или за времето, което никога не идва
Пенсията е най-популярната мечта на българина – главното, което мотивира синовната и тази на внуците обич към старите хора. Но по различни причини, ако изключим групировките на чиновници и милиционери (чиновници в полицията), за обикновените българи тази мечта e непостижима.
Според единодушното споразумение между синдикати, работодатели и управляващи от 2012 година ще започне увеличаване на необходимия стаж за пенсия с по 4 месеца на година, докато стигне 37 години за жените и 40 за мъжете. За да натрупа обаче новия необходим стаж българинът, респективно българката, трябва едновременно да е здрав/а, за да работи и в същото време да има работа, която да върши. Което е абсурдно стечение на обстоятелствата през изтеклите 20 и в следващите 20 години. Защото всеки четвърти смъртен случай в България се отнася до човек, който не е навършил години за пенсия, а безработицата – близо половин милион през септември – и сивата икономика, която е над 50 %, са нелечими болести в България, където и работещите мизерстват. Тоест, наличното активно народонаселение практически няма шанс да получи пенсия от държавата. Въпреки че същата държава изисква от всеки да се осигурява. Или по-точно да зарежда осигурителния институт със средства, чрез които да залъгва гинещите пенсионери и благодарение имитираната дейност да хрантути себе си. А този институт е само една от държавните армии чиновници, които вместо да намаляват, растат, та вече са общо 150 000 парчета, докато, за справка, в Швейцария са 39 000 души.
Разбира се, навсякъде по света има държавни осигурителни дружества, но и навсякъде тенденцията е държавата да прехвърля тази си дейност на частни фондове. Поемайки грижата за най-беззащитните слоеве в лицето на децата, болните и социално слаби граждани. Каквато, всъщност, е и световната здравно-осигурителната практика. Да, ама у нас всички тенденции са обратни. Заради което се стига до национализиране на професионалните пенсионни фондове, щото частниците не си гледат добре работата – нагъл начин държавата да се държи дибидюс като Андрешко! И защо? За да може със средствата от общия пенсионен кюп да манипулира пенсионерите преди избори. Нищо, че сега Дянков казва, че в Бюджет’2011 не е предвидено осъвременяване на пенсиите. Ще видите, че като дойде май-юни, премиерът, като всички премиери, ще се изтъпани пред целия народ и ще обяви поредното увеличение. Което няма да стига и за кило сирене, но пред оскотялото евро-население ще свърши работа.
На пенсионния фронт обаче има и радостна новина. От 2014 година пада таванът на пенсиите. За тарикатите с големи заплати и за тези, които се пенсионират на по 45 години. Които съвсем не са предимно миньори, както ни баламосват управляващите и синдикатите. Защото към споменатата година болшинството от работилите като миньори ще са привършили чисто биологически, а останалите ще са незначителен брой спрямо излизащите в пенсия полицаи, примерно. Които към момента са 65 000 и то при положение, че ни пазят и други 150 000 частни охранители. А като черешката на тортата, няма да е чудно, ако около споменатата 2014 година се пенсионира и шефката на НОИ Митрева. Тя толкова добре се вписва между членовете и буквите на наредбите, че като нищо ще удари най-високия таван в най-удобния момент. Както се промуши между законодателните перипетии, за да си плати невзетите отпуски.
Иначе, на разбираем език и НОИ, и НЗОК са взаимоспомагателни каси. Но докато с парите във ВСК-асата се разпореждат тези, които внасят парите си в нея доброволно, то с парите на хората в осигурителния институт и здравната каса, събирани доброзорлем, се разпорежда чиновникът. Който, не стига че ги харчи злоумишлено, но ни говори и за солидарност. При положение, че и децата знаят, че едни са по-солидарни от другите. Защото тези, които вземат големите пенсионни тавани като държавни чиновници, полицаи и военни, не са плащали и не плащат осигурителни вноски. Което не привилегия, ами си е чист пладнешки грабеж на парите на осигуряващите се наивни българи. Та за тия, които не плащат, а цицат най-много от фондовете, как да не е солидарна системата?! Солидарна не, ами дойна крава е за тях тая система!
В предложенията на правителството за пенсионна реформа се предвижда от 2021 година да започне и увеличаване на възрастта за пенсиониране с по 6 месеца на година. Докато стигне 63 години за жените и 65 за мъжете. Нещо определено глупаво, тъй като при положение, че жените живеят повече от мъжете, е редно годините за пенсиониране поне да се изравнят. Но да речем, че в случая управниците са се упражнили в дебелашко кавалерство, което им прощаваме. За да ги попитаме обаче защо увеличението на възрастта трябва да започне не от сега, а от 2021 година? Първо, защото дотогава ще са се пенсионирали всички договарящи се в момента тарикати. И второ, защото поради неадекватност на българската икономика, при увеличение на възрастта за пенсиониране безработицата най-малко ще се удвои. Та при очакваната ескалация на социално напрежение министрите се страхуват да не би да си отидат още с мартенския сняг. Което, за всеобща изненада, не стана в Гърция. Но което за сетен път показва, че с азиатската си прозорливост нашите управници не са стигнали балканското, камо ли европейското равнище.
Макар че рисуват некакви криви до далечната 2035 година. Правейки си, в същото време, оглушки относно безспорния екзистенциален факт, че след четвърт век фаталният катаклизъм в България ще е настъпил и след него ще е изчезнала цялата нация, камо ли някаква пенсионна система. А че тази система неизбежно ще фалира, му е пределно ясно и на Тотю Младенов. Жалко, че не се намери никой от тристранката да го попита какъв, в крайна сметка, е смисълът от всичките ни усилия, които трябва да положим, за да се самоликвидираме?
Иначе, от Нова година пенсионната вноска ще се увеличи с 1.8 %, но според Тотю ще се намали с 0.2 %, щото преди година била намалена с 2 %. Тъпичка аритметика, от която са доволни и работодатели, и синдикати, и правителство. Дали са доволни българите, няма индикации. Социологическите агенции мерят онова, за което им плащат управниците. Които за година и нещо успяха да объркат всичките ни икономически компаси. Казвайки, например, че при криза не се правят реформи, докато ние наивно предполагахме, че кризата е дошла, защото не се правят или по-скоро, за да се правят такива. Или че реформа се прави с пари, докато икономисти твърдят, че безпаричието е най-доброто време и състояние за реформиране. Или че добро здравеопазване, качествено образование и култура се правят с пари и понеже по всички прогнози ние никога няма да имаме пари, то никога няма да правим и реформи. Затова да оставим правителството да прави, каквото си иска.
А като попривършат парите, да си ги набавят от нас. Плашейки ни с терористи и популации на скакалци и калинки, с Дамбовци, Дембеловци, Брикеловци, олигарси и бизнесмени. Чийто бизнес виждаме, че е престъпен, но години наред никой не намира време да ги попита как оцеляват в престъпната държава – в лабиринта от корумпирани магистрати, държавни и общински чиновници?! Или как фикцията „малък и среден бизнес” да бъде конкурентна, като работниците ѝ са болни (с много болнични) и неграмотни, та производителността им е на равнището на Голямата депресия! Защото всеки пети българин до 24-годишна възраст има по-ниско от средно образование. А грамотните и образованите, не можейки да търпят държавните идиотщини, набиват света, за да разнасят пици и да разхождат кучета, но дори и така да се чувстват по-полезни за себе си и семействата си и да работят и живеят по-достойно, отколкото под ръководството на ченгета, бандити, мекерета, педали, полу- и цели идиоти. Където ние, тукашните, след всеки избор да се чудим кой ни е виновен, а на всеки следващ да се набутваме в същия параграф, в който всички – и милиционери, и полит-икономисти, и царе, и комунисти – кършат ръце, че преди било така, па сега е еди-как и затова не може да се направи всичко наведнъж. С изключение на краденето, което правят аламинут, денонощно и ежедневно. И като през цялото време пеят песничката на лъжливото овчарче, че на другото ще му дойде времето.
