Затова единствената му полезна опция е да съкрати поне две трети от тази администрация. Както направи Папандреу в Гърция. Където целият гръцки народ разбра за какво става дума, докато българските управници все си мислят, че нашият народ е толкова прост, че никога няма да разбере сложните им добрини.

   Апропо, реформи в администрацията изисква и дясната опозиция. Но то е по причина, че в опозиция умствените им и други способности са се възвърнали. Докато под светлините на прожекторите по времето, когато са управлявали, не са се сещали нито да съкратят чиновниците, нито да отворят досиетата, нито да се борят с престъпността, нито да лустрират членовете на бившата и настояща комунистическа партия. Даже и в началото на настоящето управление достатъчно дълго и услужливо мълчаха, надявайки се, че пак ще им се предостави поне част от властта от уж сродната им партия, с която уж са в един интернационал или там както му викат на сговора от народни партии в Европа. Но парашутът им не се отвори, въпреки усилното чукане на вратата. Може би, защото се чукаше самосиндикално, видно от някои персонални позиции. Например, тази на заместник-председателите на СДС Иван Сотиров и Любен Петров, които не критикуват ГЕРБ, щото първият е заместник-кмет на София, а вторият – кмет на район „Витоша”. Като на същото основание бе и досегашното снишаване на общинските съветници от ДСБ, които са на удобни позиции в някои от столичните общински комисии.

   Идват обаче избори и трябва да се мисли за бъдещето. Затова отдясно заплашиха, че ще се обявят за окончателна опозиция. След което възникна мълниеносна патаклама, при която видният министър и проф.-доносник Б. Димитров нарече по телевизията видния генерал А. Атанасов от ДСБ негодник, а пък Костов и М. Димитров решиха да наклепат Борисов в ЕНП, щото хвалел Тодор Живков. Ненужни усилия от страна на сините, бихме казали! Защото много по-полезно за тях е да признаят синята идея за банкрутирала, а нейният електорат – за тотално емигрирал. В буквалния и преносен смисъл. Положение, при което пътят към опозиционно мислене, говорене и действие не само е отворен, но и задълго е оставен безалтернативен. По много причини, но и защото сините от години се разграничават от ДПС, а е всеизвестно, че без ДПС почти никой не е управлявал.

   Освен това, минаването на Синята коалиция в опозиция ѝ създава и друг проблем – оказват се на една територия с БСП. Което, от своя страна, води до рецидиви на детската болест на българската демокрация, състояща се в това да се говори и прави обратното на казаното и правеното от БСП. Та, общо взето, това би трябвало да е неприятен маньовър за Костов. Или по-скоро за колцината му симпатизанти. Понеже лично той такива завои е взимал в политиката, че съдружникът му Димитров си няма идея за тях! Като се почне от специалното Костово участие в правителството на Димитър Попов, което замете следите на изчезналите милиарди долари от резерва по време на второто Луканово правителство, па се мине през харизването на бургаския „Нефтохим” на руснаците, ремедейската приватизация, назначаването на Филчев за главен прокурор, възникването на проблема с българските медици в Либия, мистерията с фондация „Демокрация”, обявяването на царя за комунист, та се стигне до подкрепата на пълния с бивши комунисти ГЕРБ за членство в Европейската народна партия през 2009 година.

   Що се отнася до милата родна картинка „Атака”, тя още върши някаква, макар и мижитурска, работа на управляващите. На изборите обаче, освен да изпорти резултатите, от нея друго не се очаква. И понеже е сигурно, че ГЕРБ няма да ги припознае за коалиционен партньор, нашенските националисти подхванаха лебедовата си песен, където още в първия куплет и Сидеров, без много да се черви, се тропоса до симпатизантите на Тодор Живков. Което, всъщност, е логичен пример за метаморфозите на родния политически Франкенщайн, започнал като креатура на БКП или службите, преминал през битността на креслив идеолог на СДС, стигнал до национал-социализма и отново завърнал се в комунистическото лоно. Прочее, защо Путин дойде в София? Защото след сгромолясването на Лукановите, Костови, Първанови и Сидерови проекти, каракачанката-борисовка ще е новата златна кокошка на Русия в България.

   Извън геополитиката обаче, търсейки подкрепа за предстоящите избори, много е вероятно хората на Бойко, които са разноидейна или по-точно безидейна сбирщина, да се сближат и с ДПС. Колкото и в момента лидерите на двете партии да се държат като ергена и момата на чучура. И колкото и от ДПС да критикуват управляващите. Уж раздразнени от присъствието в управлението на „Атака”, но най-вече, за да си вдигнат цената. А дали дружбата ГЕРБ-ДПС ще се изконсумира, ще проличи от изборния кодекс.

   Всъщност, към ДПС като спасители за президентския вот с най-голяма надежда гледат червените. Засега всуе. Защото в момента столетницата се е разпаднала на всичките си коалиционни бурмички. И въпреки че нещастието и рехавият страх от отлаганото 21 години възмездие пак ще сближи оцелелите червени, това в никакъв случай няма да е до степен да претендират за впечатляващ изборен резултат. Което от ДПС вече са претеглили на политическата везна и усилено търсят нов партньор за президентския вот. Понеже турците може да дотурят на изборния кантар, но не могат да изнесат основната тежест на национални избори, както се опитаха да направят това на последните парламентарни.

   Да не говорим, че в момента самото ДПС има нужда от промени, при това радикални. Защото от ръководството му трябва да си отидат и комунистическите креатури, и тези на Държавна сигурност начело с Доган. Което много добре се осъзнава и в партията. Независимо от пословичното лоялно говорене и действие. Проблемът е дали промяната ще стане бързо и качествено. Защото досега подобна трансформация с българска партия не се е случвала, а дали ще се случи с турска на българска територия, предстои да видим.

   През това време ние като избиратели нямаме причини да се притесняваме за позицията си на телета в кланица. Защото каквото трябва да стане, ще стане. И доброто и догодина ще се отложи. По простата причина, че чудеса не стават, вече и в България. Та, по този повод съветваме читателите да не вярват и в т. нар. Евробарометър. Който твърди, че сме били най-големите песимисти в Европа?! Ма, как ще сме песимисти като 66 години вярваме в комунизми, Ванги, джакпотове и политически бостани!




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krumov
Категория: Политика
Прочетен: 268111
Постинги: 137
Коментари: 83
Гласове: 845
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031